О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50634
София, 24.11.2022 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.
ЧЛЕНОВЕ: В. Х.
Е. А.
изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева търговско дело №367/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Д. Г. против решение №1120 от 03.11.2021 г. по гр. дело № 520/2021 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – ЗАД.”Д. Б. Ж. и здраве“ „ АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. К. И. е на становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване.Изложени са и доводи за неоснователност на жалбата. С допълнителна молба прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на противната страна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. П. Д. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като е поставил въпросите – 1/„ Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани доказателства, както поотделно така, така и в тяхната съвкупност .2 / Какви са критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 от ЗЗД за да бъде справедливо и следва ли съдът при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията съдържащи се в ППВС № 4/68г., като вземе под внимание всички обстоятелства и значението им за размера на обезщетението“. И 3 /“ Съставлява ли икономическата конюнктура елемент от критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД и следва ли същата да се отчита от съдилищата при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени при ПТП, съобразявайки и лимитите на застрахователната отговорност по КЗ, които съставляват законово отражение на обществено – икономическите условия в страната към момента на възникване на произшествието.“ Касаторът е повторил първият въпрос изброил е съдебна практика и е възпроизвел части от мотиви на конкретни актове на ВКС. В заключение е направил оплакване, че съдът не бил изложил подробни мотиви, а само маркирал, обсъждането на всички доказателства в тяхната съвкупност и поотделно. Възпроизведени отново са и вторият и третият въпрос. Страната е посочила и основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, развила е своето разбиране относно общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, както и общи изводи съобразно цитираната и изброена от него тълкувателна и казуална практика, като са възпроизвеждани части от мотивите на тази практика, свързани с критериите по чл.52 ЗЗД, с оглед определяне справедлив размер на обезщетенията при непозволено увреждане от ПТП. В заключение отново са изброени решения на ВКС. Направено е общо оплакване, че присъденото обезщетение не съответствало на практиката на ВКС като отново са изброени съдебни актове. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка с изложението са формулирани три въпроса. Така поставен, първият въпрос е общ и обоснован единствено с оплакване за неправилност на изводите на състава, като за да е налице общо основание, касаторът следва да посочи кои от доказателствата, съдът не е обсъдил / заедно и поотделно/ и как това обсъждане би променило постановения правен резултат. Общите оплаквания за неправилност на акта, в контекста на разбирането за неправилност на изводите при определяне размера на претендираното обезщетение са относими към втората фаза на касационното производство, но нямат относимост към поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Този извод се налага поради това, че липсва посочване конкретно кои доказателства не са обсъдени, липсват и в касационната жалба, а от общите оплаквания включени в изложението се налага извод, че под необсъждане касаторът разбира невъзприемане на неговите възприятия спрямо тези доказателства. По отношение на единственото указание в тази връзка за това, че съдът само бил маркирал, но не обсъдил медицинската експертиза и свидетелските показания, то следва да се отбележи, че то е фактически невярно, тъй като съставът е обсъждал и двете и е направил своите изводи, с оглед установеното съобразно тези доказателства. Т.е. развитото в изложението от касатора, чрез общите оплаквани, които третират поставения въпрос са квалифицирани като неправилно прието на базата на събраните доказателства, а не като необсъдени такива, от които би се наложил извод противен на възприетия от състава. Или както вече бе отбелязано това оплакване е относимо към предпоставките по чл.281, т.3 ГПК но е неотносимо към основанията визирани в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. В този смисъл и изброената практика относно характера на възивното производство и задълженията на съда да обсъди доказателствата по спора са ирелевантни. Или касаторът не формулира с тази част на изложението общо основание, нито обосновава допълнителен критерий, ако общият въпрос бъде счетен за релевантен.
Така поставени вторият и третият въпроси / с еднаква насоченост - свързани с критериите за определяне обезщетение по чл.52 ЗЗД/ са общи и относими към всяко производство за непозволено увреждане от ПТП, като своят отговор същите са получили чрез задължителна практика, цитирана и от касатора – ППВС №4/68г., както и с казуална такава, с която въззивният съд се е съобразил. Освен това, в случая съставът е изложил подробни и ясни мотиви за определяне на този размер обезщетение. Така, съдът изрично е обсъдил и фактите, на които се е позовал касатора в изложението и в касационната жалба. В тази връзка е съобразил всички критерии, с оглед установените от страните по спора факти. Или, в случая, съдът е изложил съображенията си за определяне конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е разгледал именно критериите залегнали в цитираното от касатора ПП ВС №4/68г. Несъгласието с правните му изводи не обосновава довода на касатора за допуснато от състава отклонение от задължителна практика. Т.е. дори и да се приемат за релевантни така формулираните общи въпроси, страната не обосновава извод за наличие на установен допълнителен критерий, още повече че липсват и развити конкретни доводи относими към общо поддържаното противоречие с тълкувателна и казуална практика. Както вече бе посочено, за да обуслови наличие на основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, то следва да бъде развит довод относно непроизнасяне на съда по посочен от касатора конкретен критерий за определяне на обезщетението по чл.52 ЗЗД, разгледан като оплакване във въззивната жалба, но невзет предвид от съда, при определяне размера на обезщетението, който предполага различен резултат при неговото съобразяване. Страната не е сочила такъв довод. Освен това, както и сама е поддържала, съдът е взел предвид всичко, което конкретно е било установено от ищеца по спора, но е направил изводи, с които касаторът не е съгласен.
Следователно, така поставени, въпросите съдържат оплакване на касатора, несъобразено с мотивите на въззивният съд, а съставляващо такова за неправилност на изводите му, което не е предмет на разглеждане в тази фаза на касационното производство. Или, касаторът не е развил релевантни доводи по поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е цитирал практика на ВКС, указваща по задължителен за съдилищата начин предпоставките, които следва да разгледа съдът при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД/ така разгледани и от страната/ и които, в случая, въззивният съд е обсъдил. Обстоятелството, че при различна фактическа обстановка, съдилищата определят различен размер обезщетения, не налага извод за противоречиво приложение на чл.52 ЗЗД, тъй като преценката за стойностния адекват на вредата, винаги се извежда от конкретно установените факти по спора. Критериите за приложението на чл.52 ЗЗД също са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/а в случая и въззивният съд се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.78,ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски – юристконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1120 от 03.11.2021 г. по гр. дело № 520/2021 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Д. Г. да заплати на ЗАД.”Д. Б. Ж. и здраве“ „ АД, [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 200лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: