№ 50457 София, 24.11.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1382 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Й. В., чрез пълномощника й адвокат Н. Н., против решение № 104 от 16.12.2021 г., постановено по гр. д. № 198 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 260095 от 12.03.2021 г. по гр. д. № 1177/2020 г. на Районен съд – Лом за отхвърляне на предявения от В. Й. В. против Община Брусарци установителен иск за собственост по наследствено правоприемство от М. Я. М. на реституирани в стари реални граници нива с площ от 2.361 дка, поземлен имот с идентификатор № *** и нива с площ от 1.325 дка, поземлен имот с идентификатор ***, двете в местността „К. д.“, землището на [населено място].

Община Брусарци не е подала писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че с първоинстанционното решение искът е отхвърлен, тъй като представеното от ищцата решение № 1Б от 23.12.1999 г. на ПК-Брусарци няма конститутивно действие, тъй като не е придружено със скица, като допълнително е изложил и съображения относно материалната му законосъобразност и относно липсата на права на ответната община, а доводите на ищцата във въззивната жалба са за недопустимо осъществен косвен...