О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50241

София, 24.11.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: К. М.

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. ч. гр. д. № 3357/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба подадена от М. Д. Д., чрез пълномощника му по чл. 32, т. 2 ГПК М. Г. – Д. срещу определение № 289/17.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 156/2022 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6/03.02.2022 г. на Районен съд – Трявна, постановено по гр. д. № 12/2022 г., с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за освобождаване от държавни такси и разноски в производството, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно. Твърди, че е постановено в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз – решение от 1 октомври 1982 г. (казуса Пиърсък), решение от 26 октомври 1984 г. (казуса Де Куб) и решение от 25 юни 1992 г. (казуса Т. Т. – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Частната касационна жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени обективно съединени частични искове по чл. 45 ЗЗД срещу Д. И. В. в размер на сумите: 24 666 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, сума в същия размер, представляваща обезщетение за забавено изпълнение и сумата 13 666 лв. – обезщетение за неимуществени вреди /видно от определение от 14.10.2020 г. по гр. д. № 20 от 2020 г. на Габровския окръжен съд, с което производството пред него е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Севлиево, след извършено намаление на исковете/.

Районният съд е констатирал, че първоначално с определение от 26.06.2020 г. на Габровския окръжен съд ищецът е бил освободен от заплащането на държавна такса. С последващо протоколно определение не е даден ход на делото, като е предприета процедура по служебно събиране на доказателства относно имущественото състояние и доходите на ищеца с цел преценка наличието на основания за оттегляне на определението за освобождаване от такса по реда на чл. 253 ГПК. След изменението на исковете делото е изпратено по подсъдност на РС – Севлиево. След отводи на всички съдии производството пред този съд е прекратено и делото изпратено на окръжния съд за определяне на друг равен по степен съд, в който да бъде разгледано. Същото е изпратено за разглеждане от РС – Трявна.

Районният съд е приел, че няма окончателно определение на съда за освобождаване на ищеца от държавна такса. Първоначалното освобождаване е извършено по предявени искове в значително по-високи размери. Освен това е събрана допълнителна информация за имущественото състояние на ищеца, от които не може да се направи извод, че лицето не притежава средства за заплащане на таксата. Взел е предвид, че искането може да бъде уважено само ако съдът се увери, че страната добросъвестно упражнява правото си на защита.

Ищецът е декларирал, че притежава единствено недвижим имот в [населено място]. От извършените по делото служебни справки съдът констатирал, че жалбоподателят е собственик на недвижими имоти в [населено място], [населено място] и [населено място], както и едно МПС. Има осигурителен доход в размер на 1 000 лв. и две банкови сметки. Констатирано е, че упражнява търговска дейност като едноличен търговец и е управител на търговски дружества. Предвид на гореизложеното е обоснован извод от въззивния съд, че ищецът притежава достатъчно имущество, от което да реализира доход, с който да обезпечи изпълнение на задължението си за заплащане на държавна такса, въз основа на което направеното искане по чл. 83, ал. 2 ГПК е оставено без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като сочи практика на Съда на Европейския съюз, но не поставя конкретен правен въпрос, който да е значим за изхода по делото и да е разрешен от въззивния съд в отклонение с тази практика. Вместо това развива доводи за критериите, на които следва да се основава преценката за предубеденост на съдията или съдебния състав – от съдържанието на актовете му. Тези аргументи обаче не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване, които са различни от общите основания за неправилност на въззивния съдебен акт (чл. 281, т. 3 ГПК) – така мотивите към разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. В случая е направено именно такова оплакване – срещу правилността на атакуваното въззивно определение, което има отношение към проверката, която се извършва само ако то бъде допуснато касационно обжалване – т. е. във фазата по разглеждане на жалбата. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на частния жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата; касационният съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки за това (съгласно мотивите към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК). Ето защо, искането за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, е неоснователно.

Не са налице и служебно прилаганите от ВКС основания по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като данните по делото и мотивите на въззивния съд не дават основания за допускане на касационно обжалване с цел проверка дали атакуваното определение не е нищожно, недопустимо или очевидно неправилно.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 289/17.05.2022 г. по в. ч. гр. д. № 156/2022 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6/03.02.2022 г. на Районен съд – Трявна, постановено по гр. д. № 12/2022 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: