О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5575

София 02.12.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. №3166/2024 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. Ч. и Е. О. Ч. чрез техния пълномощник адв. Т. Ч., против въззивно решение № 161 от 04.05.2024 г. по в. гр. д. № 91/2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик. С него е потвърдено решение № 453 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 182/2023 г. на Велинградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от М. Ч. и Е. Ч. против Е. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне за своя сметка две селскостопански постройки, ситуирани в югозападната част на ПИ пл.№ ***, за който заедно с ПИ пл.№ *** и *** е отреден УПИ *** в кв. 52 по плана на С. Д., общ. В., и да преустанови ползването на тази част, както и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата да им заплати обезщетение за ползване на частта от собствения им имот за времето от 05.10.2022 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от подаване на исковата молба в съда.

В касационната жалба са наведени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че събраните по делото доказателства са обсъждани избирателно от въззивния съд; не са обсъдени доводите и възраженията на страните във връзка с основния спорен въпрос относно това дали е приложена регулацията за процесния имот. Сочат също, че събраните по делото писмени доказателства съдържат противоречиви данни относно това дали регулацията е била приложена, поради което въззивният съд е бил длъжен да назначи служебно експертиза, която да проследи регулационния статут на имота по всички планове за населеното място за да обезпечи прилагането на императивните норми на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ. Оспорват като необоснован решаващият извод, че по отношение на образувания по регулация общ парцел дворищнорегулационният план е бил приложен и частите на собствениците на трите имота са били изравнени.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните множество процесуалноправни и материалноправни въпроси. Жалбоподателите се позовават и на основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК - очевидна неправилност.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Е. П. изразява становище, че касационната жалба е недопустима, тъй като исковете са с цена под 5 000 лв., както и че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима в частта й против въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. Ч. и Е. Ч. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. Цената на този иск, определена по правилото на чл. 69, ал.1,т.1 ГПК, е в размер на търсената с иска парична сума, която в случая е 924.78 лв., а съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Затова в тази част касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

В частта й срещу постановеното въззивно решение по иска по чл. 109 ЗС касационната жалба е допустима. Негаторният иск е способ за защита на правото на собственост / ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК/. По отношение на исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти законодателят е предвидил изключение от ограничението за достъп до касационно обжалване по критерия „цена на иска“- чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. Въззивните решения по тези искове подлежат на касационно обжалване независимо от цената на иска.

При произнасянето си по иска по чл. 109 ЗС въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците М. Ч. и Е. Ч. са придобили през време на брака си недвижим имот, представляващ ПИ пл.№ *** по плана на [населено място], обл. П., с площ 272 кв. м. Ответницата Е. П. се легитимира като собственик на ПИ пл.№ ***. За тези два имота, заедно с ПИ пл.№ *** с дворищнорегулационния план, одобрен през 1982 г., е бил отреден съсобствен по регулация УПИ ***. В този УПИ имот пл.№ *** участва с 256 кв. м, имот пл.№ *** - с 125 кв. м и имот пл.№ *** - с 130 кв. м. Установено е, че в югозападната част на ПИ пл.№ *** на границата с ПИ пл.№ *** и пл.№ *** са изградени две дървени постройки и навес за селскостопанска дейност, с обща застроена площ 77.45 кв. м, които се ползват от ответницата от неопределено време за отглеждане на животни.

Въззивният съд е приел, че дворищнорегулационният план от 1982 г., по силата на който, при действието на ЗТСУ/ отм./ за трите маломерни имота е бил отреден общ по регулация парцел, е приложен и регулационните сметки по изравняване на частите на съсобствениците са уредени, поради което всеки от тях се легитимира като собственик на 1/3 ид. част от УПИ VІІІ. За да обоснове този извод съдът е посочил, че с исковата молба ищците не са навели довод за неприложена в сроковете по § 6, от ПР на ЗУТ регулация, с който да обосноват твърдението си, че са собственици на имот пл.№ ***. Приел е, че това възражение като въведено за пръв път от ищците с подадената от тях въззивната жалба е преклудирано и за съда не възниква задължение да го обсъжда. Посочил е също, че действително в нотариалния акт от 15.03.2022 г. за доброволна делба, от който те черпят права, е записано, че общият парцел е с неприложена регулация, но само по себе си това обстоятелство не може да обоснове категоричен извод в този смисъл, доколкото в същия нотариален акт изрично било записано, че за поземления имот с площ 272 кв. м, съставляващ пл.№ ***, ведно с имоти пл.№ *** и *** е отреден и съществуващ общ УПИ ***, т. е. в нотариалното производство било констатирано съществуването на съсобствен УПИ, включващ трите маломерни имота. Според въззивния съд, ако към момента на извършване на нотариалното действие имот пл.№ *** е бил самостоятелен обект на правото на собственост, то в нотариалния акт не би следвало да фигурира общият УПИ като сигнатура с посочени местоположение, граници, съседи и обща площ от 541 кв. м., а е следвало да бъде описан имот пл.№ *** с неговите характеристики. Като аргумент в подкрепа на извода, че регулацията за изравняване частите на съсобствениците в общия УПИ е била приложена, въззивният съд се е позовал и на обстоятелството, че в приложената към исковата молба скица отново била отразена сигнатурата на общия по регулация парцел, което според съда сочи, че и към този момент имот пл.№ *** няма самостоятелен регулационен статут, а е част от съсобствения общ парцел. На следващо място въззивният съд е приел, че ищците не са позовават на писмо изх. № 94-00/4723 от 12.05.2022 г. на О. В. в което било отразено, че УПИ *** е с неприложена регулация, като основание да твърдят, че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало и на това основание са еднолични собственици на имота, а не на основание договора за доброволна делба, и не са ангажирали доказателства за установяване на статута на процесния имот като самостоятелен обект на правото на собственост. Според въззивния съд обстоятелството, че регулацията е била приложена, е констатирано в нотариалното производство по издаване на констативния нотариален акт № 43 от 18.10.1996 г., от който ответницата черпи права. В издаденото от О. В. Удостоверение № 190 от 05.04.2023 г. също не било отразено, че образуваният с дворищнорегулационния план от 1982 г. съсобствен по регулация парцел е престанал да има такъв статут поради неприлагане на регулацията. В скица № 130 от 10.05.2022 г., представена от ответницата, изрично е записано, че регулацията на УПИ *** е приложена и това отразяване не е било оспорено от ищците като невярно. Друг аргумент, че регулацията за изравняване частите на собствениците е била приложена, въззивният съд е извел от заключението по назначената съдебно - техническа експертиза, в което вещото лице не е посочило изрично, че отчуждителното действие на плана от 1982 г. е прекратено с изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ, а е установило, че площта на УПИ е 546 кв. м, което според решаващият съд означава, че регулацията е приложена както по отношение на придаваемите към УПИ 35 кв. м от общински имот, така и по отношение изравняване частите на съсобствениците.

С тези съображения и доколкото по делото не е установено съсобствениците на УПИ *** да са си разпределили ползването на съсобствения имот, въззивният съд е обосновал извод, че ответницата има право да ползва 182 кв. м от имота, застроила е 69.25 кв. м., т. е. застрояването на процесните постройки не нарушава правото на ищците да ползват съсобствения имот съобразно правата си. Оттук е заключил, че предявеният негаторен иск е неоснователен.

При тези мотиви на въззивния съд основателно е искането на жалбоподателите за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност на извода на въззивния съд за запазване на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1982 г. поради прилагане на регулацията по отношение изравняване частите на съсобствениците в образувания съсобствен дворищнорегулационен парцел.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима подадената от М. М. Ч. и Е. О. Ч. чрез техния пълномощник адв. Т. Ч. касационна жалба против въззивно решение № 161 от 04.05.2024 г. по в. гр. д. № 91/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта по иска по чл. 59 ЗЗД.

Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 161 от 04.05.2024 г. по в. гр. д. № 91/2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик в останалата обжалвана част.

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и в същия срок да представят доказателства за внасянето й.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: