Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Б. М. по касационно административно дело № 7274/2022 г.

Производството е по чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 251 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба, подадена от касационния жалбоподател М. С., чрез процесуалния представител адв. Ш., с която се иска поправяне на допусната очевидна фактическа грешка в решение № 11734 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 7274/2022 г. по описа на Върховен административен съд /ВАС/, досежно непосочването в диспозитива на решението в частта, с която се обезсилва и се прекратява производството по делото имената и на другите двама първоинстанционни жалбоподатели – А. И. и Ю. П., както и се прави искане за тълкуване на решението на ВАС досежно това дали със същото е обезсилено решение № 546 от 30.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1672/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, и в частта му за разноските.

Ответникът – „Крис – 98“ ЕООД, в приложено по делото писмено възражение, чрез пълномощника си адв. Д., изразява становище за неоснователност на исканията.

Искането за поправка на очевидна фактическа грешка е процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения:

С решението, чиято поправка се иска, ВАС е обезсилил решение № 546 от 30.03.2022 г., постановено по адм. дело № 1672/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. С. против разрешение за строеж № 86 от 08.07.2019 г., издадено от главния архитект на район „Западен“, О. П. и вместо него е постановил оставяне без разглеждане жалбата на М. С. против разрешение за строеж № 86 от 08.07.2019 г., издадено от главния архитект на район „Западен“, О. П. и прекратяване на производството по делото в тази му част, както и в полза на ответника „Крис – 98“ ЕООД е присъдил съдебни разноски за касационната инстанция.

Съгласно чл. 175, ал. 1 от АПК, който е специалния закон, „По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности". Разпоредбата има предвид грешки в чисто технически смисъл, които не са свързани с волята на съда по съществото на спора, а се отнасят до несъответствие между така формираната му воля и външното й изразяване в писмения текст на решението. В настоящия случай тези предпоставки не са налице, доколкото невключването в диспозитива на съдебното решение на първоинстанционните жалбоподатели А. И. и Ю. П. не следва от допусната от ВАС грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК. Тези първоинстанционни жалбоподатели, конституирани като ответници в касационното производство, не са подали касационна жалба срещу решението на Административен съд – Пловдив, поради и което по отношение на тях решението на първоинстанционния съд, както в отхвърлителния си диспозитив, така и в осъдителния си, е влязло в сила.

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице основания за поправка на постановеното съдебно решение, поради и което молбата следва да се отхвърли.

Обективираното в молбата на касационната жалбоподателка искане за тълкуване на съдебното решение на ВАС също е неоснователно.

Настоящият съдебен състав намира, че решението, чието тълкуване се търси, съдържа ясно и разбираемо формулирана воля на съда, която не се нуждае от тълкуване. Съдът се е произнесъл по касационната жалба, с която е сезиран и е постановил конкретен диспозитив, който не поражда неяснота, подлежаща на тълкуване. А съгласно субсидиарно приложимата, на основание чл. 144 от АПК, в административния процес разпоредба на чл. 251 от ГПК, на тълкуване подлежат влезлите в сила решения, които са неясни. В настоящия случай, съдът е формирал ясно волята си, като изрично в диспозитива на решението си е посочил, че обезсилва решението на Административен съд – Пловдив само в частта, с която е отхвърлена жалбата на М. С. против разрешение за строеж № 86 от 08.07.2019 г., издадено от главния архитект на район „Западен“, О. П. без да обезсилва или отменя първоинстанционното решение в останалата му част, а именно в частта на присъдените на ответника – главен архитект на район „Западен“, О. П. и на заинтересованата страна – „Крис – 98“ ЕООД, съдебни разноски в производството по адм. дело № 1672/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Предвид изложеното искането за тълкуване на съдебното решение е неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК и чл. 251, ал. 5 от ГПК, във вр. с 144 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от касационния жалбоподател М. С., чрез процесуалния представител адв. Ш., за поправка на допусната очевидна фактическа грешка и тълкуване на решение № 11734 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 7274/2022 г. по описа на Върховен административен съд. Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА