5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50858
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
НИКОЛАЙ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 1641 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Й. П., чрез адв. В. Д., против въззивно решение № 133/13.12.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 499/2021 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1056/14.06.2021 г., допълнено с определение № 2567/20.07.2021 г., постановени по гр. д. № 3624/2020 г. на Варненския окръжен съд, като е прието за установено, че касаторът не е биологичен баща на детето М. С. П.; прието е за установено, че биологичен баща на детето е ищецът П. Ж. Ч.; допусната е промяна в имената на детето, както следва: в бащиното име – от С. на П. и във фамилното име – от П. на Ч..
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложението си касаторът сочи, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) дължи ли съдът обсъждане на всички възражения във въззивната жалба, като изложи мотиви кои от тях и защо приема за основателни или неоснователни; 2) дължи ли въззивната инстанция да формира мотиви по всички събрани по делото доказателства, включително тези, свързани с оплакванията в жалбата, като ги обсъди поотделно и в съвкупност; 3) вътрешното убеждение на съда следва ли да се основава на събраните по делото доказателства, т. е. да е резултат на съзнателна/обоснована увереност за осъществил се факт, или може да се формира произволно и да се основава на предположения; 4) следва ли съдът служебно да събира доказателства, когато спорът касае интересите на малолетно дете; 5) следва ли да се уважат доказателствени искания за установяване на факти по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК, когато с тях се цели да се установи факт, който сам съдът в мотивите си приема, че е относим, но не е доказан; 6) „какви са предпоставките, при които по реда на чл. 15 ЗСВ териториален съд следва да отправи до ВКС искане за упражняване на правомощията му по чл. 150, ал. 2 КРБ“; 7) следва ли да се предпочете установяването на биологичния произход, респ. да се допусне оспорване на бащинство по законовата презумпция, без да се преценява родителския капацитет на биологичния родител и на бащата вписан в акта за раждане, както и наличието на емоционална връзка между детето и тези две лица, условията, при които се отглежда детето и как то се чувства при всеки от тях; 8) „следва ли съдът да мотивира преценката си за законосъобразност на разпоредбата с изследване и установяване на действителната воля на законодателя, разсъждавайки върху конкретния казус, станал причина за приемането й – делото пред ЕСПЧ Докторов срещу България”. Поддържа се, че по първите пет въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната от жалбоподателя практика на ВКС, а шестият и седмият са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на последния въпрос се твърди, че същият е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. Релевират се и основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.
В представения по делото писмен отговор от ответника по жалбата – П. Ж. Ч., представляван от адв. А. П., се поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:
Въззивният съд е посочил, че с изменението на Семейния кодекс, обн. в ДВ бр. 103/04.12.2020 г., в сила от 08.12.2020 г., конкретно с новоприетата ал. 5 на чл. 62 СК е уредена възможността трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, да предяви иск за оспорване на бащинството в едногодишен срок от узнаването на раждането. Този иск задължително следва да се съедини с иск за установяване на бащинството. По отношение на заварените случаи, разпоредбата на § 5 от Преходните разпоредби към ЗИД на Семейния кодекс предвижда, че сроковете за предявяване на иска започват да текат от влизане в сила на закона – 08.12.2020 г. Съдът е посочил, че настоящото производство е образувано по искова молба, подадена на 10.12.2020 г., т. е. преди изтичане на определения преклузивен срок, поради което предявените искове са допустими.
В хода на делото е установено, че детето М. П. е родено на 09.05.2017 г., по време на брака между майката Г. Ч. и касатора С. П., който брак е прекратен с решение по гр. д. № 750/2019 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 20.06.2019 г. Впоследствие майката и ищецът П. Ч. са сключили граждански брак на 01.09.2019 г., като детето М. П. се отглежда в семейството им. Приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е дала заключение, че след извършения ДНК анализ на биологичен материал от страните се изключва възможността касаторът Ст.П. да е биологичен баща на детето, а вероятността за бащинство на П. Ч. е 99,99999836%. Обсъждайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, съдът е приел, че вписания в акта за раждане С. П. не е баща на детето М. П., а е безспорно установен произхода на детето от биологичния му баща П. Ч.. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя Ст.П., че искът е недопустим, евентуално – неоснователен, поради това, че към момента на раждането на детето не е съществувала правна възможност ищецът да оспори законовата презумпция за бащинство, както и твърденията за противоконституционност на разпоредбата на чл. 62, ал. 5 СК. Посочено е, че още след раздялата на бившите съпрузи през м. ноември – м. декември 2018 г., когато М. е бил на около година и половина, а и досега, детето е отглеждано в семейна среда, под грижите на рождените си родители и по този начин интересът му е максимално защитен. В допълнение съдът е отбелязал, че краткото време, през което детето е живяло в едно семейство с касатора, не е достатъчно за изграждане между тях на такава трайна емоционална връзка родител-дете, заради която евентуално да не се допусне установяването на действителния биологичен произход от баща. Напротив, именно намесата на трето лице в отношенията между М. и неговите рождени родители би предизвикало объркване, несигурност в детето и няма да бъде в негов интерес.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.
По поставените въпроси №1 - №5 в изложението, касаещи задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, както и да формира крайните си изводи за основателност, респ. за неоснователност на предявените искове, след съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. В случая, мотивите на въззивната инстанция са ясни, подробни и формирани в резултат на собствената й решаваща дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите на страните. Както е изяснено в константната практика на ВКС, произходът може да бъде установяван с всякакви доказателствени средства, но заключението на ДНК - експертизата, предвид неговата обективност, има особено значение в производствата по установяване или оспорване на произход. Медицинските експерти могат да изключат категорично възможността дете да произхожда от определено лице, респективно да се установи, че друго лице е биологичен родител на детето. В случая, съдът не е имал основание да не кредитира заключението на приетата по делото ДНК – експертиза, която във възможно най-висока степен определя като биологичен баща на детето П. Ч.. Обстоятелството, че касаторът не е съгласен с крайния резултат по спора и в тази връзка излага аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на производството по чл. 288 ГПК и не може да обуслови селектирането на жалбата.
Въпроси № 6 и № 8 също са необуславящи. Следва да се посочи, че с решение № 11/28.07.2022 г. по к. д. № 3/2022 г. на Конституционния съд на РБ е отхвърлено искането на омбудсмана на РБългария за установяване на противоконституционност на § 5 от Преходните разпоредби към ЗИДСК (обн. ДВ бр. 103/04.12.2020 г.). От това следва, че въззивното решение не е основано на разпоредба, противоречаща на Конституцията на РБ. Отделно, към момента не са налице основание и предпоставки за отправяне на искане от ВКС до КС за установяване на противоконституционност на същата разпоредба, която е била вече предмет на разглеждане по приключилото к. д. №3/2022 г.
По въпрос № 7 не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По въпроса има установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Константно се приема, че в интерес на детето е то да има правно установен произход, отговарящ на действителната биологична връзка, който интерес стои над този на родителите му (вж. – ППВС № 5/1978 г., мотиви към ТР № 2/05.02.2015 г. по т. д. №2/2014 г. на ОСГК). Това следва и от признатото лично право на иск по чл. 62, ал. 4 СК на детето за оспорване на презумпцията за бащинство, което законодателят изрично е уредил и гарантирал и с по-дълъг срок за предявяването на иска – от навършване на 14-годишна възраст до 1 година след навършването на пълнолетие.
Соченото основание по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – евентуална недопустимост на въззивното решение, също не се установява. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът не е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК производството по делото. Такъв порок на решението не е налице, тъй като съдебният акт е постановен на 13.12.2021 г., а едва с определение от 22.03.2022 г. Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искането на омбудсмана на РБ за установяване на противоконституционност на § 5 от Преходните разпоредби към ЗИДСК.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Той може да направи извод за възможна очевидна неправилност само от съдържанието на самото решение. В случая касаторът не сочи в изложението си (извън аргументацията по повдигнатите правни въпроси) никакви доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от самото него. След като по обуславящите правни въпроси не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, предвид произнасянето на въззивния съд в съответствие с установената практика на ВС и ВКС, то при същата поддържана от касатора аргументация обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен.
При този изход на спора, касаторът следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 1 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 133 от 13.12.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 499/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА С. Й. П., с ЕГН - [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на П. Ж. Ч., с ЕГН - [ЕГН], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 1 200 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.