О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50625

[населено място], 21.11.2022

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№190/22г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. Т., чрез адв.П. Х. Х., срещу решение №145/22.10.2021 г. по т. д. № 412/2021 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която, след частична отмяна на решение №260033/02.03.2021г. по т. д.№51/20г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, касаторът е осъден да заплати на „Лев инс“АД на основание чл.274 ал.2 КЗ/отм./ още 7163,38 лв., която сума представлява платено от него на В. К. обезщетение за забава в размер на законна лихва за периода 16.05.2011г. – 28.02.2014г. , начислено върху платеното от него обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., причинени му от С. Т. в резултат на ПТП от 16.05.2011г., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2020г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за очевидна неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради наличие на несъответствие между диспозитива на първоинстанционното решение и отменителния диспозитив на решението на въззивния съд /доколкото първата инстанция е отхвърлила иска за разликата над 25 000 лв. до 39 045,49 лв., без да се произнася по претенция за 7163,38 лв./, както и поради противоречието му с нормата на чл.111 б.“в“ ЗЗД. Навежда се оплакване, че нито ищецът е претендирал сума от 7163,38 лв.,нито размерът е установен с надлежно доказателствено средство, а съдът е правил свои изчисления с електронен калкулатор. Твърди се, че липсват категорични доказателства каква лихва е заплатил ищецът на пострадалото при...