О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50187

гр. София, 18.11.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. ІІ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Н.

ЧЛЕНОВЕ: Г. Н.

С. Н.

като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 523 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила с вх. № 7275 от 9.09.2022 год. молба от адв. Л. К., в качеството му на особен представител на касатора Е. Д. М., с искане за изменение на определение № 368 от 7.09.2022 год. по настоящето дело в частта му за разноските на особения представител, като се определи възнаграждението му за изготвяне на касационната жалба с изложение на касационните основания и осъществено процесуално представителство на Е. М. и се постанови изплащането му от бюджета на съда.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о. намира молбата за процесуално допустима като подадена в срок от легитимирана страна, но разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за този извод са следните:

С определението с № 368 от 7.09.2022 год. по гр. д. № 523/2022 год. по описа на ІІ г. о. на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1036 от 25.10.2021 год. по гр. д. № 2065/2021 год. на Софийския апелативен съд по касационната жалба на Е. Д. М., чрез адв. Л. К.. С него е потвърдено първоинстанционното решение № 262175 от 1.04.2021 год. по гр. д. № 11906/2018 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Прокуратурата на Р. Б. иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 19.02.2018 год. – 15.08.2018 год. поради съществено нарушаване на принципа ne bis in idem, гарантиран съгласно чл. 4, пар. 3 ДЕС, във вр. с чл. чл. 50, 53 и 54 ХОПЕС, чл. чл. 2, 3 и 6 ДЕС, чл. 67 и чл. 82, пар. 2, б. „б“ ДФЕС и чл. 4, чл. 17 и чл. 18 по протокол № 7 към ЕКЗПЧ в резултат на повдигнатото му на 19.02.2018 год. по пр. пр. № 177/2018 год. на СпП обвинение за извършено престъпление по чл. 321 НК за периода от неизвестна дата през 2008 год. до 31.12.2008 год., по което е било образувано наказателно производство по НОХД № 3555/2018 год. на СпНС и по което е оправдан за същото престъпление.

В определението по чл. 288 ГПК не е постановен диспозитив относно искането на адв. Л. К. за определяне и присъждане на възнаграждение от бюджета на съда за осъществената правна помощ на касатора /молба от 12.05.2022 год./, но в мотивите са изложени съображения за приложение на реда по чл. 39, във вр. с чл. 38 и чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПрП/.

Същите съображения обосновават и настоящия извод за неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за присъждане на разноски на пълномощника на касатора адв. Л. К. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и изложение и процесуално представителство на страната. Това е така, тъй като адвокат Л. К. е назначен с определение от 23.05.2019 год. по гр. д. № 11906/2018 год. на СГС за осъществяване на правна помощ - процесуално представителство, на основание чл. 23, ал. 3 ЗПрП, за всички съдебни инстанции по делото. Правната помощ на ищеца в производството е допусната на основание чл. 95 ГПК с определение на първоинстанционния съд от 18.04.2019 год. и поради това на назначения на това основание процесуален представител не му се дължи заплащане на възнаграждение от бюджета на съда, нито с оглед изхода на делото могат да се присъдят разноски на насрещната страна по делото.

В съдебната практика – напр. определение № 722 от 10.11.2015 год. по ч. гр. д. № 4299/2015 год., ІV г. о., определение № 104 от 24.03.2015 год. по гр. д. № 5111/2014 год. ІІІ г. о., определение № 134 от 24.07.2017 год. по ч. гр. д. № 2016/2017 год. ІІ г. о. и др., както и в ТР № 6/2012 год. на ОСГК на ВКС, многократно е изяснявано, че размерът на адвокатското възнаграждение, редът и начинът на определянето му, е различен при предоставяне на правна помощ по чл. 94 ГПК и в случаите на особено процесуално представителство по чл. 29, ал. 2, 3 и 4 ГПК, както и по чл. 47, ал. 6 ГПК. И тъй като в случая е налице предоставена правна помощ на основание чл. 95 ГПК, приложима е уредбата по Закона за правната помощ относно произнасянето по подадена молба за правна помощ, определянето на адвокат, заплащането на правната помощ съобразно вида и количеството на извършената дейност, както и определянето на размера съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ, като видът и количеството на извършената дейност се удостоверяват съгласно чл. 38 ЗПрП с писмен отчет на адвоката по образец, утвърден от НБПрП. Съгласно чл. 39 от с. з. заплащането на предоставената правна помощ се извършва от НБПрП по банков път въз основа на отчета по чл. 38 и решение на председателя на НБПрП. Съдът, като орган за предоставяне на правната помощ, съгласно чл. 95 ГПК, нито определя предварително размера на адвокатското възнаграждение, нито изисква предварителното му заплащане от насрещната страна, респ. от НБПрП. Той би могъл да се произнесе впоследствие, при наличие на предпоставките по чл. 78, ал. 7, предл. 1 ГПК – при извършено плащане от НБПрП, постъпило от него искане за присъждане на платеното възнаграждение и съобразно изхода по делото. Тази хипотеза не е налице в случая.

Обратен извод не може да се обоснове въз основа на съдържанието на приложената бланка на уведомителното писмо на САК изх. № 5134 от 23.04.2019 год., тъй като същото се опровергава от данните по делото.

С оглед на горните съображения, след приключване на настоящето производство по делото, молителят адв. Л. К. следва да отчете предоставената от него правна помощ в срока по закон, с оглед получаване на дължимото му заплащане за осъществената от него такава, по предвидения в ЗПрП ред. Искането за това, предмет на настоящата му молба, е неоснователно. Поради липса на основание за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, същата следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 7275 от 9.09.2022 год. от адв. Л. К., в качеството му на особен представител на касатора Е. Д. М., за изменение на определение № 368 от 7.09.2022 год. по настоящето дело в частта му за разноските на процесуалния представител, с постановяване изплащането на определения размер на възнаграждението му от бюджета на съда.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: