8определение по гр. д.№ 1749 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 50478

София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 1749 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 32 от 16.02.2022 г. по в. гр. д.№ 24 от 2022 г. на Сливенския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260040 от 19.11.2021 г. по гр. д.№ 208 от 2018 г. на Районен съд - Котел в обжалваната му част, с която на основание чл.124 ГПК във връзка с чл.54, ал.2 ЗКИР е признато за установено по отношение на [община], че С. Д. Д. е собственик на основание договор за покупко-продажба № .... от 25.01.2005 г. на недвижим имот с площ 5 767 кв. м. в землището на [населено място], [община], в който са построени едноетажна паянтова жилищна сграда, състояща се от приземен етаж със застроена площ 42 кв. м. от две изби и първи етаж със застроена площ от 42 кв. м., състоящ се от входно антре и три стаи, както и паянтова стопанска постройка, едната част от който имот с площ от 3096 кв. м. попада в ПИ с идентификатор ..... в местността „Ш.“, неурбанизирана територия, повдигнат с жълт цвят на комбинирана скица № 3 и координатен регистър към нея, изготвени от инж. Ж. В., находяща се на лист 317 от първоинстанционното гр. д.№ 208 от 2018 г. на Районен съд - Котел, а другата част с площ от 2 671 кв. м.- в ПИ с идентификатор № ..... в местността „К.“, неурбанизирана територия, повдигнат с оранжев цвят на същата комбинирана скица, която представлява неразделна част от решението.

В касационната жалба се твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е недопустимо, неправилно и необосновано - основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на недопустимост и очевидна неправилност на решението. Твърди се, че въззивното решение противоречи на решение № 107 от 25.06.2019 г. по гр. д.№ 2737 от 2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 22 от 02.07.2019 г. по т. д.№ 587 от 2018 г. на ВКС, ТК, І т. о., без в тази връзка в изложението към касационната жалба да има ясно формулиран въпрос.

В писмен отговор от 03.05.2022 г. ответникът по жалбата С. Д. Д. оспорва касационната жалба. Моли касационото обжалване на решението да не бъде допускано или ако бъде допуснато - решението да бъде оставено в сила. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по установителен иск за собственост на недвижим имот, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за уважаване на предявения от С. Д. Д. срещу [община] установителен иск за собственост върху имоти с идентификатори 69821.14.20 и 69821.14.19 по кадастралната карта на [населено място], общ.Котел от 2018 г., въззивният съд е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесните имоти на основание договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № ..... от 25.01.2005 г.

За неоснователно е прието възражението на ответника за липса на идентичност между описания в нотариалния акт от 25.01.2005 г. имот в м.“Птичаре“, землището на [населено място], общ.Котел и претендирания имот в м.“П.“, землището на [населено място]. Във връзка с това възражение въззивният съд е обсъдил и кредитирал заключенията на приетите по делото съдебно-технически експертизи като обосновани, безспристрастни и изготвени от компетентни лица. От тях се установява, че в [община] няма изготвени устройствени планове за махалите и разположените около тях дворни места. За процесния имот имало извършено фотограметрично заснемане през 1959 г., според което имотът е бил самостоятелен и се е намирал сред множество други имоти с къщи, разпръснати между две махали- „П.“ и „К. м.“. Според геодезическото заснемане и данните на АГКК вещото лице инж.Ж. е определило, че местонахождението на процесния имото всъщност е в землището на [населено място], а не в землището на [населено място], както неправилно е било посочено в нотариалния акт. Констатирало е и съвпадение на съществуващите на място граници на имота /запазената ограда на имота от каменни зидове от запад, дерето и гората/ и посочените в нотариалния акт граници, както и идентичност на намиращата се в имота сграда и заснетата сграда в скицата, използвана при сделката по нотариалния акт от 25.01.2005 г.

Въззивният съд е приел за неоснователно и възражението на ответника, че процесният имот е общинска собственост на основание чл.19 ЗСПЗЗ. Посочил е, че съгласно чл.10, ал.1-14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Поради това имот, който не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съответно няма основание за включването на такъв имот във фонда по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и за придобиването му в собственост от общината. За конкретния случай съдът е приел, че ответната община, чиято е била доказателствената тежест, не е ангажирала никакви доказателства за включването на имота в ТКЗС или за одържавяването му. А от събраните по делото доказателства /заключението на експертизата и свидетелските показания/ се установявало, че имотът е имал селищен характер още от 1962 г. /застроен е бил със сгради и се е намирал сред множество разпръснати по планинския скат единични имоти между две махали/ и че владението му никога не е било отнемано от собствениците. Поради това съдът е приел, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно неоснователно е бил включен във фонда на общината по чл.19 ЗСПЗЗ.

Не на последно място, за неоснователно е прието и твърдението на ответника [община] за недопустимост на първоинстанционното решение поради недопустимо подменяне на предмета на спора. В случая не се касаело за такова подменяне, нито за едновременно изменение на обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а за уточняване на исковата молба относно индивидуализацията на имота, предмет на спора. Уточненията на предмета на иска са били направени с няколко последователни уточнителни молби, които обаче са били подадени в изпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания за отстраняване на нередовности на исковата молба по реда на чл.129 ГПК. Въззивният съд е приел за правилно и процесуално законосъобразно процедирането на първоинстанционния съд във връзка с обездвижване на исковата молба, тъй като първоинстанционният съд е предприел това с мотивирани актове и поради необходимостта имотът да бъде индивидуализиран съобразно заснемането му в приетата в хода на делото кадастрална карта на населеното място. Уточненията в площта на имота също са били във връзка с приетата кадастрална карта и заснемането на имота в нея. По отношение на квалификацията на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, въззивният съд е приел, че тя действително е била посочена от ищеца в една от допълнителните молби, но е обоснована също с приемането в хода на делото на кадастрална карта на [населено място] и с твърдението за грешно заснемане на границите на имота в тази кадастрална карта. В съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС съдът е приел, че в случая не се касае за предявяване на нов иск, различен от първоначално предявения установителен иск за собственост.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускането му до касационно разглеждане поради следното:

1. Няма противоречие между посочените от пълномощника на касатора решения на ВКС и приетото в обжалваното решение. В решение № 107 от 25.06.2019 г. по гр. д.№ 2737 от 2018 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 22 от 02.07.2019 г. по т. д.№ 587 от 2018 г. на ВКС, ТК, І т. о. е прието, че въззивният съд е длъжен да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Напълно в съответствие с тази практика на ВКС в обжалваното решение съдът се е произнесъл по всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните.

Неоснователно се твърди от пълномощника на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по направено от него възражение за нищожност на договора, обективиран в нотариалния акт от 25.01.2005 г., поради липса на предмет/невъзможен предмет - тъй като договорът касаел имот в землището на [населено място], какъвто се установило, че не съществува. Видно от материалите по делото, ответникът не е направил такова възражение за нищожност на договора нито в отговора на исковата молба, нито в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, нито във въззивната жалба. Излагането на фактически твърдения, че в землището на [населено място] липсва имот, идентичен с описания в исковата молба и в в нотариалния акт от 25.01.2005 г., а такъв имот се намира в друго землище, не представлява заявяване на такова правно възражение за липса на предмет на договора за продажба от 25.01.2005 г.

Тъй като такава невъзможност на предмета на договора от 25.01.2005 г. не произтича нито пряко от договора, нито от събраните по делото доказателства, съдът не е бил длъжен да се произнесе по нищожността на този договор и служебно. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д.№ 1 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Още повече, че обстоятелството, че в договора за продажба е посочено, че имотът - предмет на този договор се намира в землището на [населено място], вместо в землището на [населено място] /както е било установено по-късно от заключението на съдебно-техническата експертиза/ не сочи нито на фактическа, нито на правна невъзможност на предмета на договора от 25.01.2005 г.

2. Няма вероятност решението да е недопустимо - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Решението на Сливенския окръжен съд е постановено по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на решението поради нарушение от страна на първоинстанционния съд на чл.6 ГПК. Неколкократното оставяне на исковата молба без движение и даването на указания на ищеца да уточни петитума на исковата молба не е нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. С тези си процесуални действия първоинстанционният съд не е дал указания на ищеца за кой имот да предяви иска си и какъв точно иск да предяви, както неоснователно твърди пълномощникът на касатора. С предприемането на тези процесуални действия съдът е изпълнил задължението си по чл.129 ГПК за служебна проверка редовността на исковата молба, част от която редовност е точната индивидуализация на претендирания с иска за собственост имот. В конкретния случай неколкократното оставяне на исковата молба без движение е било наложено от това, че неточното описание на имота в петитума на исковата молба е било констатирано поетапно в хода на делото: едва след приемане на заключението на първата съдебно-техническа експертиза е било установено, че точното местоположение на претендирания имот е в землището на [населено място], а не в землището на [населено място], както грешно е било посочено в първоначалната искова молба и в нотариалния акт, на който ищецът е основавал правата си, а в хода на делото е била приета кадастрална карта на населеното място /делото е било заведено на 11.05.2018 г., а на 18.09.2018 г. със заповед № РД-18-1614 от 18.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК е била одобрена кадастралната карта на [населено място], общ.Котел/, в която описаният в исковата молба имот е получил нова сигнатура, бил е заснет като имоти с идентификатори ..... и ..... и части от имоти с идентификатори ..... и ..... . С направените от ищеца уточнения на исковата молба относно точното местоположение и граници на претендирания имот не е извършено нито изменение на иска, нито предявяване на нов, различен от първоначално заявения иск. Променената правна квалификация на иск от установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК в иск по чл.54, ал.2 ЗКИР също не представлява изменение на иска, тъй като искът по чл.54, ал.2 ЗКИР по своето естество е установителен иск за собственост. В този смисъл е и приетото в цитираното от въззивния съд Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС.

3. Няма вероятност решението да е очевидно неправилно, както твърди пълномощникът на касатора. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗСПЗЗ и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Неоснователно е твърдението на пълномощника на касатора, че решението било очевидно неправилно, тъй като от мотивите на въззивното решение било видно, че съдът е приел правилно съдържанието на нотариалния акт на ищеца относно местонахождението на процесния имот /в землището на [населено място]/, но въпреки това е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на иска за собственост за имот, находящ се в землището на [населено място]. Това е така, но видно от мотивите на решението, въззивният съд се е мотивирал защо приема, че въпреки различията в посочените в нотариалния акт на ищеца и в уточнената исковата молба землища, в които се намира процесния имот /землището на [населено място] и землището на [населено място]/, нотариалният акт на ищеца от 25.01.2005 г. легитимира ищеца като собственик на процесните имоти, находящи се понастоящем в землището на [населено място]. Както бе посочено и по-горе, въззивният съд е приел за обосновани и е кредитирал приетите по делото заключения на съдебно-техническите експертизи, от които се установява, че имотът в м.П. в землището на [населено място], който е описан в нотариалния акт на ищеца, е идентичен с претендирания имот в м.П. в землището на [населено място], както и с имоти с идентификатори ..... и ..... по одобрената през 2018 г. кадастрална карта на населеното място. Тоест, от мотивите на обжалваното решение е видно, че не се касае за явна логическа необоснованост на решението, а точно обратното - за напълно обоснован извод на съда за основателност на предявения установителен иск за собственост за имота, находящ се в землището на [населено място].

4. Не е налице и третото посочено в чл.280, ал.2 ГПК основание за служебно допускане на касационното обжалване - вероятна нищожност на решението. Видно от обжалвания съдебен акт, същият е постановен от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвен е в писмен вид и е подписан и изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание.

По изложените съображения касационното обжалване на решението на Сливенския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 32 от 16.02.2022 г. по в. гр. д.№ 24 от 2022 г. на Сливенския окръжен съд, втори въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА [община]- [населено място], пл.“В.“ № 1 да заплати на С. Д. Д. от [населено място], общ.Котел, обл.С. на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.