1№50849

гр. София, 16.11.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 1381 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д.-Б. срещу решение № 265674/08.09.2021г. по в. гр. д. № 5419/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 284957/25.11.2019 г. по гр. д. №68867/2017г. на Софийски районен съд. С последното е признато за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 365 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че Д. А. Д.-Б. дължи на „Тектоника-Б“ ООД сумата от 14 426,46лв., представляваща трета вноска по споразумение за погасяване на задължения от 14.07.2014г. с падеж 19.12.2014г. (по което споразумение Д. А. Д.-Б. е поръчител, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2015год.-датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34659/2015г. по описа на СРС, 87 състав.

Касаторката счита, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението към касационната жалба са поставени следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: 1. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД ограничава ли отговорността на поръчителя във времево отношение? Съществува ли такава отговорност, ако кредиторът в шестмесечен срок от падежа на главното задължение бездейства и не предяви иск срещу главния длъжник? – по този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК; решение № 83/2017 г. по гр. д. № 50394/2016 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №...