Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 7424 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. от гр. Батак, чрез процесуалния й представител адв. З. – Ватралева, срещу решение № 498 от 13.06.2022г. по адм. д. № 1269/2021 г. на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против административен акт на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Пазарджик, изразен чрез действия по изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на град Батак, курорт „Я. Б. – зона А“ по отношение на поземлен имот с идентификатор 02837.503.681, изразяващо се в разделяне на поземлен имот идентификатор № 02837.503.681 на два имота с различни площи и нови идентификатори № 02837.503.1046 и № 02837.503.1240, като за имот идентификатор № 02837.503.1046 е вписана и Държавата, чрез Министерство на земеделието, храните и горите като собственик на имота в КР наред с жалбоподателката М. Г..

В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилно приложение на чл. 53 ал. 2 ЗКИР при извършване на оспореното изменение на КККР, както и неприложимост на посочената разпоредба. Посочва, че съдебното решение по гр. Д. № 38/2011г. на РС – гр. Пещера няма сила на присъдено нещо по отношение на нея, тъй като не е била страна в производството. В тази връзка твърди, че по отношение на нея не са установени собственически права на Държавата по отношение на имот идентификатор № 02837.503.681. Твърди и че не са били отречени нейните права по отношение на имота по силата на представен по делото нотариален акт № 25, том 8 от 2008г. В тази връзка твърди и неправилност на извода на съда за законосъобразност на процедираното изменение, като навежда съображения за липса на предпоставки за извършването му, поради наличието на спор за собственост между нея и Държавата, който не е бил решен по съответния ред. Излага съображения и за неправилност на решението досежно извода за липса на предпоставки за прогласяване на нищожност на оспореното изменение в частта на новообразувания имот идентификатор № 02837.503.1240, като посочва, че изменението в тази част е изцяло лишено от законово основание и при пълна липса на предпоставките на правните норми, тъй като с това изменение е създаден имот с площ от 10 кв. м., което не отговаря на никакви норми и изисквания за минимално необходима площ на самостоятелен имот. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя извършеното с действие изменение на КККР. Претендира разноски за двете инстанции.

О. Н. на СГКК – гр. Пазарджик не изразява становище по касационната жалба.

О. М. на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрк. Х. с писмено становище навежда съображения за неоснователност на касационната жалба.

О. Ю. държавно предприятие, Териториално поделение, Държавно горско стопанство /ЮЦДП ТП ДГС/ „Ракитово“, чрез процесуалния си представител юрк. С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

За да постанови оспореното решение АС – гр. Пазарджик е приел, че изменението е годен за съдебно оспорване акт, извършен чрез действия от началника на СГКК – гр. Пазарджик, съобразено с изискванията на чл.53а, ал.1, т.1 ЗКИР и влязлото в сила решение № 427 от 31.07.2013г. по гр. дело № 38/2011г. по описа на Районен съд – Пещера, оставено в сила с решение на Окръжен съд – гр. Пазарджик, съответно влезнало в сила на 12.06.2014г., с което по подаден на основание чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./ положителен установителен иск за собственост от Държавата чрез Министерство на земеделието и храните против община Батак е признато, че Държавата чрез МЗХ е собственик на част от имот идентификатор № 02837.503.681, за който собственически права заявява и доказва жалбоподателката. Възражението за липса на сила на присъдено нещо на това съдебно решение по отношение на М. Г. съдът е приел за неоснователно предвид изричната регламентация на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, изискваща записване в КР на всички лица с представени конкуриращи се титули за собственост по отношение на имота. Достигнал е и до извод за липса на основания за прогласяване на нищожност на оспореното изменение на КККР, като извършено от компетентен орган и без да се разкрива толкова тежък порок, който да обосновава нищожност. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на извършеното изменение и е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно.

Процесният акт е издаден в процедурата по чл. 53а, ал. 1, т. 1, без издаване на изрична заповед за изменението, т. е. с извършеното действие по изменение в случая както на КК, така и на КР, което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Този вид изменение на КК и на КР /без изрична заповед/ е въведен от законодателя след изменението на ЗКИР /ДВ, бр. 49/13.06.2014 г. /, но само в изрично уредените хипотези по чл. 52, чл. 53, 53а, 53б във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. В настоящия случай е извършено с действие изменение на КК и КР град Батак, курорт „Я. Б. – зона А“ по отношение на поземлен имот с идентификатор 02837.503.681, изразяващо се в разделяне на поземлен имот идентификатор № 02837.503.681 на два имота с нови идентификатори № 02837.503.1046 с площ от 1253 кв. м. и № 02837.503.1240 с площ от 10 кв. м., като за имот идентификатор № 02837.503.1046 е вписана и Държавата, чрез Министерство на земеделието, храните и горите като собственик на имота в КР наред с жалбоподателката М. Г..

Чл. 53а ЗКИР допуска изменение чрез действие както на КК, така и на КР при наличието на съответни предпоставки за това, които обаче са различни в хипотезата на изменение на КК и тази на изменение на КР. По отношение на изменението на КК по реда на чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР следва да е налице обвързващо лицата, легитимиращи се като собственици на засегнатите имоти, и влезнало в сила съдебно решение за разрешаване на спор за собственост между тях. Това е така по аргумент от чл. 54 ал. 2 ЗКИР постановяващ, че непълнота и грешка в КК по чл. 51 ал. 1 т. 1 ЗКИР, в случаите, в които е свързана със спор за материално право се отстранява след разрешаването му по съдебен ред. В последното изречение на чл. 54 ал. 2 ЗКИР е предвидено, че „Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1“, т. е. само в случаите на разрешен спор за собственост със сила на присъдено нещо по отношение на лицата, собственици на засегнатите имоти, е допустимо изменение на кадастралната карта на основание чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР без издаване на заповед. Следва да се посочи, че това е така и тъй като по отношение на изменението на КК в хипотезата на чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР законодателят не е предвидил разпоредба като тази по чл. 53 ал. 2 ЗКИР, която касае само изменение на кадастралния регистър /не и изменение на кадастралната карта/ и допуска вписване в кадастралния регистър на всички лица, легитимиращи се с документи за собственост, т. е. при наличие на конкуриращи се титули за собственост, преди да е разрешен спора за собственост.

В настоящия случай не са били налице предпоставките за изменение на КК на основание чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР, тъй като противопоставеното съдебно решение № 427 от 31.07.2013г. по гр. 38/2011г. на РС – гр. Пещера няма сила на присъдено нещо по отношение на жалбоподателката, тъй като тя не е била страна в производството по делото и Държавата, чрез МЗХ не е установило права по отношение на нейния имот. С това решение е установено само по отношение на община Батак, че Държавата, чрез МЗХ, е собственик на част от имот идентификатор № 02837.503.681, за които с документ за собственост се легитимира и жалбоподателката, като тя е била вписана и в КР по отношение на този имот. Предвид това не е налице влезнало в сила решение по чл. 54 ал. 2 ЗКИР между М. Г. и Държавата, съответно не са изпълнени изискванията на чл. 54 ал. 2 изр. последно от ЗКИР, за да се приеме наличието на основанието по чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР за допускане на изменението на кадастралната карта.

В случая и предвид изложеното не са били налице и основанията по чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР във връзка с чл. 53 ал. 2 от същия закон за изменение и на кадастралната карта. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. В случая не е налице тази хипотеза, тъй като тази разпоредба изисква наличие на документи, удостоверяващи дублиране на титулите за право на собственост, съответно друго вещно право, за един и същи имот, т. е. изисква дублирането да е за идентични имоти като площ и граници. В случая и това условие не е налице, тъй като не се касае за идентични имоти, предвид допуснатото изменение и на кадастралната карта и по аргумент от решението по гр. д. № 38/2011г. на РС – Пещера, признаващо собственост на Държавата за част от имот идентификатор № 02837.503.681 /а не за целия/.

В случаите на чл. 53 ал. 2 ЗКИР органът, при наличие на данни за конкуриращи се права спрямо един и същ имот, съществуващ в КК, а не след като я измени съобразно тези титули без да е разрешен евентуален спор между страните, следва да впише в регистъра собствениците, представили съответните титули за собственост. ЗКИР е предвидил кадастърът да бъде източник на данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, като в регистъра се отразяват правото на собственост и другите вещни права. Одобрените карти и регистри имат декларативно действие, което означава, че не могат да променят и не променят вещно правния статут на имотите. Вписаните данни създават оборима презумпция за вярност и евентуално неправилно отразяване на право на собственост, не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Записването в кадастралния регистър формира наличието на правен интерес за бъдещ иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, респ. чл. 108 ЗС, за претендиращия за собственост върху целия или част от определен имот. Наличието обаче на спор за материално право е основание за отказ за изменение на кадастралната карта съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР, но не е основание за отказ за изменение само на кадастралния регистър за съществуващ в картата обект. Това е така, тъй като по отношение на искане за изменение само на кадастралния регистър, законодателят в нормата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР е предвидил специални правила и наличието на дублиращи се титули за собственост за един имот, не е основание за отказ за вписване в кадастралния регистър на всички лица легитимирали се с такива.

По изложените съображения в настоящия случай не са били налице предпоставките по чл. 53а ал. 1 т. 1 ЗКИР за изменение на кадастралната карта по отношение на имот идентификатор № 02837.503.681 и разделянето му на два имота, като в тази част оспореният акт извършен с действие е незаконосъобразен, съответно незаконосъобразността на допуснатото изменение в кадастралната карта влече след себе и незаконосъобразност на допуснатото изменение на кадастралния регистър за новосъздадените имоти.

Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспореното изменение на КККР, извършено с действие, АС – гр. Пазарджик е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя допуснатото изменение на КККР.

Предвид това, че страни в производството по оспорване на изменение на КККР са заинтересованите лица, които се легитимират като собственици или носители на ограничени вещни права, в имоти засегнати от процеираното изменение, в случая конституираният като заинтересована страна в първата инстанция ЮЦДП ТП ДГС „Ракитово“ няма качеството на такава, тъй като не е носител на права в имотите, предмет на изменението, поради което оспореното съдебно решение следва да бъде обезсилено по отношение на ЮЦДП ТП ДГС „Ракитово“.

С оглед изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции като същото следва да бъде уважено в размер на 983,67 лв., за които са представени доказателства, че са сторени.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 498 от 13.06.2022г., постановено по адм. д. № 1269/2021г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ допуснато чрез действие на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Пазарджик изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на град Батак, курорт „Я. Б. – зона А“ по отношение на поземлен имот с идентификатор 02837.503.681, изразяващо се в разделяне на поземлен имот идентификатор № 02837.503.681 на два имота с нови идентификатори № 02837.503.1046 и № 02837.503.1240, като за имот идентификатор № 02837.503.1046 е вписана и Държавата, чрез Министерство на земеделието, храните и горите като собственик на имота в КР.

ОБЕЗСИЛВА решение № 498 от 13.06.2022г., постановено по адм. д. № 1269/2021г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик по отношение на Южноцентрално държавно предприятие, Териториално поделение, Държавно горско стопанство „Ракитово“.

ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър да заплати на М. Г., [ЕГН] от гр. Батак сума в размер на 983,67 /деветстотин осемдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, разноски за двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ