О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50832

гр. София, 16.11.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1770 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Х. Н. – У. против решение № 266594/18.11.2021 г., постановено по гр. д.№ 14256/2020 г. от ІІ“б“ състав на СГС.

Ответниците оспорват касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД са неоснователни, тъй като ищцата не е доказала своето право на собственост върху имота, за който се претендира обезщетение за ползуване.

Съдът е приел, че с решение № 130 от 02.07.2018 г. по гр. дело № 2090/2016 г. на ВКС, постановено в производство по реда на чл. 307 от ГПК е отхвърлена молбата на ищцата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на влязлото в сила решение № 29 от 16.09.1996 г. по гр. дело № 1572/1988 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен предявеният срещу нея ревандикационен иск, като е отменено и влязлото в сила решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр. дело 710/2015 г. на ВКС, в частта, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск. С посоченото решение на ВКС е констатирано противоречие между решение № 29 от 16.09.1996 г. по гр. дело № 1572/1988 г. на Софийски районен съд, с което...