Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Х. Н. – У. против решение № 266594/18.11.2021 г., постановено по гр. д.№ 14256/2020 г. от ІІ“б“ състав на СГС.

Ответниците оспорват касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържат това становище, чрез своя процесуален представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50832/16.11.2022 г..

Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно задължението на съда да спре производството по делото при наличие на висящ преюдициален спор, както и какъв е порокът на постановеното решение при наличие на тези предпоставки.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото е абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск. По същността си спирането на производството представлява временна недопустимост на развитието и завършването на висящия процес, забрана през известен период от време да се извършват процесуални действия от съда и страните по делото, насочени към решаване на спора по същество. При наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК (независимо кога са възникнали предпоставките за това - пред първоинстанционния или пред въззивния съд), въззивното решение ще е недопустимо и подлежащо на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор. Това тълкуване е дадено с т. р. №1/2017 г. на ОСГТК и представлява задължителна съдебна практика.

С решение № 130 от 02.07.2018 г. по гр. дело № 2090/2016 г. на ВКС, постановено в производство по реда на чл. 307 ГПК е отхвърлена молбата на ищцата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК на влязлото в сила решение № 29 от 16.09.1996 г. по гр. дело № 1572/1988 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е уважен предявеният срещу нея ревандикационен иск, като е отменено и влязлото в сила решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр. дело 710/2015 г. на ВКС, в частта, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск. С посоченото решение на ВКС е констатирано противоречие между решение № 29 от 16.09.1996 г. по гр. дело № 1572/1988 г. на Софийски районен съд, с което ответниците са признати за собственици на процесния имот и решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр. дело № 710/2015 г. на Върховен касационен съд, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният срещу ищцата ревандикационен иск за същия този имот. С решението на ВКСе прието, че правилно се явява решение № 29 от 16.09.1996 г. на Софийски районен съд, с което ответниците са признати за собственици на имота, поради което и на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК неправилното съдебно решение е отменено, а именно отменена е частта на решение № 117 от 10.11.2015 г. на Върховен касационен съд, с която е отхвърлен предявеният ревандикационен иск на ответниците против ищцата.

С молба от 24.06.2021 г., въззивницата по делото е поискала да бъде спряно производството по делото, като е представила доказателства – препис от искова молба, подадена в СРС на 01.06.2021 г., с която на основание чл. 270, ал. 1 ГПК е предявила иск за прогласяване нищожност на решение № 130 от 02.07.2018 г. по гр. дело № 2090/2016 г. на ВКС, постановено в производство по реда на чл. 307 от ГПК. В открито съдебно заседание /последното по делото пред СГС/, искането е оставено без уважение.

Не се спори между страните, че и към настоящия момент производството по иска с правно основание чл. 270, ал. 1 ГПК не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Решение № 130 от 02.07.2018 г. по гр. дело № 2090/2016 г. на ВКС и неговата действителност е от значение за правилното разрешаване на спора относно собствеността на имота, за чието ползуване се претендира обезщетението в настоящия процес. Въззивният съд е обосновал своите изводи относно съществото на спора именно въз основа на това решение на ВКС, като неправилно и в противоречие с процесуалните правила относно спирането на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК съдът не е спрял производството по делото, до приключване на спора по иска с правно основание чл. 270, ал. 1 ГПК с влязъл в сила съдебен акт.

Предвид изложеното и с оглед отговора на правния въпрос, постановеното въззивно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото се върне на въззивния съд, за ново разглеждане, при което съдът следва да спре производството по делото, до приключването на производството по гр. д. № 20211110131019/2021 г. по описа на СРС, 26-ти състав.

Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при новото разглеждане на делото, с оглед неговия изход по съществото на спора.

Водим от горното, състав на ВКС

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 266594/18.11.2021 г., постановено по гр. д.№ 14256/2020 г. от ІІ“б“ състав на СГС.

ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.