Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Б. Членове: Л. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 7482 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С., чрез адвокат С. К., против решение №750/08.06.2022 г., постановено по адм. д.№2029/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлен искът му с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас /ОДМВР-Бургас/, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно с мораторна лихва за периода от 02.04.2017 г. - 13.08.2021 г., в размер на 800 лева и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, изразяващи се в обида, притеснение и преживян стрес, причинени от незаконосъобразно действие на служител на ответника, състоящи се в изземване на свидетелство за управление на МПС на ищеца при извършена проверка на 02.04.2017 г., която се удостоверява от съставения по време на проверката акт за установяване на административни нарушения №243/02.04.2017 г.
Излагат се доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли да бъде отменено, като се уважи предявеният иск. Претендира разноски. Посочва, че несъмнено касаторът е управлявал МПС марка „Шкода“ с рег.№[рег. номер] на 02.04.2017 г. по пътя на с.Лъка – гр.Каблешково, където бил спрян за проверка и поради установеното от органа на ОДМВР-Бургас, РУ - гр.Поморие, че същият управлява автомобила си при неплатена глоба, му било иззето СУМПС, въпреки неговото възражение. Поддържа, че от случилото се преживял стрес, ядове и притеснения, вследствие на което в съседното село допуснал ПТП, от което последвала телесна повреда на съпругата му. При обследване на ПТП полицейските служители установили, че управлява автомобила си без СУМПС и издали въпреки възраженията му заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/, за да валидират действията си, което според касатора е в нарушение на чл.172 от ЗДвП. Касаторът не оспорва, че с изменението на ЗДвП с ДВ, бр.101 от 20.12.2016 г. е променена разпоредбата на чл.171, ал.1, т.1, б.“д“, като е предвидено отнемане на СУМПС на лице, което управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока на доброволно плащане до заплащането на дължимата глоба. Но от органа не е съобразено, че съгласно чл.172, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че в случаите по чл.171, ал.1, букви „б“ и „е“, СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН. Следователно, не е било изначално налице основание за изземване на СУМПС от полицейските служители, а едва след издаване на мотивирана заповед за налагане на ПАМ от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП. Изменението на чл.172, ал.3 от ЗДвП, предвиждащо такова изземване е след една година и половина – с ДВ, бр.105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., което обаче не е установено от органа и от съда. Твърди, че е налице причинно-следствена връзка между отнемането на СУМПС и емоционалното състояние на касатора, потвърдено и от свидетелските показания на сина му, станало причина и за затруднения при получаване на обезщетение от застрахователя за нанесените увреждания на съпругата му. Към момента на съставяне на АУАН правно основание за съставянето му не е имало, тъй като изменението на чл.172, ал.3 във връзка с чл.171, ал.1, буква „д“ е от по-късен момент. Тоест, налице е било неправомерно и незаконосъобразно действие на полицейски служител, извършено на 02.04.2017 г. и всички последващи действия и откази на компетентните органи по контрол на пътното движение и водачите да установят както нарушението, така и неправомерността на действията на полицейския служител. Позовава се чл.204, ал.4 от АПК, съгласно който незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението, което е направено и в случая, но за съжаление не е било възприето от решаващия състав, което обосновава обжалването с касационна жалба. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Каров и поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР - Бургас, редовно уведомен не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва изцяло жалбата и моли да се остави същата без уважение. Счита, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ОДМВР-Бургас, което се подкрепя от ангажираните от ответника доказателства в хода на първоинстанционното производство. Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно, правилни са фактическите констатации и изводите на първоинстанционния съд. Моли да бъдат присъдени разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претенцията за заплащане на разноски за адвокатски хонорар на касатора. Моли същите да бъдат намалени до минимално установения в наредбата на висшия адвокатски съвет размер.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на оспорването. Предявеният от касатора иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е неоснователен и недоказан, поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки – причинена вреда, незаконосъобразен акт – действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнението на административна дейност, пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Не е достатъчно да се посочи незаконосъобразно действие или бездействие, а от него следва да са произлезли вреди и те да са в причинна връзка с обявения за незаконосъобразен акт. Липсва незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на органите на МВР, което да е причинило вреда. Липсва и третата изискуем кумулативно предпоставка - причинно-следствената връзка между твърдените вреди и незаконосъобразен акт. В касационната жалба не се сочат фактически обстоятелства и правни основания, налагащи промяна на този извод на съда. При разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, решението е обосновано. Не са налице основанията по чл.209 от АПК.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна
Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Д. С. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, понесени от незаконосъобразни действия на негови служители в размер на 2000 лв., ведно с мораторна за периода 02.04.2017 г. - 13.08.2021 г. и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Незаконосъобразните действия се изразяват в изземване на СУМПС на ищеца при извършена проверка на 02.04.2017 г., която се удостоверява със съставения по врече на проверката акт за установяване на административно нарушение №243/2017 г..
Административният съд установил въз основа на съставен АУАН сериен №698952 с №243/02.04.2017 г., че ищецът е бил спрян от служители на ОДМВР-Бургас, РУ гр.Поморие на 02.04.2017 г. около 15.30 часа на път трети клас №90635 от с.Лъка в посока гр.Каблешково, управлявайки лек автомобил с рег.№[рег. номер]. При проверката е установено, че същият не е изпълнил задължението си да заплати наложена глоба с наказателно постановление или фиш по ЗДвП в законоустановения срок, което било квалифицирано като нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Отнето му е като доказателство СУМПС, като е издадена и заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №17-0320-000056 от 02.04.2017 г. по чл.171, ал.1, б.“д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба. Заповедта е връчена и разписана от Стоев на 10.05.2018 г., на която дата СУМПС е върнато на собственика. ЗППАМ №17-0320-000056/02.04.2017 г. е влязла в сила като потвърдена окончателно с решение №317/27.02.2020 г. по адм. д.№1108/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Д. С. срещу заповедта.
Също така, с наказателно постановление №17-0320-000245/21.04.2017 г. на началник група към ОДМВР – Бургас – РУ Поморие за нарушението по чл.190, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП е наложено на Д. С. административно наказание глоба в размер на 20 лв. НП е връчено на 23.06.2017 г. съгласно разписка върху същото. След като същият е заплатил дължимите от него суми за наложени му административни наказания глоби с НП №№16-0320-000228/27.04.2016 г. и 17-032-000245/21.04.2017 г. и фишове с №№М-0593889 и М-0593890 и двата от 02.04.2017 г. /съгласно справка за нарушител /водач, цитирана в приложена на л.49-55 (л.51) по адм. д.№2029/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас/.
Същевременно от доказателствата по делото се установява, че на същата дата 02.04.2017 г. малко по-късно, на друго място, на около 10 км от мястото на проверката, Д. С. допуснал ПТП, при което е пострадала съпругата му Ж. С., получила средна телесна повреда – счупване на дясно бедро, както и други по-леки наранявания. Образувано е досъдебно производство срещу Д. С., затова, че е нарушил правилата за движение, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Ж. С. – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2 във връзка с чл.342, ал.1 от НК. ДП е прекратено по искане на пострадалата по реда на чл.343, ал.2 от НК с постановление от 03.05.2018 г. по пр. вх.№444/2017 г. и пор.№375/2017 г. на Районна прокуратура – Поморие, на основание чл.199 от НПК, чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1, предл.2 от НПК, чл.343, ал.2 от НПК.
Съгласно чл.190, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на която е съставен АУАН от 02.04.2017 г., наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Съгласно действащата по време на съставяне на АУАН редакция на чл.171, ал.1, буква „д“ от ЗДвП, на основание на която е издадена ЗППАМ, Чл. 171. (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: д) (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., обявена за противоконституционна с РКС № 3 от 2021 г. - ДВ, бр. 26 от 2021 г.) който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане - до заплащане на дължимата глоба. Както е видно, впоследствие разпоредбата на чл.171, ал.1, т.1, б.“д“ от ЗДвП, е била обявена за противоконституционна, но към 02.04.2017 г., когато е извършена проверката, съставен е АУАН и е иззето СУМПС на Стоев, същата е действала, и полицейският служител е бил длъжен да изпълни задълженията си по нея. Аналогично, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, в редакцията към 02.04.2017 г., Чл. 172. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно чл.172, ал.3 в редакция към съставяне на АУАН и издаване на ЗППАМ, (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) В случаите по чл.171, т.1, букви "б", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение. В последваща редакция на чл.172, ал.3 от ЗДвП - изм. и доп. ДВ. бр.105 от 18 Декември 2018г., е добавен и чл.171, т.1, буква „д“ от ЗДвП. Съгласно чл.172, ал.3 от ЗДвП, (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по чл.171, т.1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на АУАН.
Първоинстанционният съд е установил и обсъдил подробно фактическата обстановка по случая възоснова на писмените доказателства в преписката по делото и е изслушал показанията на сина на Стоев като свидетел. Същият е потвърдил, че баща му е изживял притеснения, стрес и забавени реакции в резултат на проверката и иззетото СУМПС и причинените травми на майка му, което състояние е продължило продължително време. В мотивите на съдебното решение пространно са описани показанията на свидетеля, в които се твърди, че емоционално психичното състояние на ищеца е влошено в резултат на отнетото СУМПС, но същият се е качил и е управлявал автомобила след отнемането му, за което не изпитвал вина. Правил е искания от РУ Поморие да се снабди с документ, признаващ неправомерното отнемане на СУМПС от служителя при съставяне на АУАН, с цел представянето му пред застрахователя. Бил е недоволен от намаления размер на полученото застрахователно обезщетение /16000 лева/ за претърпените травми на съпругата му от ПТП. Оспорил е с искане за прогласяване на нищожността на ЗППАМ, но жалбата не е била уважена и заповедта е влязла в сила. Разпитан като свидетел е и полицейският служител Й. Б. – РУ Поморие, относно извършената проверка на Стоев на 02.04.2017 г., по която е съставен АУАН, 2 бр. фишове /за отсъствието на преглед и непредставянето на контролен талон за МПС/ и е иззето СУМПС. Свидетелят посочва, че водачът собственоръчно е посочил в АУАН, че няма възражения.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с мотиви, че от събраните доказателства по делото се установява, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган, от които да произтича претендираната вреда. Съдът е изложил съображения, че при съставяне на АУАН на ищеца, полицейският служител е иззел СУМПС като доказателство към акта, което не съставлява административна дейност. За да бъде квалифицирано това действие като административна дейност, следва длъжностното лице, което извършва действието да има правомощия да осъществява административна дейност и самото действие да е осъществено при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая конкретното действие е извършено от оправомощен орган, който извършва проверка контрол на пътя, и самото действие се осъществява при изпълнение на наказателна дейност, защото съставянето на АУАН и събирането като доказателство на свидетелството за управление на МПС са действия в рамките на една наказателна процедура по санкциониране на лицата, извършили административни наказания. Съдът също е посочил, че липсва причинна връзка между действията на полицай Банов, изразяващи се в съставяне на АУАН и изземване на СУМПС като доказателство и настъпилото впоследствие на друго място и по друго време ПТП, в което е пострадала съпругата на Стоев. Такава връзка съществува само в субективната представа на ищеца, но няма обективен характер. Както е посочил първоинстанционния съд, дори да се приеме, че АУАН е съставен неправомерно, след като е било иззето свидетелството за управление на МПС, ищецът е останал без легитимна възможност да продължи да управлява собствения си автомобил. Въпреки че СУМПС е бил приложен като доказателство към АУАН, тоест вече не се е намирал фактически у ищеца, след проверката той се качил на автомобила и е продължил по пътя си, като малко по-късно е причинил въпросното ПТП, но по това време вече не е разполагал със свидетелство за управление на МПС. Също така обстоятелството, че се ядосал на младши инспектор Банов за неправомерно взетия СУМПС е факт, който не е доказан, доколкото от показанията на свидетеля – актосъставител и от записаното в акта е видно че ищецът няма възражения и претенции по акта. Както е посочил първоинстанционният съд субективното отношение на ищеца към проверката, извършена от полицейския служител, няма пряка и непосредствена връзка с това, че по-късно същият ищец е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП и е предизвикал ПТП.
Касационният състав споделя крайните изводи на Административен съд – Бургас за неоснователност и недоказаност на предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и счита, че те са правилни и обосновани. Не се установяват трите основни елемента на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ: незаконосъобразен административен акт - действие или бездействие на административен орган, претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между административния акт и понесената от ищеца вреда. Въпреки, че субективно – в представите на ищеца такава връзка би могло да има, то обективно не е релевантно изземането на СУМПС и това, че по-късно същият е допуснал ПТП. За Стоев при условие, че счита за незаконосъобразно извършеното изземане, съществувал законов ред за обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, от който същият се е възползвал впоследствие, видно от доказателствата по делото. Същевременно, ищецът е очевидно не е трябвало да се качва отново на МПС след изземването на СУМПС. В допълнение, ако не беше управлявал автомобила след изземването, не би причинил и ПТП, от което са настъпили травми за съпругата му. Въпреки, че в субективното съзнание на ищеца, тези събития изглеждат свързани в причинно-следствена последователност, в обективната и правната реалност не е налице причинно-следствена връзка между изземането на СУМПС и евентуално настъпили неимуществени вреди за ищеца изразяващи се в стрес, емоционална нестабилност и страдания, ПТП и последвали негативни събития за него и семейството му.
По отношение критерия за причинени неимуществени вреди – неудобства и негативни емоции, следва да се вземе предвид и това, че наложената ПАМ – изземване на СУМПС от служител по контрол на движението по пътя е мярка, която органът предприема при условията на оперативна самостоятелност, предвид по-висшия ред на обществено значимата цел за опазване безопасността, живота и здравето на участниците в движението. Аналогично, при съставяне на АУАН, изземването на СУМПС като доказателство отново е съобразено с крайната цел на Закона за движението по пътищата, а именно осигуряване на безопасността на движението и на участниците в него. С оглед на това изземването на СУМПС, предприето като прилагане на ПАМ или/и като приобщаване на доказателство във връзка с АУАН, не би следвало да се приема като негативно действие от страна на органа, което да е източник на стрес и негативни емоции, а просто като начин за осъществяване на посочената цел – безопасност на движението. Също така, както е постановил и първоинстанционният съд, не е установена с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразност на заповедта за изземване на СУМПС.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал обосновани фактически и съобразени със закона правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не е доказан фактическият състав с всичките му елементи, обосноваващи основателност на исковата претенция, а именно: незаконосъобразни действия, извършени от държавен орган при изпълнение на служебните му задължения, претърпяна вреда и причинно-следствена връзка. Не е установена пряката и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие на органа – временно изземане на СУМПС, и твърдения от Д. С.. вредоносен резултат, за който се претендират имуществените вреди в размер на 2000 лева. В случая, и при така събраните доказателства, правилни са изводите на АС - Бургас, че не са доказани елементите на отговорността по чл.1 от ЗОДОВ.
Правилно административният съд е посочил, че с незаконосъобразната заповед за ПАМ се отнема временно СУМПС на ищеца, поради и което Стоев е бил лишен от свидетелство за управление на МПС. Следователно, той не е имал право да управлява което и да е МПС - било то личният му автомобил или друг. В същото време обаче ищецът не отрича, че е продължил да управлява МПС, дори става причинител на ПТП.
Реално по делото не е установена неимуществени вреди претърпени от ищеца, въпреки, че той не е могъл да управлява МПС. Такива по делото не са доказани, а поради това, че вредата следва да е действителна, а не хипотетична, обезщетение на ищеца не се дължи, както правилно е приел първоинстанционния съд. Макар в периода 02.04.2017 г.-13.08.2021 г. ищецът да е бил с отнето свидетелство за правоуправление, издадената ЗППАМ била наложена по причина на неговото поведение. Тъй като ищецът сам се поставил в неблагоприятно положение, приложение намира чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, според който обезщетение не се дължи, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия. Ищецът не е доказал твърдяното в исковата молба, за понесени от него морални вреди от издаването на ЗППАМ, включително и с показанията на свидетеля – негов син, които, според касационният жалбоподател, не били взети предвид. Заповедта за налагане на принудителната административна мярка не е била отменена като незаконосъобразна, и при отсъствието на доказателства за причиняването на неимуществени вреди на ищеца като един от елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, няма основание за ангажиране на отговорността на ответника.
От ищеца са изживени негативни емоции и събития след изземването на СУМПС, но то няма връзка с тях - пряка и непосредствена, каквато изисква приложимата правна норма на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което не се установяват безспорно претендираните от него неимуществени вреди, настъпили вследствие издаването на ЗППАМ и действията на полицейския служител по изземване на СУМПС. В този смисъл е напр. – решение №3082/01.04.2022 г. по адм. д.№3862 /2021 г. ВАС, трето отделение.
Поради това, първоинстанционният съд правилно е отхвърлил исковата молба на Д. С. по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас за присъждане на неимуществени вреди. Следователно, съдебното решение да се остави в сила.
С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав определя същите в размер на 100 лв., на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №750/08.06.2022 г., постановено по адм. д.№2029/2021 г. по описа на Административен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Д. С. да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас съдебни разноски за юрисконсултско представителство пред касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ