Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията К. К. по административно дело № 7576 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Демиртас, гражданин на Турция, подадена чрез пълномощник адв.А. Г.. Жалбата е срещу решение №4070 от 17.06.2022г. по адм. д. №3028/2022г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. С него е отхвърлена жалбата на А. Демиртас против заповед УРИ №4536-ОЧ-84 от 11.03.2022г. на началника на Гранично полицейско управление /ГПУ/ - Свиленград, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „Забрана за влизане на чужденец в Р. Б. за срок от 5 години. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго решение, с което да бъде отменена заповед №4536 ОЧ-84 от 11.03.2022г. на началника на ГПУ - Свиленград.

Ответникът – началникът на Гранично полицейско управление - Свиленград, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на касатора А. Демиртас против заповед УРИ №4536-ОЧ-84 от 11.03.2022г. на началника на ГПУ – Свиленград. С нея на основание чл.42з, ал.1 вр. чл.10, ал.1, т.4 от Закон за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/ на А. Демиртас е наложена принудителна административна мярка „Забрана за влизане на чужденец в Р. Б. за срок от 5 години. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган - Г. Ф., в условията на заместване на директора на Регионална дирекция /РД/ “Гранична полиция“ /ГП/ - Елхово, което заместване е със заповед УРИ 4070з-659 от 10.03.22г. Административният съд е приел също, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като релевантните факти са изяснени правилно. Освен това в оспорената заповед са изложени мотиви за нейното издаване – в нея са посочени както фактическите основания, така и правното такова, които съответно правилно са приложени. Относно срока на наложената ПАМ първоинстанционният съд е приел, че само при срок от над 5 години административният орган бил длъжен конкретно и изрично да мотивира срока. При срок до 5 години (какъвто е случаят) съставът е счел, че не е съществено процесуално нарушение неизлагането на мотиви защо срокът е точно 5 години, а не например 3 години или 1 година. На база на изложената фактическа обстановка съдът е намерил, че определения срок от 5 години е законосъобразен. Съдът е разгледал установените факти по спора и е счел, че продължителността на срока е определена правилно и не се установява превратно упражняване на власт.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат, при съобразяване на изложените по-долу коригиращи мотиви.

С обжалваното решение неправилно административният съд е счел, че оспорената заповед е издадена в условията на заместване на директора на Регионална дирекция “Гранична полиция“ - Елхово от Г. Ф., което заместване е със заповед УРИ 4070з-659 от 10.03.22г. Според чл.44, ал.1 от ЗЧРБ принудителните административни мерки се налагат със заповеди на посочени административни органи, сред които и директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" или на оправомощени от тях длъжностни лица. От данните по делото не се установява директорът на РД ГП – Елхово да е отсъствал при издаване на 11.03.2022г. на оспорената заповед. Нито, че заместник-началникът на ГПУ – Свиленград Г. Ф. (издал оспорената заповед) е заместник на директора на РД ГП – Елхово и е могъл да замества последният.

В действителност процесната заповед е издадена по делегация от заместник-началника на ГПУ – Свиленград Г. Ф.. Според цитираната разпоредба на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ ПАМ от вида на процесната може да се наложи от директора на РД ГП – Елхово или от оправомощено от него длъжностно лице. С приложената по първоинстанционното производство заповед №885 о 27.05.2014г. директорът на РД ГП – Елхово е оправомощил ВНД началника на ГПУ–Свиленград при РД ГП – Елхово М. И., а в негово отсъствие – заместник-началникът на ГПУ – Свиленград. В случая началникът на ГПУ–Свиленград е отсъствал на 10.03.2022г. и 11.03.2022г., поради което с друга приложена по делото заповед №4070з-659 от 10.03.2022г. директорът на РД ГП – Елхово е определил заместник-началника на ГПУ – Свиленград Г. Ф. да изпълнява длъжностните му задължения, респ. да издава и заповеди за налагане на ПАМ. С първата заповед са делегирани правомощия, а с втората само е конкретизирано отсъствието на първото лице и лицето, на което се делегират правомощията в резултат на това. С оглед на това оспорената заповед е издадена по делегация от компетентен административен орган, поради което са неоснователни доводите за обратното, изложени в допълнението на касационната жалба.

Неоснователни са възраженията на касатора за неустановеност на основанието по чл.42з, ал.1, т.1 във вр. с чл.10, ал.1, т.4, пр.2 от ЗЧРБ - когато има данни, че се извършва незаконно въвеждане в страната на лица от други държави. Фактите в тази насока са подробно анализирани в обжалваното решение, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК касационният съд препраща към тях. Противно на доводите на касатора данните не са само от фактическите основания, изложени в оспорената заповед, а тези данни се основават на приложената по делото докладна записка 11.03.2022г., и тези данни не са опровергани при проведеното съдебно производство пред първоинстанционния съд.

Неоснователни са и оплакванията на касатора и относно срока на наложената ПАМ - „Забрана за влизане на чужденец в Р. Б. за срок от 5 години. С обжалваното решение първоинстанционният съд неправилно е приел въз основа на чл.42з, ал.3 от ЗЧРБ, че само при срок над 5 години административният орган бил длъжен да мотивира срока на наложената ПАМ. Според първото изречение на последната разпоредба забраната за влизане и пребиваване на територията на държавите - членки на Европейския съюз е за срок до 5 години. При положение, че срокът на ПАМ не е законоустановен, респ. може да бъде различен при нормирана само горна граница, административният орган е длъжен да обоснове защо е избрал избрания от него срок за налагане на ПАМ. В случая обаче такава обосновка се съдържа частично както в оспорената заповед, така и в документите, предхождащи нейното издаване. Относими в тази връзка са фактическите основания по налагането на ПАМ. Същите са подробно анализирани в обжалваното решение. Касаторът при извършеното от него незаконно въвеждане в страната от Турция на сирийски граждани е използвал автобус. При упражняване на професията си е използвал автобуса, предоставен му за друга дейност, като е качил, докарал и свалил на самата граница четиримата сирийски граждани. Налице са и данни, че освен това и извършил и нерегламентиран пренос на 360кг. месо. Това съчетано с актуалните към него момент проблеми по нелегална имиграция в страните от Европейския съюз, за която границата между Турция и България е външна граница, в достатъчна степен обосновава налагането на максималният срок на ПАМ. Не би могло да се поощрява гражданите на съседната държава да подпомагат нелегалната имиграция като въвеждат през границата на България нелегални имигранти, вместо да ги възпират, каквато е официалната политика на двете съседни държави и на Европейския съюз. А относно доводите на касатора, че той като служител на транспортна фирма за международни превози, наложената ПАМ би го възпрепятствало при упражняване на професията му, следва до бъде посочено, че той сам е избрал поведението си, относимо към наложената ПАМ. Именно като е използвал предоставения му автобус касаторът е избрал да въведе в България нелегалните имигранти. Затова качеството му на служител на транспортна фирма за международни превози в случая е отегчаващо обстоятелство. Предвид на това наложеният му максимален срок на ПАМ не е необоснован и няма нарушение на принципите на пропорционалност и ефективност в светлината на Директива 2008/115/ЕО. Поради което оспорената заповед не е незаконосъобразна, както правилно е приел първоинстанционният съд.

По тези доводи обжалваното решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци. Затова то следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4070 от 17.06.2022г., постановено по адм. д. №3028/2022г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА