Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 7562 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 328 и чл. 327 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на Е. И.– съдия в Софийски градски съд, против Решение № 2789/26.04.2022 г., постановено по адм. дело № 5393/2021 г. по описа на Административен съд София– град. Излага съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави искане за отмяна на съдебния акт и за постановяване на друг, с който съдът да се произнесе по съществото на спора и да уважи жалбата й срещу Заповед № РД-08-2245/28.04.2021 г., издадена от административния ръководител - председател на Софийски градски съд.

Ответникът А. Т.– председател на Софийски градски съд, чрез Ч. Н., съдебен помощник, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като прецени доводите в жалбата, становищата на страните и данните по делото приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София– град е отхвърлил жалбата на съдия Е. И. против Заповед № РД-08-2245/28.04.2021 г. на председателя на Софийски градски съд, с която, на основание чл. 327 от ЗСВ, на жалбоподателката е обърнато внимание за констатирани нарушения във връзка с неспазени срокове по чл.235, ал.5 ГПК по следните дела: въззивно гр. д. № 6180/2019г. по описа на СГС, ГО, ЧЖ, IV-ти състав; въззивно гр. дело № 5427/2018г. по описа на СГС, IV-B въззивен състав и въззивно гр. дело № 15489/2017г. по описа на СГС, IV-B въззивен състав.

От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното:

По повод на постъпили жалби в Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/ във връзка с в. гр. д.№№ 6180/2019 г., 5427/2018 г. и 15489/2017 г. по описа на СГС, ГО, IV въззивен състав, на доклад на съдия Е. И., до председателя на СГС са изпратени сигнали от инспектор Л. К. и инспектор Г. Г., в които се констатира продължителен период на бездействие от страна на съдебния състав по цитираните въззивни граждански дела, като се отправя препоръка административният ръководител да вземе всички мерки за своевременно разглеждане и решаване не делата, разпределени на IV-B състав и в частност тези на доклад на съдия Е. И., като в последният случай се отправя препоръка административният ръководител да прецени дали не са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ, като същият обърне внимание на съдия Е. И., в случай, че са налице данни за системност на нарушението. Също така се препоръчва председателят на СГС да вземе всички необходими мерки с оглед недопускане на забава при приключване на делото от страна на съдия Е. И..

С. З. № РД-08-1515 от 17.03.2021 г. на председателя на СГС срещу Е. И. - съдия в Софийски градски съд е образувано производство по чл.327 от ЗСВ за констатираните нарушения:

По повод на постъпила жалба в ИВСС, във връзка с въззивно гр. д.№ 6180/2019 г. по описа на СГС, е установено от разпечатка от електронната система на СГС, че въззивното дело е образувано на 10.05.2019 г., като за съдия-докладчик по реда на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ е определена съдия Е. И.. Предмет на производството е обжалване на действията на ЧСИ. Съдебното решение е обявено на 24.08.2020 г., т. е. една година, два месеца и четиринадесет дни след изтичане на срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК.

С оглед постъпила жалба в ИВСС по повод на въззивно гр. д. № 5427/2018 г. по описа на СГС, IV-B въззивен състав, се установява от разпечатка от електронната система на СГС, че делото е образувано на 24.04.2018 г., като за съдия-докладчик по реда на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ е определена съдия Е. И.. Предмет на производството е иск за обезщетение по чл. 200 от Кодекса на труда. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2019 г. и е обявено за решаване в съдебно заседание на 09.05.2019 г. Съдебното решение е обявено на 09.12.2020 г., т. е. една година и шест месеца след изтичане на срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК.

Във връзка с жалбата в ИВСС по повод на въззивно гр. д. № 15489/2017 г. по описа на СГС, IV-B въззивен състав, е установено от разпечатка от електронната система на СГС, че делото е образувано на 29.11.2017 г., като за съдия-докладчик по реда на чл. 9, ал. 1 от ЗСВ е определена съдия Е. И.. Предмет на производството е иск за изпълнение на договорно задължение /иск за обезщетение при неизпълнение на договорно задължение/. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10.2018 г., когато е и обявено за решаване. Съдебното решение е обявено на 15.02.2021 г., т. е.две години, три месеца и четири дни след изтичане на срока по чл. 235, ал. 5 от ГПК.

В хода на проведеното дисциплинарно производство са събрани данни за разпределени и възложени на съдия Е. И. дела, като са изискани и приложени справки относно натовареността й в периода 2018 г. - 2020 г., всички те, касаещи преценката налице ли е основание за обръщане на внимание от страна на административния ръководител спрямо съдията за допуснати нарушения при образуването и движението на разпределените дела или по организацията на работа. След преценка на всички данни и депозираните възражения от страна на съдията за високата й натовареност и заболяването й от COVID-19, административният ръководител е издал оспорената заповед, като се е мотивирал, че съдия Е. И. е допуснала закъснения при изготвянето на съдебните актове, което е несъразмерно на показателите за натовареност в гражданското отделение - въззивни състави при СГС, а неспазването на процесуалните срокове е свързано с липсата на дължима активност от нейна страна и проблеми в организацията й на работа. Установил е, че не е изтекъл шестмесечният преклузивен срок от откриване на нарушението, съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, за прилагане на мярката по чл.327 ЗСВ на съдия Иванова.

За да отхвърли жалбата срещу процесната заповед, съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като същата е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Счел е, че обръщането на внимание по чл. 327 от ЗСВ не е дисциплинарно наказание, а отмяна на този акт може да се обуславя единствено, ако се допусне такова нарушение на общия принцип за гарантиране правото на защита на лицето, което да пречи или да прави невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно от административния орган и това съответно да рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта. В случая съдът е преценил, че е гарантирана пълната прозрачност, обективност и справедливост на производството по чл. 327 от ЗСВ, като магистратът е депозирал писмено становище в хода на производството. Крайният извод на съда е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган според чл.327,ал.1 от ЗСВ, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с материалния закон, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в унисон с целта на закона. Категоричен е и изводът, че констатираното забавяне при изготвянето и обявяването на решенията по конкретните дела с повече от година, а едното и с повече от две години, не може да бъде определено като несъществено.

Обжалваното решение е допустимо, валидно и правилно.

При така установените факти, съдът е обосновал законосъобразни правни изводи, които като цяло се споделят от настоящия състав.

Разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ дава възможност на административните ръководители по своя преценка да обръщат внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища и др. за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или при организацията на работата им, за което уведомяват Висшия съдебен съвет. Нормата систематично се намира в Глава шестнадесета „Дисциплинарна отговорност” на ЗСВ, в която е уредена процедурата за налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарното нарушение, съгласно чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване престижа на съдебната власт, а конкретните състави на дисциплинарни нарушения са изброени в чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Дисциплинарните наказания са посочени в чл. 308 от ЗСВ.

Прегледът на уредбата на производството по установяване на нарушението и налагане на дисциплинарно наказание не дава отговор за характера и вида на производството, което приключва с издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ, но в него се установяват нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата на съдиите, прокурорите и следователите, което обаче нарушение е в много по-ниска степен законово укоримо неизпълнение на служебните задължения от дисциплинарните нарушения. От друга страна, за заповедта се уведомява Висшият съдебен съвет, който освен правомощията си по Конституцията и ЗСВ съставя, води и съхранява кадрово дело за всеки магистрат, в което се прилагат и съхраняват и всички документи, свързани с професионалното му развитие, поощрения, отличия, награди и наказания, копия от атестационни формуляри и други документи относно притежаваните професионални и нравствени качества.

Основание за прилагане на такава мярка е виновно неизпълнение на задълженията на един магистрат и преценката на административния ръководител, че в конкретния случай не е необходимо да търси дисциплинарна отговорност от провинилия се, а само да му обърне внимание за констатираните пропуски.“ Обръщане на внимание“ по чл. 327 от ЗСВ е по своя характер вътрешноорганизационна мярка с дисциплиниращ ефект, която има преимуществено превантивен характер. Същата се налага спрямо конкретен магистрат по преценка на административния ръководител и представлява специфичен израз на неговите контролни правомощия.

С оглед изложеното, производството по издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ има негативни последици за магистрата и следва да се определи като административносанкционно производство, за което са приложими принципите, на които се подчиняват такива производства. На първо място, установяването на нарушението трябва да бъде извършено по несъмнен начин, като се даде възможност на съдията, прокурора или следователя да направи възражения, да даде обяснение и да вземе отношение по образуваното срещу него такова производство, като се даде възможност за участие при събирането на доказателства, тяхната проверка, както и възможност да организира защитата си.

По делото е установено, че съдия Иванова е била надлежно уведомена, същата е дала обяснения и е имала възможност да прилага доказателства, от което следва, че административнопроизводствените правила са спазени.

„Обръщането на внимание“ в хипотезата на чл.327 от ЗСВ следва да се прилага за допуснати нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, насочват към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните му функции.

Преценката за натовареността на съответния съдия, съобразена с характера на делата, които са му възложени за разглеждане и решаване, както и останалите му функционални задължения, трябва да бъде направена прецизно за всеки конкретен случай и на тази база да се оформи извод налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на неговата отговорност. Основно изискване към съдията при изпълнение на служебните му функции е да решава разпределените му дела в определения срок /чл.210 ЗСВ/, който следва да е „разумен“. Задължението на съда да разглежда и решава делата в разумен срок е въведено като основно начало в гражданското съдопроизводство с чл. 13 ГПК. Според чл. 235, ал. 5 ГПК, съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Установените от закона процесуални срокове са гаранция за бързо и ефективно правораздаване в полза на страните в процеса (аргумент от чл. 12, ал. 2 от ЗСВ)

Когато мярката „обръщане на внимание“ се налага за такъв вид нарушения по делата, при не толкова висока натовареност на съдията в сравнение с останалите съдии от отделението, то е необходимо да се установи, че тежестта на тези нарушения сочи недвусмислено за съществени пропуски и недостатъци, дължащи се на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда на чл.327 от ЗСВ.

В тази връзка, настоящият състав счита, че с оспорената заповед точно и ясно се посочват нарушенията на служебните задължения по смисъла на чл.327 от ЗСВ и недостатъкът в работата на съдия Иванова, който следва да бъде отстранен впоследствие, при изготвяне на съдебните актове в разумен срок.

Административният ръководител е направил извод, че е осъществен от обективна страна състав на нарушение по чл. 307 от ЗСВ и нарушението е виновно извършено, с което се е съгласил и административният съд. Същевременно с това е приел и че следва да приложи мярката по чл.327 от ЗСВ, защото е установил недостатъчно добро изпълнение на служебните задължения, което обосновава необходимост от упражняване на контрол от негова страна, т. е. за да се отстранят недостатъци в работата на магистрата.

Настоящият състав на ВАС счита, че установените в случая нарушения, състоящи се в големи закъснения при изготвянето на съдебните актове по приключили въззивни граждански дела обосновават необходимостта от прилагане на мярката по чл. 327 от ЗСВ с цел дисциплинирането на магистрата.

Неоснователен е доводът от страна на касаторката за висока натовареност и за наличие на заболявания, целящ омаловажаване на извършените нарушения и твърдението й, че не е налице вина, тъй като и според настоящия състав, в качеството си на съдия, тя не е сторила необходимото, за да препятства произнасянето си по делата извън нормалния, разумен срок, а това е неразривно свързано с правата на страните по делото. Правото на всяко лице на справедлив и публичен процес в разумен срок е гарантирано от националното и международното законодателство. Това включва в себе си и изготвяне на крайния съдебен акт. Установените от закона процесуални срокове са гаранция за бързо и ефективно правораздаване в полза на страните в процеса-чл. 12, ал. 2 от ЗСВ, които в случая не са спазени. Така установените фактически обстоятелства насочват към извод за системност в неспазването на сроковете, предвидени в процесуалния закон. Изключително дългият период за изготвянето на съдебните актове, макар и за не голям брой дела, опровергава тезата на съдия Е. И., че липсва виновно поведение от нейна страна.

При това фактическо положение приложената мярка "обръщане на внимание" се преценява като съразмерна на тежестта на допуснатото нарушение по произнасянето и изготвянето на съдебните актове при изпълнение на служебните функции на съдията.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита, че при това фактическо положение оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл.327 от ЗСВ и при съответствие с целта на закона.

Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба и е приел, че обжалваната заповед е законосъобразно издадена, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на спора, на ответната страна не се присъждат разноски поради липсата на доказателства за сторени такива, както и предвид липсата на надлежно упълномощаване на съд. помощник Ч. Н./ приложеното пълномощно по делото е единствено за производството пред АССГ/.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2789 от 26.04.2022 г., постановено по административно дело № 5393/2021 г. по описа на Административен съд София - град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА