Публикувано: Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994, стр. 715, пор. № 262

ЗЗД ОБЯВЯВАНЕ ЗЗД ЗАГУБИЛИ СИЛА РАЗРЕШЕНИЯ, ДАДЕНИ С НЯКОИ ПОСТАНОВЛЕНИЯ НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯ СЪД

С Постановление № 11 от 26.06.1963 г. на Пленума на Върховния съд бяха обявени за загубили сила някои постановления на Пленума на Върховния съд поради изменение на законодателството и промяна във възгледите на някои от дадените разрешения с постановленията. Оттогава досега поради обновяване на законодателството бяха изменени или издадени и влезли в сила нови нормативни актове, които направиха безпредметни някои разрешения, дадени с постановления преди влизането в сила на тези нормативни актове, поради което следва тези разрешения да бъдат обявени за загубили сила. Така:

1. С Постановление № 1/1957 г. е обобщена практиката на Върховния съд по брачните дела и са дадени указания по прилагането на чл. 47, 48, 49, 52 и 54 от Закона за лицата и семейството, но тези разпоредби са отменени с чл. 102, ал. 1 от Семейния кодекс, поради което постановлението следва да се счита за загубило сила с изключение на т. 30, с която се дават указания по тълкуването на чл. 52 ЗЛС относно имуществените спорове между бившите съпрузи и които указания ще имат значение за случаите, при които разводът е допуснат преди влизането на Семейния кодекс в сила - 22 май 1968 г.

2. С т. 10 на Постановление № 4 от 30.05.1963 г. са дадени указания за реда, по който се разрешават споровете между кооператорите и ТКЗС по незаконните или противоуставни решения и действия на общото събрание на управителния съвет и председателя на стопанството, възникнали от членствените им правоотношения. Тези спорове според указанието се разрешават по реда на чл. 9 и сл. от Указа за утвърждаване на Примерния устав на ТКЗС и държавното ръководство на ТКЗС, но този указ е отменен с Указа на Президиума на Народното събрание от 17.10.1968 г. (ДВ, бр. 83/1968 г.), поради което постановлението в тази част следва да се обяви за загубило сила.

3. С т. 6 на Постановление № 6 от 30.05.1963 г. е дадено указание в смисъл, че лицата, на които е отпусната пенсия като инвалиди от II и III група инвалидност, които работят с брутно месечно възнаграждение до 100 лв. включително, имат право да получават 50 % от пенсията си. С Указ за изменение и допълнение на Закона за пенсиите (ДВ, бр. 3/1971 г.) числото "100" е заменено с числото "150" и с оглед на това изменение на Закона за пенсиите следва постановлението в тази част да се обяви за загубило сила.

С т. 7 на същото постановление се дава указание, че изискването за липса на достатъчно доходи за издръжка по чл. 28 от Закона за пенсиите се отнася само до лицата, които искат отпускане на народна пенсия поради навършване на възраст - над 60 години за мъжете и над 55 години за жените, а не на основание на загубена трудоспособност, попадаща в една от трите групи инвалидност. С § 4 от Указа за изменение на Закона за пенсиите (ДВ, бр. 97/1969 г.) чл. 28 ЗП е отменен, поради което постановлението в посочената част следва да се обяви за загубило сила.

4. От Постановление № 12 от 28.11.1971 г. следва да изпаднат т. 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 23, ал. 2; т. 24 и 26, тъй като с тези точки са дадени указания по прилагането на ал. 2 и 3 на чл. 28 от Семейния кодекс, а тези алинеи са отменени с § 1 от Закона за изменение и допълнение на СК (ДВ, бр. 27/1973 г.) и дадените указания вече са безпредметни.

По изложените съображения Пленумът на Върховния съд на НРБ

ПОСТАНОВИ:

Обявява за загубили сила следните постановления на Пленума на Върховния съд на НРБ:

1. Постановление № 1/1957 г. за обобщаване на практиката на Върховния съд по брачните дела с изключение на т. 30 от същото постановление.

2. Т. 10 от Постановление № 4 от 30.05.1963 г. относно реда, по който се разрешават споровете между кооператорите и ТКЗС по незаконните или противоуставни решения и действия на общото събрание, управителния съвет и председателя на стопанството, възникнали от членствените им правоотношения.

3. Т. 6 от Постановление № 6 от 30.05.1963 г. относно правото на инвалидите от II и III група инвалидност, когато работят с брутно месечно възнаграждение до 100 лв. включително, да получават 50 % от пенсията си.

Т. 7 от същото постановление относно изискването за липса на достатъчно доходи за издръжка по чл. 28 ЗП за получаване на народна пенсия.

4. Т. 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 23, ал. 2, т. 24 и 26 от Постановление № 12 от 28.11.1971 г. относно ползването на семейното жилище след развода при условията на ал. 2 и 3 на чл. 28 СК.