О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50808
София, 10.11.2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
А. Ц.
изслуша докладвано от съдията В. Р. гр. дело № 1771/2022г. по описа на ВКС
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 27.01.2022г. по гр. д.№2653/2021г. на ОС Варна, с което е уважен иск с правно основание чл.124 ГПК.
Жалбоподателят – „Е. П. П. АД, чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които за от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът - Ж. И. Ж., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., прие следното:
С решение от 26.10.2021г. по гр. д. № 3865/2020 г. по описа на ВКС, ГК, IV – ГО е отмененое отменено о въззивно решение по в. гр. д. № 1165/2020 г. по описа на ОС - Варна и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция с указания при новото разглеждане на делото въззивният съд да допусне комплексна съдебно – електротехническа и софтуерна експертиза, с която да се даде отговор на въпросите: при какви условия е възможно /включително при какви технически повреди/ да се получат цифрови показания в тарифи, неизведени на дисплея на средството за търговско измерване; кога и по какъв начин са възникнали показанията в регистър 1.8.3 на процесното средство за търговско измерване; установената в констативен протокол № 1590/14.08.2019 г. на Българския институт по метрология намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта средство за търговско измерване, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода, за който допълнително е начислена стойността, т. е. за период от една година.
При новото разглеждане на делото въззивният съд е приел за установено в отношенията между страните, че Ж. И. не дължи на „Енерго-ПроПродажби” АД сумата от 20546,77 лева, начислена в резултат на преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на потребление, находящ се в [населено място], с кл. No [ЕГН] и аб. No [ЕГН] за периода от 19.09.2017г. до 18.09.2018г., за която сума е издадена фактура No [ЕГН] от 23.08.2019г.
Въззивният съд е приел, че от съвкупността на събраните по делото доказателства /писмени и експертизи/ се установява, че при извършена на 18.09.2018г. техническа проверка на СТИ, монтирано в обекта, служители на въззивника са констатирали показания не само в явните регистри, но и в скрит регистър; че при извършена проверка в БИМ е установено електромерът да съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия; че при софтуерно „прочитане“ на паметта му е установена осъществена външна намеса в тарифната му схема – наличие на преминала електрическа енергия в невизуализиран на дисплея регистър 1.8.3.
В по делото от заключение на комплексната СТЕ е констатирано неправомерно вмешателство в работата на измервателното устройство – налице е външна /софтуерна/ намеса в програмата за параметризация на електромера, тъй като са налични данни, записани в трети, невизуализиран на дисплея на измервателния уред регистър. Вещите лица посочват, че отчетените в този регистър количества ел. енергия са доставени, преминали през СТИ и потребени, но не са инкасирани и заплатени, поради отчитането им в невизуализиран на дисплея регистър. Събрани са и данни за невъзможността в случая да се установи началния момент на натрупване на количеството ел. енергия в скрит регистър. Електрическата енергия, която е преминала през измервателната система на електромера е доставена до обекта и е потребена, като натрупването е започнало от датата на извършената софтуерна намеса в тарифната схема на СТИ, при която е включен тарифен регистър 1.8.3, която следхожда монтажа на електромера на обекта, но не може да се установи с точност. Посочва се, че отчетеното в тарифен регистър 1.8.3 количество ел. енергия от 108951 kWh начислено за едногодишен период, предхождащ датата на демонтажа, заедно с количеството отчетена ел. енергия по Т1 и Т2 общо в размер на 4410 kWh /общо 113361 kWh/ обаче не е могло да бъде доставено в рамките на исковия едногодишен период, без да бъдат надхвърлени ограниченията, свързани с техническите параметри на монтираното на обекта СТИ.
Въззивният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че количеството ел. енергия, представляващо разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 19.09.2017 г. – 18.09.2018г. определена за доплащане е надхвърлила рамките на допустимото количество. Прието е, че отчетеното количество електрическа енергия е невъзможно да се достави, респективно да се потреби в този едногодишен период период с оглед техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници съгласно експертното заключение, прието и неоспорено по делото. Въззивният съд изтъква, че количеството ел. енергия, натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 е реално преминало през измервателната система на СТИ, същото количество е доставено до обекта и съответно действително потребено от потребителя, но извън претендирания период. По делото не е установено количеството ел. енергия, което е реално доставимо, доставено е, но неизмерено и незаплатено в рамките на исковия период, както и съответната цена на това количество, поради което съдът приема, че за доставчика не е възникнало вземане, под формата на цената на количество доставена и потребена електроенергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър в периода 19.09.2017г. – 18.09.2018г., възлизаща на исковата сума.
Въззивният съд е приел, че по делото е недоказано и евентуално правопораждащо основание на вземането и предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи.
В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като ненуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад, при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е установено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър реално доставено и потребено от абоната, следва ли при ангажиране на отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишният период, регламентиран в чл. 50 ПИКЕЕ, при положение, че в отговора на исковата молба и във въззивната жалба ответникът навежда две правни основание /чл. 50 ПИКЕЕ(отм.) и чл. 183 ЗЗД/, в условие на евентуалност, от които едногодишният период касае приложение на чл. 50 ПИКЕЕ(отм.), който обаче съдът приема за неприложим, то следва ли съдът, примейки за приложима разпоредбата на чл. 183 ЗЗД да бъде обвързан от едногодишният период по смисъла на чл. 50 ПИКЕЕ, правнозначим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по реда на чл. 183 ЗЗД точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това, при положение, че е установено реалното доставяне на стоката, предмет на договор за продажба и правнозначимо ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред доказване изпълнението на други задължения на разпределителното дружество непредвидени в хипотезата на чл. 183 ЗЗД. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС обективирана в т.2 на ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и казуалната практика на ВКС обективирана в решение по гр. д. № 56/2010 г. на IV – г. о., решение по гр. д. № 1245/2009 г. на III – г. о., решение по гр. д. № 304/2010 г. на III – г. о. и решение по гр. д. № 7040/2014 г. на III – г. о. основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, както и че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса: следва ли при ангажиране на отговорността на купувача на електрическа енергия крайният снабдител да установи по делото, че доставеното количество електрическа енергия е извършено в едногодишният период, регламентиран в чл. 50 ПИКЕЕ , на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато по останалите формулирани от жалбоподателя въпроси, тъй като същите са относими преценката за основателността на касационната жалба, а не съставляват общи основания по смисъла на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 108 от 27.01.2022 г. по в. гр. д. № 2653/2021 г. на ОС – Варна.
Делото да се докладва на Председателя на четвирто г. о. за насрочване след внасяне на държавна такса в размер на 414 лева от „Е. П. П. АД в седмичен срок от съобщаването му за това, с представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: