О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50457

София,10.11.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на 10 ноември, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав :Председател: Евгений Стайков

Членове: Ирина Петрова

Елена Арнаучковаслед като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова ч. т.д.№ 1985 по описа на ВКС за 2022г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Б. С. К., подадена чрез адв.В. Д., срещу определение № 202 от 28.06.2022г. по възз. т.д.№ 145/2022г. на Апелативен съд - В. Т. С него е потвърдено определение № 128/12.04.2022г. по т. д.№ 257/2021г. на ОС – Русе за връщане на исковата молба на Б. С. К., поради неотстраняване на констатираните от съда нередовности, и е прекратено производството по делото.

Основано на оплаквания за процесуална незаконосъобразност – касационно основание по ал.281, т.3, предл.2 ГПК, искането е за отмяна на обжалваното определение и за даване на указания за продължаване на съдопроизводствените действия.Частният касатор изразява несъгласие с изложените мотиви от въззивния съд, че изложените фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, че не са посочени конкретните противоправни действия и бездействия и конкретни имуществени вреди, че парвнозначимите факти са останали неясни, непълни и лишени от конкретика и логическа свързаност и че не може да се изведе как е формирана цената.Счита, че същите обективно и по същество изискват преди завеждане на делото ищецът да разполага с всички счетоводни, търговски и фирмени документи на дружеството „Интертранс-21“ ООД.С твърдения, че не разполага с всички необходими документи, съдържащи по същество визираните от съда факти, частният касатор моли да се изискат посочени документи от трети неучастващи по делото лица „Интертранс-21“ ООД и „Интертранс 2018“ ООД, както и да бъде допусната съдебна експертиза с посочени задачи.Поддържа, че едва след получаване на източниците на фактите ще бъде в състояние на конкретизира кои от фактите пряко и непосредствено сочат претендираните вреди и техния точен размер, респективно, без съдържащите фактите документи не е възможно да посочи предполагаемите, но точно неизвестни на него факти.Според частния касатор смисълът на чл.2 ГПК и въобще смисълът на исковата защита е да се изискат, съберат документите и доказателствата за фактите, за да може на базата на това да се развие справедлив и реален защитен процес.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на определение № 332/26.06.2012г. по ч. гр. д.№ 290/2012г., I г. о., и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Как без съдържащите фактите документи е възможно да се посочат въпросните предполагаеми, но точно неизвестни факти на ищеца?

2.Правилно ли е изискването на закона и практиката на ВКС: „Изложените фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани“ при посочени доказателствени искания за изпълнение именно на тези изисквания, при изначална липса на необходимите за тези факти документи в ищеца, при представени достатъчно други налични документи, явно сочещи за верността на твърденията на ищеца, да не се допуска съдебна защита под предтекст използване на законовите изисквания, че не са посочени фактите, за точното установяване на които се иска събиране на доказателства, при представени други документи и ясно посочена взаимовръзка на събитията със сочените за събиране факти?Нарушава ли се с обжалваното определение ЕКПЧ, така, както се разбира и тълкува в ЕС?

3.Не е ли следвало правилното разбиране на процеса да е/Не е ли това правилният процесуален ред?/, че процесът е следвало да се развие по следния начин:

-насрочване на производство по предварително събиране на доказателства на осн. чл.140, ал.1, във вр. чл.270 ГПК

-даване на указания на страните за уточнение на иска и отговора, въз основа на събраните доказателства

-процес на уточнения иск?

4.Не е ли предмет на решението на съда, а не като основание за допускане на иска, доколко и как са доказани направените твърдения и доколко и как на базата на установените от съда факти следва да се удовлетвори исковата претенция или следва да се откаже?

5.Явява ли се обжалваното определение в същност отказ от достъп до съд и отказ от правосъдие, защото чрез твърдения за недостатъчна компетентност под формата на твърдения за неразбиране, обърканост или неяснота по същество се заобикаля конституционното право на гражданина за справедлив и независим съдебен процес в неговата пълна същност, т. е. правото, както се разбира в тълкуването на чл.6 от ЕКПЧ?

Наред с това се поддържат и основанията по чл.280, ал.2, предл. 2 и 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното определение.

Съставът на I т. о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.3 ГПК, приема следното:

При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е анализирал подробно въведените твърдения и заявения петитум в исковата молба и уточненията в допълнителните молби, подадени от ищеца в изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на констатираните нередовности. Формирани са мотиви, че законът е въвел императивни изисквания в исковата молба да бъде индивидуализиран предметът на делото чрез ясно посочване на правнозначимите факти и търсената от ищеца защита във връзка с тях.Прието е, че с оглед на тези императивни изисквания е необходимо ищецът да изложи фактическите обстоятелства, на които основава иска си, от които логически да следва петитумът на исковата молба и страните по спорното право.Въззивният съд е посочил, че изложените от ищеца фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, за да може съдът да определи естеството на спорното материално правоотношение, да постави правната квалификация на заявените претенции и съобразно нея да разпредели доказателствената тежест на страните относно релевантните подлежащи на доказване факти, за да може насрещната страна да упражни съответните процесуалните права, знаейки срещу каква претенция се брани.Решаващият състав е констатирал, че в случая ищецът е въвел твърдения, че е бил изключен като съдружник в дружество, в което са имали равни дялове с ответника; че решението за изключването му е било отменено с влязло сила решение и към момента на подаване на ИМ ищецът е съдружник с 50 % участие в капитала на дружеството; че в периода между изключването и възстановяването на ищеца като съдружник ответникът е извършвал действия по разпореждане, ползване и владение на дружеството в цялост и, освен това, е регистрирал дружество с конкурентна дейност, към което е прехвърлил работниците, активите и договорите на дружеството.Посочил е, че ищецът е изброил няколко действия и бездействия на ответника, които според него съставляват част от сложен фактически състав на механизма на причиняване на вредите - несъставяне на междинен счетоводен баланс към края на май 2017г., неуреждане на имуществените последици с ищеца като изключен съдружник, поемане на дяловете му, владение и използване на капитала, подлежащ на изплащане на ищеца, еднолично управление на дружеството, в т. ч. и предходното прехвърляне на активи, част от икономическата стойност, подлежаща на заплащане, несъставяне на междинен счетоводен баланс към януари 2020г., невъзстановяване на поетите от ответника дялове на ищеца.Анализирайки въведените твърдения, въззивният съд е приел, че ищецът не е посочил конкретните противоправни действия и бездействия и конкретните имуществени вреди, които е претърпял, като правнозначимите факти, очертаващи предмета на спора и подлежащи на доказване, са останали неясни, непълни, лишени от конкретика и логическа последователност, особено в частта, в която се твърди прехвърляне на активи, търговски договори и работници и в частта за вредите, които са посочени общо и теоретично.Решаващият състав е приел, че обстоятелствата във връзка с предявения като частичен евентуален иск по чл.59 ЗЗД също са останали неясни и неконкретни.Формирани са мотиви, че от въведените твърдения е неясно как е формирана неговата цена, тъй като не е посочен размерът на получените от ответника дивиденти, размерът на икономическата стойност на дяловете на ищеца и общите факти, от които произтичат обогатяването и обедняването, а ищецът се е задоволил да посочи най-общо, че имущественото разместване е във връзка с прехвърлянето на бизнеса на конкурентно дружество и ползването на активите на дружеството, в което участва, без да изложи обстоятелствата в конкретика и логическа свързаност.По тези съображения съставът на въззивния съд е приел, че, въпреки дадените няколкократно указания, исковата молба е останала неясна до степен, че не може да се очертае категоричен модел на правен спор, по който да се даде съдебна защита и да се предприемат последващите процесуални действия.

Настоящият състав на касационния съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване е обвързано от посочените от касатора основания.Това не се отнася до валидността и допустимостта на решението.Ако съществува вероятност обжалваният въззивен акт да е нищожен или недопустим, касационният съд е длъжен да го допусне до касационно обжалване, а преценката за валидност и допустимост ще се извърши с акта по същество по подадената касационна жалба. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално - правен въпрос, който е от значение за изхода по делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания въззивен акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба( чл.290, ал.1 ГПК).Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос, като касационният съд не може да го изведе от изложението, а може само да - го уточни и конкретизира. Даденото нормативно тълкуване е приложимо и в производството по частни касационни жалби по чл.274, ал.3 ГПК.

Тъй като при извършената служебна проверка и на въведените от касатора доводи за вероятна недопустимост не се констатира вероятност обжалваният въззивен акт да е нищожен или недопустим, същият не следва да се допуска до касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.2, предл. 1 и 2 ГПК.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване и на двете въведени от частния касатор основания по т.1, предл. посл. и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК произтича от липсата на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

Въпросите не отговарят на характеристиките, очертани в чл.280,ал.1 ГПК, тъй като първите два въпроса са релевантни за правилността на обжалваното решение, респективно не са обусловящи правните изводи на съда по предмета на спора, по третия и четвъртия въпрос липсва произнасяне в обжалваното въззивно определение, поради което те също не са от значение за изхода по делото и за формиране на решаващата воля на съда, а последният въпрос няма характер на правен, като е изцяло казуистичен. Липсата на надлежно формулирани правни въпроси, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, поради което не се налага обсъждане на въведените допълнителни предпоставки.

Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В постоянната съдебна практика на ВКС е възприето разрешението, че, като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предполага въззивният акт да е постановен или при особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или да е явно необоснован, и този порок да е установим от касационния съд пряко от мотивите към решението, без същинската контролна дейност на касационната инстанция, която се извършва в производството по чл.290, ал.2 ГП.Наличието на посочената предпоставка би могло да бъде обосновано само, когато неправилността е обективно и явно установима – напр. въззивният съд е приложил закона „contra legem“ - във видимо противоречие с неговия смисъл, решил е спора „extra legem“ - въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, не е приложил императивна правна норма, нарушил е основополагащи принципи и правила на съдопроизводството, формирал е изводите си по съществото на спора във видимо грубо противоречие с правилата на елементарната формална логика и др. Всяка друга неправилност, която произтича от неточно тълкуване и прилагане на закона и/или от нарушаване на правилата на формалната логика, както и такава, която да не може да бъде установена пряко въз основа на мотивите, попада в хипотезите на чл. 281, т. 3 ГПК и подлежи на преценка от касационния съд само в случай, че въззивният съдебен акт бъде допуснат до касационен контрол на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.В случая частният касатор не е обосновал нито една от изведените от съдебната практика проявни форми на очевидна неправилност.Въведените доводи съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.Пряко от мотивите на обжалваното определение настоящият състав не констатира очевидна неправилност на обжалваното определение, изведена от посочените по-горе критерии.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване н обжалваното въззивно определение.

Мотивиран от горното, съставът на I т. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

Не допуска касационно обжалване на определение № 202 от 28.06.2022г. по възз. т. д.№ 145/2022г. по описа на Апелативен съд - В. Т.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: