О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№50572
София,08.11. 2022 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Е. С.
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 56 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по съвместна касационна жалба на ищците Т. А. Д. и Е. М. Д. чрез адв. П. К. от САК срещу решение № 121 от 29.09.2021г., постановено по въззивно т. д.№ 397/2021г. на Апелативен съд Пловдив в частта за потвърждаване на решението по т. д.№ 599/2019г. на ОС Пловдив за отхвърляне на предявените с правно основание чл.432,ал.1 КЗ срещу ЗД”Б. И. АД искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщерята на ищците Н. Т. Д., настъпила при пътно произшествие от 25.07.2018г. за разликата до 150 000лв., ведно със законната лихва от 13.08.2018г.
В касационната жалба се поддържа оплакване за материална незаконосъобразност и необоснованост с твърдението, че присъденото обезщетение в размер на по 100 000лв. за всеки един от родителите на загиналата 27 годишна дъщеря е несправедливо. Касаторите считат, че не са съобразени в пълнота критериите от значение за определяне на справедливо по размер обезщетение, че въззивната инстанция не е извършила задълбочен и пълен анализ на събраните доказателства, включително и на безпротиворечивите свидетелски показания. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове за още от по 50 000лв. със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите, касаещи „правилното приложение на принципа за справедливост” - Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД свързано ли е с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението и липсата на изложение на правните аргументи, с оглед указанията на т.11 на ППВС 4/68г., представлява ли отменително основание; Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, кои са критериите, които трябва да се съобразят и как се оценят при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт по прекия иск срещу застрахователя; Длъжен ли е съдът да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди, длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите или е достатъчно да се търси „известно компенсиране” на загубеното, както е направено в обжалваното решение; Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищците и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на вредите; Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно пар.27 ПЗР на КЗ и обществено икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2016г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди и след това; Общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2018г. предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди.
Въведена е допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на ППВС №4/68г. и решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Без каквато и да било обосновка се твърди наличие и на предпоставките по чл.288,ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
В писмен отговор ответното застрахователно дружество оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на настоящите касатори (както и с жалба на третата ищца - непълнолетната дъщеря на починалата Н. Д., която не е подала касационна жалба) срещу размера на определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв. за всеки един от родителите. Пловдивският апелативен съд е обсъдил показанията на разпитаните свидетели - родственици и съседи на семейството на ищците. Въз основа на кредитирането им е прието за установено, че родителите и дъщеря им - загиналата Н. Д. са живели в различни домакинства в [населено място]. Н. Д. е имала свое семейство. Детето й от предишен брак - Д. Д. е живяла в дома на Т. и Е. Д. и е било отглеждано от тях. Въззивната инстанция е приела за установено по категоричен начин, че между ищците и пострадалата са съществували традиционната семейна обич и привързаност, поддържали са тесни и ежедневни контакти независимо че са живеели в различни домакинства. Отчетено е, че родителите и дъщерята са имали общо работно място - А. Б. били заедно на работа, на разходка, на пикник. Прието е за установено, че неочакваната смърт на дъщерята се е отразила изключително неблагоприятно в психологичен аспект, животът на родителите е помрачен от загубата на любим човек и тази загуба не е преодоляна и понастоящем. Съставът е преценил за справедлив паричния еквивалент от по 100 000лв. като съобразен както със субективните критерии-емоционален и психически стрес, така и с обективните критерий - младата, работоспособна възраст на пострадалата, която е била 27 годишна. Счетено е, че загубата на дете, независимо от възрастта му, е най-тежкото изживяване за всеки, но законовия принцип на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД изисква да бъде съобразени и специфичните за всеки случай обстоятелства. Обсъдено е, че ищците и и починалата им дъщеря са живеели в различни домакинства, Н. е имала самостоятелен живот и свое семейство, самите родители са били в млада и трудоспособна възраст (44 - 45 годишни) и активно са подпомагали дъщеря си при отглеждането на детето й и те са били моралната опора за пострадалата, а не зависими от нея. По оплакванията във въззивната жалба на ищците са несъобразяване с действащите към момента на инцидента застрахователни лимити, е прието, че нивата на застрахователно покритие, респективно - нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са от значение при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди и индиция за икономическата конюнктура, но не са критерий, както и база за определяне размера на обезщетението; че са касае за минимални застрахователни суми, а не за фиксиран минимален размер на обезщетение.
Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено.
Поставените въпроси, повечето идентични или припокриващи се по приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, са от значение единствено за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат проверка за законосъобразност на извода на въззивния съд за определяне на справедливия размер на обезщетението. Изложението възпроизвежда касационните основания за неправилност поради нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а те не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Задължение на касатора, а не на настоящата инстанция е, да изведе правният проблем и да го постави за отговор преди преценката и произнасянето по правилността на въззивното решение.
При отсъствие на общата предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол, обосноваването на която е задължение на страната - касатор, а не служебно задължение на касационната инстанция за извеждането й, а именно - непосочване на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Отсъства и основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Въззивната инстанция не е пренебрегнала задължението си да посочи всички относими критерии за прилагане на принципа на справедливостта и реално да ги съпостави с конкретните търпени морални болки и страдания. Именно специфичните установени за конкретния случай обстоятелства въззивната инстанция е посочила като релевантни при прилагане на предписания от правната норма критерий за справедливост. Недоказано е и наличието на въведените допълнителни предпоставки, тъй като разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона. Наличието на практика по чл.280,ал.1,т.1 ГПК изключва приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на което касаторът формално се позовава. Изцяло неаргументирано е позоваването на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК.
С Решение № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС е уточнено, че при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, лимитите на застраховане нямат самостоятелно значение, те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия към правно релевантния момент, имащи значение за формиране на критерия за справедливост. Определените от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквито доводи са изложени в касационната жалба и изложението. Обемът на законовоустановеното застрахователно покритие по ЗЗГОА не е предвиден за едно увреждане, а установява лимита отговорността на застрахователя спрямо неограничен брой застрахователни събития през периода за неустановен брой пострадали.
Касаторите следва да заплатят на насрещната страна поисканите разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба, които доказват с представения договор за правна защита и съдействие 10.12.2021г., в който е отразено плащането на договореното възнаграждение от 2 520лв. в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 121 от 29.09.2021г., постановено по въззивно т. д.№ 397/2021г. на Апелативен съд Пловдив в обжалваната част.
Осъжда Т. А. Д. и Е. М. Д. да заплатят на „Б. И. АД сумата 2 520лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: