ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50805

гр. София, 07.11.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:Д. С.

Л. А.

като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 1972/22 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. А. В. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.М. П. от АК-Благоевград срещу въззивното решение № 495 от 8.12.21 г, постановено по гр. дело № 546/21 г на Окръжен съд-Благоевград, Четвърти въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 7718/29.4.21 г по гр. дело № 877/20 г по описа на РС гр. Г. Д. като са отхвърлени предявените от Д. А. В. срещу Институт по тютюна и тютюневите изделия [населено място] към Селскостопанската академия [населено място].

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Ответникът по касационната жалба Институт по тютюна и тютюневите изделия [населено място] към Селскостопанската академия [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв. Я..Счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Претендира разноски, сторени в настоящото производство и представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 1164 лв.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение.Същото е сключено на 15.6.2007 г, при действието на Закона за научните степени и научните звания, като ищцата е изпълнявала длъжността „научен сътрудник III степен“.При действието на този закон не е имало изискване за притежаване на образователна и научна степен „доктор“. С приемане на Закона за развитие на академичния състав на РБ е създадена нова правна уредба, като научните звания са заменени с понятието „академична длъжност“.При действието на този закон с допълнително споразумение ищцата е приела да изпълнява длъжността „асистент“.Съгласно чл.44 ал.2 от ППЗРАСРБ на тази длъжност може да бъде назначено лице, което не е докторант, за срок не по дълъг от 4 години.В този срок, лицето предприема действия за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.Придобитата по съответния ред научна и образователна степен “доктор“ е законово условие за заемане на длъжността „асистент“.Това трудово правоотношение е прекратено със заповед № 69/10.9.20 г на директора на ИТТИ [населено място] на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ, поради изменение на изискванията за заемане на длъжността.Заповедта се предхожда от заповеди от 19.6.20 г и 23.6.20 г на Председателя на ССА, с които са изменени изискванията за заемане на длъжността, като се изисква лицата да са защитили дисертационен труд и да са придобили образователна и научна степен „доктор“, каквито ищцата не притежава, а и не твърди да е придобила за периода от 2011 г до 2020 г. Следователно по силата на закона, съществуващото трудово правоотношение не може да бъде запазено.За лицата, непритежаващи научна и образователна степен „доктор“ е създадена възможност в срок от 4 години да заемат академична длъжност, като в този срок придобият такава.Ако това изискване не бъде изпълнено работодателят е предвидил възможността да бъдат преназначени на неакадемична длъжност като в този смисъл е издал заповед.На В. е предложено да заеме длъжността „агроном“, но тя е отказала да подпише допълнителното споразумение, което е наложило уволнението й на посоченото основание.Следователно уволнението е проведено законосъобразно.Налице е промяна в изискванията за заемане на длъжността.Промяната е нормативно установена - чл.44 ППЗРАСРБ, като е безспорно по делото, че ищцата не отговаря на новите изисквания.

В касационната жалба са посочени касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.

Изложението се свежда до следното :

-Въззивното решение е необосновано и неправилно, противоречащо на действителното правно и фактическо положение.При постановяването му не са обсъдени в пълнота и цялост събраните по делото доказателства.Доказателствата са обсъдени едностранчиво, а не в тяхната съвкупност.

-Следват твърдения за необсъждане от страна на съда на „многобройни писмени доказателства“, твърдения за неправилност на обжалваната заповед, както и необсъждане на обстоятелството, че в закона няма посочен конкретен срок за придобиване на образователната и научна степен доктор.

Въз основа на гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното :

Съгласно ТР № 1/2009 г. от 19 февруари 2010 г по т. д.1/2009 г на ОСГТК материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата.Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело.Непосочването на правнен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.Такъв е разглежданият случай.Касаторът не е формулирал нито един правен въпрос, по който да се произнесе ВКС.Не е посочена или представена задължителна съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи.Изложените в изложението към касационната жалба твърдения, представляват оплаквания за неправилност на съдебното решение, които не се разглеждат във фазата по селекцията й.Липсата на формулиран въпрос, изключва приложението на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност.За да е налице същото като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт“.Актът е очевидно неправилен, когато съдът се е обосновал с отменена или несъществуваща правна норма, когато не е приложил императивна правна норма с оглед приетата от него фактическа обстановка, при необоснованост на извод относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика, опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата, когато съдът е допуснал нарушение на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формирането на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина при зачитане равенство на страните при решаване на правния спор.В случая не е налице нито един от горните пороци на решението, пък и липсват конкретни твърдения в тази насока.

С оглед гореизложеното въззивното решение не следва да бъде допусната до касационен контрол.

Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на Институт по тюютюна и тютюневите изделия, [населено място], област П. разноски в размер на 1164 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 495 от 8.12.21 г, постановено по гр. дело № 546/21 г на Окръжен съд-Благоевград, Четвърти въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА Д. А. В. от [населено място], обл.Благоевград, [улица] да заплати на Институт по тюютюна и тютюневите изделия, [населено място], област П., представляван от директора доцент д-р М. К. разноски в размер на 1164 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.