Председателят на Върховния съд на НРБ е предложил ОСНК да издаде тълкувателно решение по въпроса: Когато длъжностно лице присвои валутните ценности или имущества под валутен контрол и след това с други деяния, със същия предмет извърши и престъпление по чл. 250 НК, следва ли наред с уважаването на гражданския иск за възстановяване на вредите от присвояването да бъде приложен и чл. 250, ал. 4 НК, като валутните ценности или имуществата под валутен контрол да се отнемат в полза на държавата, или ако липсват или са отчуждени, да се присъди тяхната равностойност?
ОСНК при Върховния съд, за да се произнесе, съобрази: При извършването на някои престъпления, предвидени в Наказателния кодекс, се увреждат или заплашват с увреждане не само определени обществени отношения, но се причиняват и имуществени и неимуществени вреди. С оглед възстановяването им чл. 60 НПК дава възможност на пострадалия и неговите наследници, предприятието, учреждението, кооперацията или обществената организация, претърпели вредите, да предявят в наказателния процес граждански иск и се установят като граждански ищци.
В Наказателния кодекс за някои престъпления, като това по чл. 250 НК, обаче е предвидено предметът на престъплението да се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, да се присъжда неговата равностойност. При тълкуването на чл. 250 във връзка с чл. 201-205 НК и чл. 45-49 ЗЗД се поставят въпросите: 1) Деянията, с които длъжностното лице извършва присвояване с предмет валутни ценности или имущества, поставени под валутен контрол, осъществява ли при условията на идеална съвкупност и престъпление по чл. 250 НК. 2) В тези случаи или когато впоследствие, след като е завършено длъжностното присвояване, с други деяния подсъдимият извърши при условията на реална съвкупност и престъпление по чл. 250 НК, следва ли наред с уважаването на иска за възстановяване на вредите от престъплението, валутните ценности или имуществата, поставени под валутен контрол, които са...