Р Е Ш Е Н И Е№ 50097

гр. София, 03.11.2022 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4404 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 260175 от 12.08.2021г. по гр. д.№ 157/2021г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е отменено решение № 260171 от 15.03.2020г. по гр. д. № 2464/2019г. на Кюстендилски районен съд и е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на Б. К. С., В. Н. С. и С. Б. С., че Р. В. А. е собственик на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ и по наследство от Б. С. К. на Поземлен имот с идентификатор *** с площ 498 кв. м. в землището на [населено място], трайно предназначение на територията - земеделска, начин на ползване - друг вид трайно насаждение и са осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху описания имот. С решението е оставено без уважение искането на С. Б. С. за признаване право на задържане върху имота до заплащане на 2135 лв. обезщетение за увеличена стойност на имота чрез засаждане на плодни овощни дръвчета.

Касационната жалба е подадена от ответниците Б. К. С., В. Н. С. и С. Б. С. чрез пълномощника адв. З.. Поддържа се, че решението е неправилно. Съдът е пренебрегнал факта, че касаторите разполагат с валидно решение за успешно приключила реституционна процедура, а проведеният от съда косвен съдебен контрол върху него по реда на чл.17, ал.2 ГПК...