О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50550

София, 02.11.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: Е. С.

Членове: И. П.

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2724 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца А. А. В. срещу решение № 942 от 09.08.2021г. по в. гр. д.№ 711/2021г. на Апелативен съд София в частта за потвърждаване на решението по гр. д.№ 15610/2019г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.432,ал.1 КЗ, предявен срещу „ОЗК Застраховане“АД за разликата над 70 000лв. до пълния предявен размер от 120 000лв. - обезщетение за причинени на ищеца телесни увреждания при пътно произшествие, настъпило на 22.09.2018г. С влязлото в сила въззивно решение на ищеца е присъдена допълнително сумата 28 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху общия размер на обезщетението, присъдено от двете инстанции - 70 000лв., считано от 13.05.2019г., вместо от 14.08.2019г., както е постановил първоинстанционния съд.

Касаторът счита решението в обжалваната част за неправилно, с твърдения, че решаващият съд не е обсъдил всички релевантни обстоятелства и не е аргументирал какво е съдържанието на понятието „справедливост“. Поддържа се, че САС не е дефинирал този критерий, поради което не е ясен механизмът за определяне на крайния размер на обезщетението за неимуществени вреди, което в случая е необосновано занижено в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Подробно са описани причинените на ищеца телесни увреждания, процеса на лечение и възстановяване. Искането е за отмяна на решението и уважаването на иска в предявения размер.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди: само преживяването на самото страдание или и понасянето му?“

2/ „Задължен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства от значение за размера на неимуществените вреди от деликт?“

3/ „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди? Липсата на посочване и на анализ на задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС №4/23.12.1968г.?“ Касаторът се позовава и на противоречие на обжалваното решение с цитирана практика на ВКС по чл.290 ГПК. Поддържат се касационните доводи, че при определяне на обезщетението не е направен задълбочен анализ на всички доказателства, не са съобразени в достатъчна степен всички конкретните обективно съществуващи факти, което е довело до определяне на занижен размер на обезщетението.

Писмен отговор от насрещната страна не е постъпил.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Сезирана с жалба на ищеца срещу решението за отхвърляне на иска за разликата над определения от първоинстанционния съд размер от 42 000лв. до претендираната сума от 120 000лв., срещу намаляването на обезщетението, вследствие на приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и приета степен на съпричиняване от 30%, както и срещу началния момент, от който е присъдена законната лихва - 14.08.2019г., въззивната инстанция е приела:

По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди е счетено, че определената от СГС сума от 60 000лв. не съответства на доказаните болки и страдания и преобладаващата съдебна практика за сходни случаи. Прието е въз основа на заключението на съдебно медицинската експертиза, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил черепно-мозъчна травма с контузия на главата и кръвоизлив по меките мозъчни обвивки - надлъжно счупване на лява пирамида; счупване на лявата ключица с разместване на костните фрагменти; счупване на лявата лопатка без разместване на костните фрагменти; счупване на ребра от 3-то до 5-то в ляво без разместване на костните фрагменти; две разкъсно-контузни рани в лявата слепоочна област на главата; контузия на гръдния кош и контузия на левия бял дроб, за което не е предприето хирургично лечение. Обсъдено е, че е проведено оперативно лечение на счупването на лява ключица, като е поставена метална остеосинтеза; по отношение счупването на лявата лопатка е проведено консервативно лечение с поставяне на имобилизация на лява раменна става за 30 дни; за счупването на ребрата и контузията на белия дроб е проведено консервативно лечение с прием на обезболяващи и покой; след сваляне на имобилизацията е проведен курс по физиотерапия. На 05.06.2019 г. по повод оплаквания - шум в ушите, световъртеж и намален слух, е установена загуба на слуха от 40 децибела на лявото ухо и 30 децибела на дясното ухо, както и магнитнорезонансни данни за посттравматични промени в мозъка. Констатирано е, че общият възстановителен период е около една година, счупването на ребрата, лявата ключица и лявата лопатка са довели до временна нетрудоспособност за около 6 месеца, че нормалният възстановителен период на полученото контузионно огнище на мозъка е около една година. Прието е за установено, че лечението на счупената лопатка и следоперативното лечение на счупената ключица са наложили обездвижване на левия горен крайник за около месец, което е довело до затруднения в хигиенно-битовото самообслужване на пострадалия през този период. Обсъдено е, че при извършения на 19.08.2020г. личен преглед, което е близо две години след инцидента, вещото лице обективно е установил наличието на оперативен белег по протежение на лявата ключица с дължина около 14 см. над нивото на кожата, променена кожна чувствителност в зоната на белега, ограничен обем на движение в лява раменна става при отвеждане на ръката настрани от тялото от 150 градуса, при норма 180 градуса, при въртене на ръката навън от 50 градуса, при норма 70 градуса. Подробно са обсъдени свидетелските показания, установяващи състоянието на ищеца и неговите възприятия по време на лечебния и възстановителен период.

Въз основа на тези обстойно изложени фактически изводи, съставът на САС е мотивирал от правна страна, че съобразявайки възрастта на ищеца към момента на инцидента - 47 години; вида, естеството и тежестта на получената поли-травма, при която сериозна са засегнати главата и мозъка - сложна фрактура в лявото рамо, фрактури на три ребра и контузии на вътрешни органи; вида на проведеното лечение, включващо и оперативна интервенция по повод счупването на лявата ключица и поставяне на имплант; продължителността на лечебно-възстановителния период - общо 1 година; дискомфорта и притесненията, които е изпитвал, тъй като е разчитал изцяло на чужда помощ за известен период от време, а също и неудобствата, свързани с наложените му ограничения в ежедневието му при възстановяването от контузията на мозъка; непълното възстановяване от увреждането в лявата раменна става, при част от движенията на която има ограничения; неминуемо изпитания шок и стрес от инцидента, предвид и неговия механизъм - пострадал като велосипедист, както и отражението му върху психиката на пострадалия; социално-икономическите условия на живот в страната ни към процесния период на 2018г., сумата от 70 000 лв. е справедливото в случая обезщетение за доказаните болки и страдания.

За да не уважи жалбата на ищеца и да определи по-голям размер на обезщетението, въззивната инстанция е изложила подробни мотиви, че по делото липсват данни по време на лечебно-възстановителния период да са възникнали усложнения в здравословното състояние на пострадалия, свързани с процесните травми; за установеното намаляване на слуха не е проведено пълно и главно доказване че е в причинно-следствена връзка с процесния удар, не е установено и настоящото състояние на констатираната през 2019г. увреда на слуха; по отношение на предстоящата на ищеца оперативна интервенция за отстраняване на поставения имплант и свързаните с нея болки и страдания, е споделен изводът на първоинстанционния съд, че те не следва да се включват в обема на неимуществените вреди, предмет на настоящото производство, тъй като до приключване на устните състезания във въззивното производство няма данни за извършването й.

По подробно изложени правни съображения е отречено в процеса да е установено наличието на обстоятелства, обуславящи приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, с оглед на което е изведено, че на ищеца следва да се присъди счетеното за справедливо обезщетение от 70 000лв. С подробни аргументи е обосновано, че ответното застрахователно дружество дължи лихви за забава в изплащането на обезщетението за неимуществени вреди, считано от 13.05.2019г., вместо от определения от СГС момент 14.08.2019г.

Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено:

Първият въпрос от изложението е неясен и без връзка с правните аргументи на въззивната инстанция. Той, както и третият, нямат правна характеристика, а съставляват твърдение за неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД. По съществото си те са оплаквания за неправилност на въззивното решение, което е основание за касирането му, а не основание за допускане на касационната проверка.Съдържащите се във въпросите доводи на касатора са от значение единствено за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд, поради което не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД, дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи, може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита релевантните са конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и е мотивирала собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение. Не отговаря на подробно изложените от САС мотиви тезата, която стои зад третия въпрос, че въззивната инстанция не е посочила и анализирала задължителните критерии по приложението на чл.52 ЗЗД. Като релевантни за прилагане на принципа за справедливост изрично са обсъдени възрастта на пострадалия, тежестта на получената съчетана травма, проведеното лечение, възстановителния период, остатъчните последици, изпитания шок и стрес предвид механизма на произшествието, при което ищецът е пострадал като велосипедист, отражението върху психиката му, социално-икономическите условия в страната. Преценката на апелативния съд за размера на справедливия паричен еквивалент за претърпените неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на множество приети за установени обстоятелства, съвкупността от които е предпоставила присъждане на различен размер на обезщетение от определения от първоинстанционния съд. Въззивната инстанция ясно е мотивирала кои общи критерии прилага при определяне на размера на обезщетението и какво е тяхното проявление в конкретния случай Изложените мотиви не позволяват да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от константната практика на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД.

Вторият въпрос от изложението не е правен, а съставлява касационно оплакване за неправилност, което освен че е ирелевантно за искането за допускане на касационното обжалване, не съответства на подробно изложените от въззивната инстанция правни аргументи, което изключва възможността въз основа на него да бъде осъществен факултативният касационен контрол.

При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват.

Разноски за производството не се присъждат.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 942 от 09.08.2021г. по в. гр. д.№ 711/2021г. на Апелативен съд София в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: