Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Б. Л. по административно дело № 7594 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „АУТО КА“ ЕООД, гр. Сливен, чрез процесуален представител, срещу Решение № 131 от 06.07.2022 г., постановено по адм. д. № 130/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 32-72478/04.03.2022 г. на Директора на Териториална дирекция М. Б. в А. М.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил възраженията на дружеството, че административният акт е немотивиран и услугите се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз. Сочи, че процесните фактури са само за транспорта на стоките от П. Б. до МБ Сливен и по отношение на тези доставки не е приложим чл. 30, ал. 2 ЗДДС. Излага доводи, че оспореното решение на Директора на ТД М. Б. е издадено след изтичане на срока по чл. 19б ЗМ, с което е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. Намира, че административният орган не е доказал и основанията за издаване на обжалвания административен акт, а издадените фактури са за доставки на спедиторски услуги за вътрешен, а не за международен транспорт. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отмени оспореният административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски за първоинстанционното и касационното производство.

С молба от 19.04.2023 г. касаторът излага допълнителни съображения относно срока по чл. 19б, ал. 1, изр. 1 ЗМ и отправя искане за отправяне на преюдициално запитване относно тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 55, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Териториална дирекция М. Б. в А. М. не изразява становище по основателността ѝ.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Сливен е законосъобразността на Решение № 32-72478/04.03.2022 г. на Директор на ТД М. Б. с което: 1. на основание чл. 55, ал. 1, т.1 и т. 2 ЗДДС е определена нова данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16, ал, 1 от същия закон на автомобилите, допуснати за свободно обращение с МД с MRN 20BG001009005068R2, с дата на приемане 02.11.2020 г., МД с MRN 21BG001009005067R3, с дата на приемане 02.11.2020 г. МД с MRN 21BG001009006885R8, с дата на приемане 05.04.2021 г. МД с MRN 21BG001009007255R4, с дата на приемане 28.04.2021 и на МД с MRN 21BG001009007110R3, с дата на приемане 19.04.2021г. в общ размер от 27 207,73 лв.; 2. на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77, § 2 от същия регламент е прието, че данъчното събитие при внос на стоки възниква и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита, а именно на датата на приемане на съответната МД; 3. предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗДДС на автомобилите, декларирани с петте МД в общ размер от 5 441,55 лв.; 4. на основание чл. 56 ЗДДС във връзка с чл. 105, § 4 във връзка с § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за автомобилите, декларирани с петте МД е определен за вземане под отчет и досъбиране ДДС (В00) в размер общо на 470 лв.; 5. на основание чл. 83, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 77, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., [Фирма 3], [ЕИК], е определено като длъжник за заплащане на ДДС в размер на 470 лв., като на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква задължение за лихви, определено по реда на чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, върху ДДС в размер на 470 лв. (четиристотин и седемдесет) лева за срока от датата на приемане на съответната митническа декларация до датата на връчване на решението.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното:

1. На 02.11.2020 г. с МД с MRN20BG001009005068R2, с дата на приемане 02.11.2020 г., [Фирма 3] е поставило под режим "допускане за свободно обращение" стока № 1 - автомобил 2012 Mercedes R 350 шаси 4JGCB2FE0CA138802;

Към митническата декларация е приложен коносамент 73715-3, от който е видно, че автомобилът е превозен в контейнер MEDU7414140 от пристанище на натоварване Монреал, Канада до пристанище на разтоварване Бургас, България с изпращач „Декомоторс“ Канада и получател [Фирма 3]. Към МД с MRN 20BG001009005068R2 за покупка на автомобила са приложени фактури, в които на отделен ред е посочена цена на съответния автомобил и стойност на разходите за океански превоз до Бургас.

В ел. д. № 4/1-Кл.20 от МД с MRN20BG001009005068R2 декларираното условие на доставка е СРТ Бургас, България. В ел. д. № 3/1-Кл.2 от МД с MRN MRN20BG001009005068R2 като износител на автомобилите е деклариран „Декомоторс“ . С ел. д. № 4/16 от МД MRN20BG001009005068R2 е декларирано, че митническата стойност на автомобилите е определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно код 1 „договорна стойност на внасяните стоки". При определянето й, цената на автомобила по приложената към МД фактура е преизчислена по валутен курс 1,25720 BGN/CAD за митнически цели, приложим към датата на приемане на МД - 02.11.2020 г. Определена е митническата стойност за автомобила и взетото под отчет и заплатено мито в общ размер на 251,44 лева.

2. На 02.11.2020 г. с МД с MRN21BG001009005067R3, с дата на приемане 02.11.2020 г. [Фирма 3] е поставило под режим допускане за свободно обращение 2 автомобила, както следва: стока № 1 - автомобил 2013 Mercedes ML350 шаси 4JGDA2EB2DA259363 и стока № 2 - автомобил 2017 Mazda CX5 шаси JM3KFBCL7H0145452;

Към митническата декларация е приложен коносамент 73716-3, от който е видно, че автомобилът е превозен в контейнер MEDU7501100 от пристанище на натоварване Монреал, Канада до пристанище на разтоварване Бургас, България с изпращач „Декомоторс“, Канада и получател [Фирма 3]. Към МД с MRN 21BG001009005067R3 за покупка на автомобилите са приложени фактури, в които на отделен ред е посочена цена на съответния автомобил и стойност на разходите за океански превоз до Бургас. В ел. д. № 4/1-Кл.20 от МД с MRN21BG001009005067R3 е декларирано условие на доставка - СРТ Бургас, България. В ел. д. № 3/1-Кл.2 от МД с MRN MRN21BG001009005067R3 като износител на автомобилите е посочен „Декомоторс“. В ел. д. № 4/16 от МД MRN21BG001009005067R3 е декларирано, че митническата стойност на автомобилите е определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно код 1 „договорна стойност на внасяните стоки". При определянето й, цената на автомобила по приложената към МД фактура, е преизчислена по валутен курс 1,25720 BGN/CAD за митнически цели, приложим към датата на приемане на МД - 02.11.2020 г. Определена е митническата стойност за всеки от двата автомобила - по 314,30лева и взетото под отчет и заплатено мито е в общ размер на 628,60 лева.

3. На 05.04.2021 г. с МД с MRN21BG001009006885R8, с дата на приемане 05.04.2021 г., [Фирма 3] е поставило под режим допускане за свободно обращение 2 автомобила, както следва: автомобил 2008 JEEP WRANGLER шаси 1J4GA39108L508935 и автомобил 2016 Mercedes E250 шаси WDDHF9HB9GB296796.

Към митническата декларация е приложен коносамент MEDUML002125, от който е видно, че автомобилът е превозен в контейнер MEDU7265093 от пристанище на натоварване Монреал, Канада до пристанище на разтоварване Бургас, с изпращач „Декомоторс“, Канада и получател [Фирма 3]. Към МД с MRN MRN21BG001009006885R8 за покупка на автомобилите са приложени фактури, в които на отделен ред е посочена цена на съответния автомобил и стойност на разходите за океански превоз до Бургас. В ел. д. № 4/1-Кл.20 от МД с MRN21BG001009006885R8 е декларирано условие на доставка - СРТ Бургас, България. В ел. д. № 3/1-Кл.2 от МД с MRN 21BG001009006885R8 като износител на автомобилите е деклариран „Декомоторс“. В ел. д. № 4/16 от МД MR21BG001009006885R8 е декларирано, че митническата стойност на автомобилите е определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно код 1 „договорна стойност на внасяните стоки". При определянето й, цената на автомобила по приложената към МД фактура, е преизчислена по валутен курс 1,31405 BGN/CAD за митнически цели, приложим към датата на приемане на МД - 05.04.2021 г. Определена е митническата стойност за всеки от автомобилите - 262,81 лева и 328,51 лева и взетото под отчет и заплатено мито е в общ размер на 591,32 лева.

4. На 28.04.2021 г. с МД с MRN 21BG001009007255R4, с дата на приемане 28.04.2021г., [Фирма 3] е поставило под режим допускане за свободно обращение автомобил 2016 SUBARU OUTBACK шаси 4S4BSFLC2G3346129;

Към митническата декларация е приложен коносамент MEDUML 020630, от който е видно, че автомобилът е превозен в контейнер TCLU7864672 от пристанище на натоварване Монреал, Канада до пристанище на разтоварване Бургас, с изпращач „Декомоторс“ Канада и получател [Фирма 3]. Към МД с MRN 21BG001009007255R4 за покупка на автомобила са приложени фактури, в които на отделен ред е посочена цена на съответния автомобил и стойност на разходите за океански превоз до Бургас. В ел. д. № 4/1-Кл.20 от МД с MRN 21BG001009007255R4 с дата на приемане 28.04.2021 г. е декларирано условие на доставка - СРТ Бургас, България. В ел. д. № 3/1-Кл.2 от МД с МД с MRN 21BG001009007255R4 като износител на автомобилите е деклариран „Декомоторс“ Канада. В ел. д. № 4/16 от МД с MRN 21BG001009007255R4 с дата на приемане 28.04.2021 г. е декларирано, че митническата стойност на автомобилите е определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно код 1 „договорна стойност на внасяните стоки". При определянето й, цената на автомобила по приложената към МД фактура, е преизчислена по валутен курс 1,31405 BGN/CAD за митнически цели, приложим към датата на приемане на МД - 28.04.2021 г. Определена е митническата стойност за автомобила и взетото под отчет и заплатено мито в общ размер на 262,81 лева.

5. На 19.04.2021 г. с МД с MRN 21BG001009007110R3, с дата на приемане 19.04.2021 г., [Фирма 3] е поставило под режим допускане за свободно обращение 2 автомобила, както следва: автомобил 2010 BMWX5 шаси 5UXFE8C56AL312694 и автомобил 2010 TOYOTA SEQUOIA шаси 5TDDY5G16DS080350.

Към митническата декларация МД с MRN 21BG001009007110R3 с дата на приемане 19.04.2021 г. е приложен коносамент MEDUML 044176, от който е видно, че автомобилите са превозени в контейнер FFAU1719199 от пристанище на натоварване Монреал, Канада до пристанище на разтоварване Бургас, с изпращач „Декомоторс“ Канада и получател [Фирма 3]. Към МД с MRN 21BG001009007110R3, с дата на приемане 19.04.2021 г., за покупка на автомобилите са приложени фактури, в които на отделен ред е посочена цена на съответния автомобил и стойност на разходите за океански превоз до Бургас, България. В ел. д. № 4/1-Кл.20 от МД с MRN МД с MRN 21BG001009007110R3, с дата на приемане 19.04.2021 г., е декларирано условие на доставка СРТ Бургас, България. В ел. д. № 3/1-Кл.2 от МД с МД с MRN 21BG001009007110R3 с дата на приемане 19.04.2021 г. като износител на автомобилите е деклариран „Декомоторс“. В ел. д. № 4/16 от МД с MRN МД с MRN 21BG001009007110R3 с дата на приемане 19.04.2021 г. е декларирано, че митническата стойност на автомобилите е определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., а именно код 1 „договорна стойност на внасяните стоки". При определянето й, цената на автомобила по приложената към МД фактура, е преизчислена по валутен курс 1,31405 BGN/CAD за митнически цели, приложим към датата на приемане на МД - 19.04.2021 г. Определена е митническата стойност за всеки автомобил – 197,11лева и 328,51 лева и взетото под отчет и заплатено мито е в общ размер на 525,62 лева.

В хода на разпоредения от митническите органи последващ контрол „Мирамар" ООД е предоставило следните фактури:

1. фактура № 1000035880/28.10.2020 г. с получател [Фирма 3] на обща стойност 348 лв. за осъществени услуги -терминална такса, такса документация, такса оглед и деконтейнеризация на контейнер.

2. фактура № 1000035882/28.10.2020 г. с получател [Фирма 3] на обща стойност 696 лв. за осъществени услуги -терминална такса, такса документация, такса оглед и деконтейнеризация на контейнер.

3. фактура № 1000038242/01.04.2021 г. с получател [Фирма 3] на обща стойност 816лв. за услуги - терминална такса, такса документация, такса оглед, деконтейнеризация на контейнер и митническо оформяне на контейнер.

4. фактура с №1000038344/09.04.2021 г. с получател [Фирма 3] на обща стойност 504 лв. за услуги - терминална такса, такса документация, такса оглед, деконтейнеризация на контейнер, митническо оформяне на контейнер и митническа проверка скенер за контейнер.

5. фактура с № 1000038478/16.04.2021 г. с получател [Фирма 3] на обща стойност 816 лв. за услуги - терминална такса, такса документация, такса оглед, деконтейнеризация на контейнер и митническо оформяне на контейнер.

Цитираните фактури не са приложени от „АУТО КА“ ЕООД към съответните митнически декларации. В тях като начин на плащане е отбелязано „по банка", като същите са отразени в дневника за продажби на „Мирамар" ООД.

Така осъществената митническа проверка е приключила с доклад № BG001000/1/2/15.11.2021 г., съдържащ подробно изложение на констатираните обстоятелства, с който митническите органи са определили нова данъчна основа при внос. Те са изчислили задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС на автомобилите, допуснати за свободно обращение с процесните митнически декларации, възлизащо на общо 5 715,22 лв., от които платени 5189,62 лева и е определен нов размер на ДДС за довнасяне, подлежащ на вземане под отчет и заплащане, а именно ДДС (В00) – 525,60 лева.

С Решение № 32-72478 от 04.03.2022 г. Директорът на ТД М. Б. към Агенция „Митници“ е приел, че в данъчната основа за ДДС на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС на автомобилите от процесните пет митнически декларации следва да бъдат включени разходите за транспорт до първото им местоназначение на територията на страната. Данъчната основа на стоките е определена на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДДС. При определянето й митническата стойност на автомобилите е увеличена с взетото под отчет и платено мито и с направените разходи до първо местоназначение на стоките на територията на страна по фактурите с получател [Фирма 3] на обща стойност 2 350 лева без ДДС. Разходите по фактурите (съответно за терминална такса, такса документация, такса оглед, за деконтейнеризация на контейнер и за митническа проверка скенер за контейнер за 8 бр. автомобила) са разпределени за брой автомобил спрямо общата стойност на извършените услуги в размер на 2 350 лв. Така митническият орган е определил данъчна основа и взетия под отчет и платен ДДС в размер общо на 4 971,55 лв. Определен е за вземане под отчет и досъбиране ДДС (В00) в размер общо на 470 лв., който е по-висок от размера на взетия под отчет и платен ДДС (В00) към датата на поставяне на автомобилите под режим допускане за свободно обращение.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.

Според решаващият състав възражението на дружеството, че оспореното решение е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в издаването му след изтичане на срока, определен с разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 ЗМ, е неоснователно. Изтъкнал е, че цитираната норма не е с императивен характер и сроковете за издаване на индивидуални административни актове са инструктивни, освен ако в закон не е предвидено друго, поради което и неспазването им не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Наред с това и с оглед императивното задължение за уведомяване по чл. 22, §, 6, ал. 1 във връзка с чл. 29 от Регламент № 952/2013, при съобразяване с предвидения в чл. 8 от Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза 30-дневен срок, съдът е съобразил, че актът не може да бъде издаден в срока по чл. 19б, ал. 1 ЗМ.

По аргумент от чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС решаващият състав е приел, че предпоставките за включване на изброените в разпоредбата разходи в данъчната основа са три - разходите да са свързани с вноса, тези разходи да не са вече включени в митническата стойност и те да са направени до първото местоназначение на стоката на територията на страната. В случая, спорните разходи са извършени за терминална такса, такса документация, такса оглед, деконтейнеризация на контейнер, митническо оформяне на контейнер и митническа проверка скенер за контейнер. Те са разходвани до първо местоназначение на стоките, превозени в контейнери и възлизат на обща стойност 3 513,60 лв. съгласно издадените от „Мирамар" ООД фактури. Тъй като същите не са приложена към митническите декларации, а задълженията по тях са платени от [Фирма 3], то съдът е приел за законосъобразен изводът на митническия орган, че разходите са свързани с вноса и изпълняват изискванията на първата и втората предпоставка по чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС.

Досежно изискуемата се трета предпоставка съдът е съобразил съдържащата се в § 1, т. 72 от ДР ЗДДС легална дефиниция на понятието "първо местоназначение", според която, това е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. След като при съставяне на процесните МД и определяне на данъчната основа не са включени извършените за вноса на стоката разходи по фактурите, издадени от "Мирамар" ООД, възлизащи на обща стойност 2 350 лева без ДДС, то крайният формиран извод е, че посочената стойност следва да се вземе предвид при определяне на данъчната основа.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз:

Според искателя необходим за правилното решаване на спора е отговорът на въпроса: "Следва ли разпоредбата на чл. 55, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 да се тълкува в смисъл, че посочената разпоредба се отнася само за сроковете, определени в митническото законодателство за изпълнение на задълженията на икономическите оператори и другите лица, различни от митническите органи, или същата следва да се тълкува в смисъл, че се отнася и за сроковете, определени в националното законодателство за издаване на решение по прилагане на митническото законодателство, и по-конкретно, решение, с което се установяват митнически задължения и/или други публични държавни вземания?".

Съобразявайки предмета на спора, с който е сезиран, настоящият състав намира, че обвързването на срока по чл. 19б, ал. 1, изр. 1 ЗМ с разпоредбата на чл. 55, § 1 МКС и тълкуването му през нейната призма е лишено от основание. В конкретния случай последната норма е неприложима, поради което не възниква необходимост от тълкуването й във връзка с прилагането на правото на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 19б, ал. 1 ЗМ е неотносима към предпоставките за възникване на митническите задължения и към създаването на изпълнително основание за тях, поради което тълкуването й в контекста на общностното право не е от значение за правилното решаване на делото. Ето защо отправеното искане се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

Несподелими са доводите на касатора, че първоинстанционният съд е формирал необосновани фактически и правни изводи, които са в противоречие с материалния закон.

Несъобразени с вида на разпоредбата на чл. 19б, ал. 1, изр. 1 ЗМ са доводите в касационната жалба, че срокът по визираната норма е преклузивен. Разпоредбата не е с императивен характер, с оглед на което пропускането на този срок не засяга законосъобразността на решението на митническия орган. Трайно е разбирането на ВАС, че сроковете за издаване на административните актове са инструктивни, поради което само по себе си постановяването им след тяхното изтичането не рефлектира върху тяхната отменяемост.

Не съставлява съществено нарушение на административно производствените правила и изтъкнатото непредставяне в цялост на Доклад с рег. № 32-363918 от 15.11.2021 г., в който се съдържат констатациите от извършения последващ контрол по смисъла на чл. 48 МКС и въз основа на който е издадено оспореното митническо решение. Релевантно е, че в относимата към спора част цитираният доклад е представен в цялост, като са приобщени корелативните към процесния внос документи и именно те са обусловили формираната от митническия орган крайна воля.

При преценката за материалната законосъобразност на оспореното решение правилно първоинстанциноният съд е съобразил нормата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС, която сочи, че данъчната основа при внос по чл. 16 е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея, свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

Противно на доводите на касатора, фактурите, издадена от "Мирамар" ООД, с получател "Ауто Ка" ЕООД, са именно във връзка с вноса на стоки, превозени с посочените контейнери за предоставени услуги, извършени до първото местоназначение на стоките - терминални такси, такса документация, такса оглед, деконтейнеризация на контейнер, проверка на скенер на контейнер. Предметът на фактури не сочи доставки на транспортни услуги от П. Б. до МБ Сливен, а заплатено възнаграждение за такси и услуги във връзка с контейнерите, с които са превозени процесните автомобили. Наред с това, от съдържанието на коносаментите се установява и обстоятелството, че пристанището на разтоварване на стоките е в гр. Бургас, Р. България, който е първото местоназначение на автомобилите. Там е и първото претоварване на стоките от едно превозно средство на друго на територията на държавата-членка на вноса по смисъла на чл. 86, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице възприетите от митническите органи предпоставки за увеличаване на данъчната основа по процесните МД, тъй като предоставените услуги, разходите за които са оформени във фактурите, издадени от "Мирамар" ООД, са извършени до първото местоназначение на стоката, преди освобождаването ѝ за потребление.

Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспореното решение, АС - Сливен е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131 от 06.07.2022 г., постановено по адм. д. № 130/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА