Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 7629 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.

С решение № 486 от 09.06.2022 г. по адм. д. № 63/2022 г. Административен съд Пазарджик, е отхвърлил жалбата на Ем Ес Т. С. ЕООД, гр. Пазарджик, представлявано от управител М. Шайнингер, срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001621000418-091-001/30.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 655/17.12.2021 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика /ДОДОП/ - гр. Пловдив, с който в тежест на дружеството за данъчния период 01.02.2019 г. 30.04.2019 г. са установени задължения ДДС в размер на 129 115. 32 лв. и лихви в размер на 8 342. 59 лв. по фактури за вътреобщностни доставки (ВОД) към гръцките търговци КОККАЛИС ДОМИКА ИЛИКА, А. АЛЕКСАНДРОВ, КАРА КАТАСКЕВАСТОКЕ МОН и Е. ХРИСТОДОУЛОУ МОНОПРОПИ.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ем Ес Т. С. ЕООД, гр. Пазарджик, представлявано от управител М. Шайнингер, чрез процесуален представител, в която се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пазарджик и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени изцяло оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба - директор на ДОДОП - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, взема становище за неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на оспорване пред Административен съд Пазарджик е бил РА № Р-16001621000418-091-001/30.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 655/17.12.2021 г. на директора на ДОДОП - гр. Пловдив, с който в тежест на Ем Ес Т. С. ЕООД, гр. Пазарджик, за данъчния период 01.02.2019 г. 30.04.2019 г. са установени задължения ДДС в размер на 129 115. 32 лв. и лихви в размер на 8 342. 59 лв. по фактури за вътреобщностни доставки (ВОД) към гръцките търговци КОККАЛИС ДОМИКА ИЛИКА, А. АЛЕКСАНДРОВ, КАРА КАТАСКЕВАСТОКЕ МОН и Е. ХРИСТОДОУЛОУ МОНОПРОПИ.

С решението си Административен съд Пазарджик е отхвърлил жалбата на Ем Ес Т. С. ЕООД, гр. Пазарджик и е осъдил дружеството да заплати на ДОДОП - гр. Пловдив при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 3 905 лева.

Съдебният акт (л. 246-255 от делото) се състои от 20 страници, като мотивите на решението се съдържат едва на половин страница (л. 255 от делото). От съдържанието на решението е видно, че съдът буквално е възпроизвел съдържанието на РА и потвърждаващото го решение на директора на ДОДОП - гр. Пловдив, като формираните правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение представляват едва няколко изречения, което значително препятства касационния контрол досежно приложението на материалния закон.

От кратките мотиви на първоинстанционния съд може да се заключи, че основните аргументи за приемане на тезата на данъчните органи за липса на реално осъществен ВОД е наличието на множество пропуски в документите за удостоверяване на действителност на доставките /Ин войс и ЧМР товарителници/, както и че част от камионите, с които се твърди, че е превозвана стоката, следва да са били на територията на РГърция, всъщност те са се движили на територията на РБългария.

Решението е неправилно.

Съгласно чл. 138, 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, съдържащ се в глава 4, озаглавена Освобождавания на вътреобщностни сделки, държавите-членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава-членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. Механизмът, който е създаден с този преходен режим, се състои в освобождаване на извършената чрез вътреобщностно изпращане или вътреобщностен транспорт доставка в държавата членка, от която се изпращат или транспортират стоките и същевременно облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка по пристигане. По този начин се гарантира ясно разграничение на данъчния суверенитет на съответните държави членки, избягва се двойното данъчно облагане и се обезпечава данъчния неутралитет, присъщ на общата система на ДДС - Решение по делото Teleos и др., точка 25, Решение по делото Collee, точка 23 и Решение от 22 септември 2012 г. по дело VSTR, С-587/10, т. 28. Според постоянната практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката - Решение по делото Teleos и др., точка 42, Решение по делото Twoh International, точка 23, Решение по делото R., точка 41 и Решение от 16 декември 2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, точка 29.

В унисон с цитираната регламентация в общностното право, нормата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС предвижда, че наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната даденост на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на РБългария до територията на друга държава-членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Според чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документи са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС, в приложимата за ревизирания период редакция, която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. В този аспект решението е постановено при пропуск на съда да съобрази доказателствата за спорните доставки, документирани в 18 бр. фактури с предмет сложен органичен разтворител И. Х. Т. с получатели КОККАЛИС ДОМИКА ИЛИКА, с валиден VIN [номер] по 10 бр. фактури на стойност 355 302,00 лв.; А. АЛЕКСАНДРОВ, с валиден VIN [номер] по 1 бр. фактура на стойност 36 270,60 лв.; КАРА КАТАСКЕВАСТОКЕ МОН, с валиден VIN [номер] по 4 бр. фактури на стойност 143 581,80 лв. и Е. ХРИСТОДОУЛОУ МОНОПРОПИ, с валиден VIN [номер] по 3 бр. фактури на стойност 110 422,20 лв. Процесните фактури съдържат реквизитите по чл. 114 ЗДДС, вр. чл. 45 ППЗДДС, като към всяко от тях приложени свидетелство и декларация за съответствие, които отговарят на техническите спецификации на този вид сложен органичен разтворител, произведен от български производител. Още в хода на ревизията са представени екземпляри от международната товарителница към всяка от процесните фактури, които съдържат всички реквизити по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, а именно наименование и печати на изпращача, превозвача и получателя на стоките, техния вид и количество, както и датите на тръгване от РБългария и пристигане в РГърция.

Основателен е доводът на касатора, че представените ЧМР и съпътстващите ги документи са годни да установят транспортираните на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Същите, в отлика от приетото от първоинстанционния съд, са редовни от външна страна и се ползват с материална доказателствена сила досежно условията на договора за превоз и получаването на стоките. Тяхното съдържание се подкрепя и от останалите относими доказателства за транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. След като са налице нормативно изискуемите документи за установяването на ВОД, то несъответен на тълкувателно приложимите разяснения на СЕС е изводът на Административен съд Пазарджик, че законосъобразно органите по приходите са приели, че не се установяват вътреобщностни доставки с получатели, посочените по-горе лица.

Данните по делото сочат, приложимост на чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС /транспортът е осъществен от трето лице за сметка на доставчика/ и следователно достатъчно е да е наличен транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В конкретния случай ТСТ ТРАНС ОЙЛ ЕООД е доставчик на транспортните услуги по 9 бр. фактури. (договор за превоз от 25.03.2019 г.). Дружеството е предоставило на ревизиращите органи доказателства за извършените транспортни услуги, а именнно: товарителници, ЧМР, талони на МПС (ремаркета и влекачи), трудови договори с шофьори на превозните средства, касови бележки за платени пътни такси в РГърция и др. Транспортната услуга е заплатена по банков път. В решението по дело С-409/04 г. СЕС сочи, че вменяването на задължение на ревизираното лице да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките на територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност /т. 51/ в нарушение на основния принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се постига чрез регламентиране от националните власти на условията за освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които следва да се представят на компетентните органи /чл. 45 ППЗДДС/. Не е в противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. В случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68/.

От получената информация от гръцката данъчна администрация (едни от основните аргументи на данъчните органи при извършване на ревизията) не може да се направи еднозначно заключение, че КОККАЛИС ДОМИКА ИЛИКА, А. АЛЕКСАНДРОВ, КАРА КАТАСКЕВАСТОКЕ МОН и Е. ХРИСТОДОУЛОУ МОНОПРОПИ не се декларирали ВОП по процесните доставки от РБългария, но дори и да е налице такова недеклариране от тях, не може да се обоснове липсата на ВОД от страна Ем Ес Т. С. ЕООД, гр. Пазарджик, тъй като декларирането на вътреобщностно придобиване от получателите не е елемент от фактическия състав на освобождаванията на ВОД. От друга страна, неотносимо към данъчното третиране на доставката е обстоятелството, че гръцката администрация е дерегистрирала получателите по доставките, тъй като това обстоятелство е настъпило за друг данъчен период, различен от процесния. Най-накрая, потвърждение, макар и косвено, за получаване на стоките, е извършеното плащане на дължимите суми по спорните фактури.

Като е достигнал до извод за наличие на предпоставките за облагането с ДДС поради непризнаване на ВОД и отхвърляйки жалбата срещу РА, Административен съд Пазарджик е постановил оспореното съдебно решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорения РА.

Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски за двете инстанции, като претенцията в пълния претендиран размер от 16 749. 66 лв. следва да бъде уважена като доказана, тъй като са представени доказателства за сторени разноски пред двете съдебни инстанции за процесуално представителство и заплатени държавни такси в претендирания размер.

Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 486 от 09.06.2022 г. по адм. д. № 63/2022 г. на Административен съд Пазарджик и вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16001621000418-091-001/30.09.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 655/17.12.2021 г. на директора на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - гр. Пловдив, с който на Ем Ес Т. С. ЕООД, гр. Пазарджик, [ЕИК], за данъчния период 01.02.2019 г. 30.04.2019 г. са установени задължения ДДС в размер на 129 115. 32 лв. и лихви в размер на 8 342. 59 лв.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Ем Ес Т. С. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, [улица], представлявано от управителя М. Шайнингер, сумата 16 749. 66 лв. (шестнадесет хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет шест стотинки) разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ