Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Р. Л. К. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 4393/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС) на Р. Б. чрез упълномощения юрк. М. К., срещу Решение № 1698 от 21.02.2025 г., постановено по адм. д. № 434 по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 1569 от 23.01.2024 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, с което на Р. М. В., гражданка на Руската федерация (РФ), с [ЛНЧ] и на представляваните от нея малолетни нейни деца - Р. Е. С., гражданка на РФ, с [ЛНЧ] и Р. С. С., гражданка на РФ, с [ЛНЧ], е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се преимуществено доводи по съществото на спора във връзка с отсъствието на предпоставките за предоставяне на международна закрила за молителката и двете ѝ малолетни деца. Акцентира се върху обстоятелството, че към момента на постановяване на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС бил съобразен висшият интерес на детето съгласно чл. 6а ЗУБ, във вр. с 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ и 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето (ЗЗД), предвид изготвения социален доклад по административната преписка. Въз основа на така изложените съображения се моли отмяната на обжалваното съдебно решение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощения юрк. К., която от негово име поддържа касационната жалба, а по същество на касационното оспорване моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата срещу решението на председателя на ДАБ при МС.

Ответниците по касация М. В. Р., Е. С. Р. и С.Р. С. не представят писмени становища или писмени отговори на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд се явяват лично. Малолетните лица се представляват от майка им, а трите ответници по касация се представляват и от упълномощения процесуален представител - адв. М., който от тяхно име оспорва касационната жалба, а по същество на касационното оспорване моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседания пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Въз основа на направените фактически установявания при съобразяване на приобщените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил извод от правна страна, че спорното административно решение е издадено от компетентния орган, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Съдът обаче приел, че при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка съобразил, че производството по делото било спряно до окончателното разрешаване на спора по жалбата срещу Решение № 2068 от 31.01.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което било отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на съпруга и баща на настоящите ответници по касация С. Р.. Взел предвид, че по искането му за предоставяне на закрила било постановено решение, жалбата срещу което била отхвърлена с Решение № 2745 от 24.04.2024 г., постановено по адм. д. № 1829 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2024 г., отменено с Решение № 13211 от 05.12.2024 г., постановено по адм. д. № 6407 по описа на Върховния административен съд за 2024 г., като била постановена отмяната на Решение № 2068 от 31.01.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС и преписката била върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. След постановяване на посоченото касационно решение първоинстанционният съд възобновил производството по тук разглежданото дело. Приел, че с оглед избягване постановяването на противоречиви съдебни решения следва да съобрази указанията, дадени в решението на Върховния административен съд относно административния акт, касаещ статута на С. Р.. Формирал извод, че от съществено значение за тази категория казуси било недопускането на разделяне на семейството. Взел предвид посоченото в бежанската история на ответницата по касация, че съпругът ѝ е автор на книгата Коридорные дети, която била добавена на страницата му в социалната мрежа Фейсбук, а в нея се съдържали интервюта с обществени личности, които се изказвали против руската власт и войната с Украйна. Съдът установил, че жалбоподателите в първоинстанционното производство пряко и лично не са изразявали мнение, позиция, протест против режима в Русия, но тяхното местопребиваване било в пряка зависимост от възможността С. Р. да пребивава без опасност от преследване в държавата си по произход, основано на политическото му мнение и принадлежността му към журналистическата гилдия. Отхвърлил изразеното от административния орган становище, че книгата била отпечатана легално и се продавала свободно на руския книжен пазар, без да е забранена, или Р. да е търпял рестрикции във връзка с нея. В тази връзка почерпил доводи от горецитираното решение на Върховния административен съд. Според съда, книгата не била съобразена при издаване на оспорваното пред първоинстанционния съд решение на председателя на ДАБ при МС, което обстоятелство било в пряка връзка с наличието на предпоставките по чл. 8 ЗУБ. Освен литературното произведение, съдът счел, че следвало да се разгледат и свидетелските показания на С. Р., свързани с настъпилите последствия от книгата и категоричната му позиция срещу режима на Путин, както и относно представени доказателства за връзки с журналиста М., който бил осъден на лишаване от свобода за пост във Фейсбук. Съдът акцентирал и на изразеното политическо мнение на съпруга на М. Р. в посочен сайт на електронния журнал Украинска правда, където А. М.- журналист и застъпник на генералния директор на кримско-татарския телевизионен канал ATR на 23 юли 2019 г. публикувал интервю със заглавие Путин не съществува, като твърдял, че същото било взето от него от колегата му Р.. Допълнително съобразил и наличието на представена в съдебното заседание по делото друга статия на съпруга на молителката.

Необсъждането на посочените съществени обстоятелства съдът квалифицирал като нарушение на изискването за форма поради липса на мотиви, както и на чл. 35 АПК, тъй като не била извършена проверка на всички относими към спора факти. Направил извод, че били налице данни за ескалиращото преследване от страна на държавния режим в Руската федерация на противниците на войната срещу Украйна, които обосновавали значително увеличаване на опасенията на М. Р. във връзка с дейността на нейния съпруг. Указал на административния орган при новото разглеждане на молбата за закрила да съобрази и констатираните увеличени размери на наказанията в руския Наказателен кодекс за състави, обхващащи хипотези на действия, насочени към дискредитиране на използването на военните сили на РФ, включително и извън пределите на РФ, както и действия, които оказват съдействие или подозрение за такова на международна организация, в която РФ не членува. По така изложените съображения първоинстанционният съд постановил отмяната на обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС и изпратил делото като преписка на административния орган за постановяване на ново решение по молбата за предоставяне на международна закрила, при спазване на дадените от съда указания.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неотносими към касационните основания са изложените в касационната жалба доводи за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на международна закрила на М. Р. и двете й деца. Същите не сочат към конкретни пороци в обжалвания съдебен акт, поради което и не представляват същински касационни основания.

Обоснован на приобщените по делото доказателства, извършените в хода на административното производство действия и съдържанието на спорното административно решение е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от издателя на акта. Правилно в тази връзка съдът е съобразил, че административният орган не е провел пълно изследване на правнорелевантните факти при разглеждане на молбата за предоставяне на закрила и липсата на релевантни мотиви. По тези причини съдът изобщо не разгледал по същество формираните от административния орган правни и фактически изводи, а е постановил отмяна на акта и връщане на преписката за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Конкретни упреци към тези решаващи изводи на съда в касационната жалба напълно отсъстват.

Правилно и обосновано на доказателствата първоинстанционният съд е съобразил наличието на висящо производство за предоставяне на международна закрила по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗУБ по отношение на С. В. Р., гражданин на РФ, което се явява преюдициално по отношение на производствата на настоящите ответници по касация, което не е било съобразно от издателя на спорния административен акт. От твърденията на М. Р., лично и като представител на двете ѝ малолетни деца, се установяват опасенията им от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ във връзка с изразено критично политическо мнение на техния съпруг и баща С. Р. срещу режима на В. П. в РФ. Посочените обстоятелства се потвърждават и от разпита на последния като свидетел в хода на първоинстанционното производство. Несъмнено в случая e установeно, че трите търсещи закрила лица са членове на семейството на С. Р. по смисъла на 1, т. 3, б. а от Допълнителните разпоредби към ЗУБ, което се установява от приобщените по делото доказателства. Наред с това, административният орган не сочи по отношение на трите гражданки на РФ да е налице някое от самостоятелните основания по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗУБ за отказ за предоставяне на международна закрила, нито обосновава възникването на някаква несъвместимост с техния статус при получаване на такъв статут.

Несъмнено е налице връзка на преюдициалност между административните производства на С. Р. и това на М. Р. и двете им дъщери. Всъщност, както правилно е възприел съставът на АС Бургас, разглежданата преюдициалност обуславя цялостната преценка на всички основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, доколкото данните по делото сочат, че именно личното положение на съпруга на М. Р. създава за нея и децата ѝ опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, а той самият най-пълно и точно би могъл да разясни собствената си бежанска история и да аргументира и докаже тези опасения. Едва след пълно изясняване на фактите и обстоятелствата около бежанската история в рамките на производството на С. Р. следва административният орган да формира отделни изводи относно съществуването на опасност за членовете на неговото семейство да бъдат обект на преследване, която потенциално да обуслови предоставянето на закрила за тях по някое от основанията на чл. 8 или чл. 9 ЗУБ.

Като не е съобразил горните обстоятелства и е постановил спорното административно решение преди да има влязъл в сила акт по отношение статута на С. Р., председателят на ДАБ при МС е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е съобразено от състава на АС Бургас. В допълнение на указанията дадени от първоинстанционния съд, при новото произнасяне по молбата на М. В. Р. председателят на ДАБ при МС следва да прецени наличието на предпоставки по чл. 54, ал. 1, т. 5, предл. първо АПК за спиране на спорното административно производство до разрешаване на въпроса относно предоставяне на международна закрила по ЗУБ на С. В. Р., доколкото основанията за исканата от настоящите ответници по касация закрила изцяло се основават на неговата история.

Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1698 от 21.02.2025 г., постановено по адм. д. № 434 по описа на Административен съд - Бургас за 2024 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА

/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА