Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. П. Членове: А. А. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 7665 / 2022 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Юг ЕАД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Пловдив чрез процесуалния му представител юрк. Щ. Р. срещу решение

№ 3020 от 04.05.2022 г., постановено по адм. д. № 6993/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-293 от 30.04.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на КЕВР със съответните законови последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател,

Електроразпределение Юг ЕАД - гр. Пловдив, не се представлява. От процесуалния му представител юрк. Щ. Р. по делото е постъпила писмена молба, в която същият заявява, че поддържа съображенията, развити в касационната жалба, моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касация, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юрк. Б., която оспорва касационната жалба по съображения, развити устно в хода по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, К. Трейд ЕООД гр. Бургас, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Електроразпределение Юг ЕАД гр. Пловдив срещу Решение № Ж-293 от 30.04.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени следните задължителни указания на същото дружество, а именно: 1. В 14-дневен срок след получаване на решението Електроразпределение Юг ЕАД да издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба № 6, Глава пета, Раздел ІІ, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ на К. Трейд ЕООД за присъединяване на ФЕЦ 30 kWp, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в УПИ-I-255, кв. 13 по плана на [населено място], община Карнобат, област Бургас, за която присъединяването е отказано със Становище № 4406424/12.02.2020 г. от Електроразпределение Юг ЕАД и 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1, Електроразпределение Юг ЕАД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

Обжалваното решение е постановено, след като с решение № 8310/08.07.2021 г., постановено по адм. дело № 898/2021 г., Върховният административен съд е отменил решение № 5920/28.10.2020 г., поправено с определение от 07.12.2020 г., постановено по адм. дело № 4408/2020 г. по описа на Административен съд София-град и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град.

С решението съдът е отхвърлил оспорването срещу Решение

№ Ж-293 от 30.04.2020 г. на КЕВР като неоснователно и е осъдил дружеството да заплати на КЕВР разноски по делото.

За да постанови този резултат, АССГ е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление от К. Т. ЕООД - гр. Бургас, входирано на 22.01.2020 г. до Електроразпределение Юг ЕАД гр. Пловдив за проучване на условията и начина на присъединяване на ФЕЦ 30 kWp в УПИ-I-55, кв. 13, по плана на [населено място], община Карнобат, предвидена за изграждане и отговаряща на изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. След направени проучвания и изчисления Електроразпределение Юг ЕАД гр. Пловдив е издало Становище № 4406424/12.02.2020 г., с което е отказало исканото присъединяване поради изчерпан капацитет на генераторните мощности към въздушен електропровод (ВЛ) 20 kV Долина от п/ст. Карнобат, захранващ района на [населено място], като от електроразпределителното дружество е посочено, че ФЕЦ може да бъде присъединена след реконструкция на ВЛ 20 kV Долина, която може да бъде планирана едва след най-малко две години.

К. Трейд ЕООД - гр. Бургас е обжалвало това становище пред КЕВР, в резултат на което и на основание чл. 22 от Закона за енергетиката КЕВР е постановила обжалваното в настоящото съдебно производство Решение

№ Ж-293 от 30.04.2020 г.

В съдебното производство пред АССГ е допусната, изслушана и приета съдебнотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че присъединяването на всеки генератор към мрежата предизвиква повишаване на напрежението в точката на присъединяване. При оразмеряване на присъединяването на електроцентралата е необходимо да бъдат спазени всички параметри на качеството на напрежение според БДС EN 50160, където отклонението от номиналното напрежение трябва да бъде 10 % от номиналното. Към момента на изготвяне на заключението общата присъединена генераторна мощност от ВЕИ към В. 20 kV Долина е 5 499,00kW. Максимално допустимото напрежение в мрежа CpH е до 22,0kV. Изчисленото отклонение на напрежението при съществуващото положение е 1018,36 V, с което допустимата стойност на напрежението в мрежа CpH се превишава до 22,018kW. При присъединяване на новата генераторна мощност допустимата стойност на напрежението в мрежа CpH се повишава и достига 22,023kW.

Съдът е приел, че Решение № Ж-293 от 30.04.2020 г. е издадено от компетентния държавен орган в рамките на правомощията му, при издаването му са спазени изискуемите административнопроизводствени правила, същото решение е постановено в съгласие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразно.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.

Неправилно съдът е заключил, че оспореното пред него решение отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК въвежда задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая в оспореното решение липсва ясно и точно изложение на приетите за установени фактически обстоятелства. Вместо съображения по спорните въпроси, повдигнати от страните в административното производство, обжалваното пред съда решение на КЕВР съдържа цитати от нормативни актове и част от съдържанието на издадената на касационния жалбоподател лицензия, без да е извършен анализ какво е приложението им за повдигнатия пред КЕВР спор. При това съдържание на административния акт изводът в него, че Електроразпределение Юг ЕАД не е изпълнило задълженията си, произтичащи от чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределените електрически мрежи, е голословен.

При издаване на оспореното решение Комисията за енергийно и водно регулиране не е обсъдила реда, по който се извършва присъединяването на обекти за производство за енергия от възобновяеми източници, уреден в чл. 23 и сл. от ЗЕВИ и в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Комисията не е взела отношение и към становището на мрежовия оператор, че присъединяването в случая би довело до влошаване на качеството на напрежение за присъединените към мрежата му клиенти, съответно относима ли е разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 6, съгласно която мрежовите оператори могат да отказват присъединяването на обект, когато същото не отговаря на изискванията по ал. 1 и застрашава надеждната работа на електроенергийната система /ЕЕС/, сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Не е изяснена и характеристиката на обекта, което е от съществено значение, тъй като съгласно чл. 81, ал. 1 от Наредба № 6 присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници не се обвързва с одобряваните ежегодно електрически мощности по реда на чл. 22 ЗЕВИ и за тях не е в сила реда за присъединяване по чл. 23 ЗЕВИ, когато: 1. са обекти по реда на чл. 24, т. 2, 3 и 4 ЗЕВИ; 2. са обекти по реда на чл. 25 ЗЕВИ, за които заявителите са декларирали, че няма да ползват преференциите по чл. 31 и 32 ЗЕВИ. От това следва, че ако обектът е по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, както е посочила комисията, присъединяването е допустимо при наличието на електрически мощности, одобрени по реда на чл. 22 ЗЕВИ.

Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Липсата на изложение на конкретни фактически и правни основания в случая води до незаконосъобразност на оспореното пред съда решение и налага отмяната му. Съдът не е длъжен да установява какви са били съображенията на административния орган, а следва да провери тяхната законосъобразност и правилност, ако такива са изложени. При липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. Преценката на административния акт не може да се основава на предполагаемата воля на административния орган, а се дължи на действително изразената такава. В случая решението на КЕВР не отговаря на законовите изисквания, при което се явява незаконосъобразно.

Като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и, вместо него, следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което решение № Ж-293 от 30.04.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде отменено и делото във вид на преписка да бъде върнато на КЕВР за разглеждане и произнасяне по жалба с вх. № Е-32-262-41 от 20.03.2020 г. подадена от К. Трейд ЕООД срещу Становище № 4406424 от 12.02.2020 г. за условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД на ФЕЦ 30 kWp в УПИ-І-55, кв. 13 по плана на [населено място], община Карнобат, след преценка на всички установени факти, направените възражения от жалбоподателя и съобразно мотивите на настоящото решение.

При този изход на правния спор, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно и следва да бъде уважено, като ответникът КЕВР бъде осъден да заплати такива в размер на 2 520 лева, от които 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на делото от административния съд, 1 700 лева внесен депозит за изготвяне на експертиза пред този съд, 370 лева внесена държавна такса пред касационната инстанция и по 200 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред всяка инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3020 от 04.05.2022 г., постановено по адм. д. № 6993/2021 г. по описа на Административен съд София град и, вместо това, ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № Ж-293 от 30.04.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и

ВРЪЩА делото като преписка на Комисията за енергийно и водно регулиране за разглеждане и произнасяне по жалба с вх. № Е-32-262-41 от 20.03.2020 г. подадена от К. Трейд ЕООД срещу Становище № 4406424 от 12.02.2020 г. за условията и начина за присъединяване към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Юг ЕАД на ФЕЦ 30 kWp в УПИ-І-55, кв. 13 по плана на [населено място], община Карнобат при съобразяване с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране гр. София да заплати на Електроразпределение ЮгЕАД гр. Пловдив съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер на общо 2 520 / две хиляди петстотин и двадесет/ лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

секретар:

Членове:

/п/ АГЛИКА АДАМОВА

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА

Особено мнение на съдия Аглика Адамова

Особено мнение на съдия Адамова:

Считам, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган.

Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване. Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор.

Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба № 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 15 дни от датата на постъпване на искането.

В случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности, предвидени в Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи да прекрати процедурата; мотивирано да откаже присъединяване; да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето.

Определянето на условията за присъединяване е изцяло в компетентността на оператора на разпределителната мрежа, който единствен разполага с необходимия технически персонал. Мрежовият оператор отговаря за надеждното функциониране на мрежата и поради това има капацитета да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Това задължение произтича както от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, така и от чл. 97, ал. 1 от Наредба № 6. В становището, с което е отказано присъединяването, е посочено, че присъединяването се отказва с оглед изчерпания капацитет на мрежата, като не е спорно, че по нея не са извършвани никакви реконструкции и подобрения до момента.

Съгласно ЗЕ на Електроразпределение ЮГ ЕАД е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. За да изпълни тези свои задължения, разпределителното дружество следва да извърши реконструкция, каквато твърди, че е необходима. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система, поради което извършването на реконструкция и разширение на мрежата не може да бъде предпоставка за отказ за присъединяване на ФЕЦ по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Изчерпаният капацитет на съоръженията и липсата на инвестиционни намерения на дружеството за следващи години не е сред нормативно - установените основания за отказ по отношение на обекти по чл. 24 от ЗЕВИ.

Действително, Електроразпределение Юг АД не е задължено, на основание чл. 116 ЗЕ да присъединява всеки обект на производител на електрическа енергия. Това задължение съществува само когато са спазени предвидените в закона предпоставки, които са както тези, изрично изброени в чл. 116 ЗЕ /административни и технически задължения на заявителя/, така и тези по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6, като за целта не трябва да са налице и пречките по чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Прегледът на тези нормативни текстове показва, че техническите изисквания, визирани от тях, са към обекта, подлежащ на присъединяване - той трябва да отговаря на техническите изисквания на тази наредба и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката и, кумулативно, а не алтернативно, да не застрашава надеждната работа на електроенергийната система (ЕЕС), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Задължението на електроразпределителното дружество не е безусловно, а следва да се свърже с друго негово задължение - да следи за спазване на техническите изисквания, които са необходими за присъединяване към електрическата мрежа на производители и клиенти на електрическа енергия.

В конкретния случай обаче ЕР Юг не твърди, че обектът не отговаря на изискванията на чл. 3 от Наредба № 6 и на чл. 116 ЗЕ, в който случай би могъл да се позове на правото си по чл. 90 от Наредба № 6. Отказът е основан на липсата на капацитет за присъединяване на нови генераторни мощности, за което отговаря именно ЕР Юг. Липсата на инвестиционни намерения на дружеството за следващите две години не може да обоснове отказ на правно основание, тъй като такова не е сред предвидените в закона основания, при които може да се откаже включване на обект за производство на електрическа енергия.

За централите по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, разпоредбата на чл. 23 ЗЕВИ, включително чл. 23, ал. 6 ЗЕВИ не се прилага. На още по-голямо основание не се прилага чл. 22 ЗЕВИ. Систематичното място на чл. 81 от Наредба № 6 изключва прилагането му по аргумент от противното за обектите по чл. 24, т.1 ЗЕВИ.

Решението следва да бъде оставено в сила.

С. А.