Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Г. Членове: Л. П. . при секретар И. К. и с участието на прокурора И. М. изслуша докладваното от председателя П. Г. по административно дело № 7673 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 350/08.07.2022 г., постановено по адм. дело № 148/2022 г. по описа на Административен съд – Плевен.

Първата касационна жалба е подадена от Областна дирекция на МВР – Плевен, (ОД на МВР) чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт П. Б.-Фердинандова, като моли обжалваното решение да бъде отменено, в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдено да заплати сумата от 800 лв., представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени му неимуществени вреди и съдебно-деловодни разноски. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

По първата касационна жалба от страна на ответника по нея е подаден отговор от П. В., чрез процесуалния му представител адв. И. Ц., в който моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Втората касационна жалба е подадена от П. В., чрез процесуалния му представител адв. Ц. против първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 800 лв. до пълния предявен размер за сумата от 10 000 лв. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде уважен пълния размер на претендираното обезщетение.

Редовно призован за съдебно заседание касаторът П. В. не се явява и не се представлява.

По делото е подадена частна жалба от П. В., чрез адв. Ц. срещу определение № 1566/05.08.2022 г. на Административен съд - Плевен постановено по адм. дело № 148/2022 г., с което П. В. е осъден да заплати на ОД на МВР - Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 221 лв. и е отхвърлено искането за претендирания пълен размер от 360 лв. В нея се твърди неправилност и незаконосъобразност на определението. Иска се неговата отмяна.

Ответникът по частната жалба – ОД на МВР - Плевен, в представено писмено възражение, оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

По делото е подадена частна жалба и от ОД на МВР - Плевен, чрез главен юрисконсулт П. Б.-Фердинандова определение № 1566/05.08.2022 г. на Административен съд - Плевен постановено по адм. дело № 148/2022 г.

Ответникът по частната жалба - П. В., чрез адв. Ц. оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

По делото е представено допълнение към касационната жалба на Областна дирекция на МВР - Плевен.

По делото е представена писмена защита с дата 01.02.2023 г., подадена от П. В. чрез адв. Ц., с която се поддържа подадената касационна жалба и се претенират разноски.

По делото е представено писмено становище с дата 09.02.2023 г., подадено от процесуалния представител на Областна дирекция на МВР - Плевен, с което поддържа касационната жалба, подадена от Дирекцията и оспорва жалбата подадена от П. В.. Към молбата са приложени писмени бележки и списък на разноски.

По делото е представено писмено становище с дата 08.03.2023 г. от П. В., чрез адв. Ц. в подкрепа на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби и на двете частни жалби, като намира, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е присъдено в съответствие с представените по делото доказателства и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че оспорените решение и определение следва да бъдат оставени в сила.

Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни.

С посоченото по-горе решение, Административен съд – Плевен е уважил частично исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на П. В. срещу ОД на МВР – Плевен за причинени неимуществени вреди за сумата от 800 лв., като е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 10 000 лв. Присъдил е и сумата от 62 лв. представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено, че исковата молба е подадена от лице, което твърди, че е засегнато от действия и бездействия, конкретно посочени в 14 пункта, извършени/неизвършени от служители на ОД на МВР - Плевен, по време и във връзка със задържането му със Заповед за задържане на лице с рег. № 130/1.06.2019 г. на полицейски орган от Второ РУ - Плевен. Прието е, че законосъобразността на задържането на Великов въз основа на Заповед № 130/1.06.2019 г. не е обжалвано и отменено от съда. В случая претенцията за обезщетение за вреди се основава на твърдяни от Великов действия и бездействия на служители на ответника, извършени по време и във връзка със задържането на ищеца, а не вследствие незаконосъобразност на заповедта за задържане.

Установено още е, че ищецът е изложил 14 пункта на действия и бездействия на полицейските органи, които е претърпял: бил е лишен от възможността да реализира правото си на защита; засегнат е бил по съществен начин животът му; действията и бездействията са се отразили крайно неблагоприятно върху него и семейството му; бил му е причинен стрес, психическа потиснатост, както и състояние на вътрешна тревожност, чувство на притеснение, безпокойство и напрежение; преживял е чувство на унижение и засягане на честта и човешкото му достойнство; наложило се е в продължение на доста време да ограничи социалните си контакти, докато заздравеят следите от нараняванията по лицето и ръцете му; накърнени били в основна степен емоционалното и психическо му състояние и здраве; нарушаване на нормалния живот и контакти, безсъние и емоционален стрес. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал както писмени доказателства, така и гласни доказателства. При съвкупната преценка на тези доказателства административният съд е приел, че от тези незаконосъобразни действия извършени от служители на ОД на МВР – Плевен, на Великов са били причинени неимуществени вреди по пункт 5 и пункт 8, а именно – изведен е бос от жилището си и не са съхранени записи от камерите в помещенията на 01 РУ - Плевен. Въз основа на така установеното съдът е приел, за основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като съобразявайки се с продължителността на негативните преживявания и съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 800 лв.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това е така, защото основният спор по делото въпросът е бил дали са били причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от задържането на Великов. За да уважи частично тази претенция съдът е приел, че тя е основателна и доказана, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от допуснатите и изслушани по делото свидетелски показания. Този извод, следва да бъде споделен от настоящата инстанция, както се посочи по-горе. Съображенията за това са, че ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последицата от което е и частичното уважаване на предявения иск. По делото са събрани и представени доказателства за реално претърпени от Великов неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на задържането му от органите на МВР. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че е налице незаконосъобразно действие на административен орган по повод изпълнение на административна си дейност. От представените доказателства по делото е направен правилен извод, от решаващия съд, че е налице и причинна връзка между претърпените от него неимуществени вреди и неговото задържане. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същият за правилно определен. Според чл. 4 ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. В съответствие именно с трайната практика на ВКС, съдът е присъдил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които се дължат именно поради необходимостта пострадалият да бъде компенсиран в най-пълна степен за вредите от незаконните действия на правозащитните органи. Предвид степента на увреждане, определената от първоинстанционният съд сума за обезщетение в размер на 800 лв. осъществява критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. Ето защо касационната жалба, подадена от ОД на МВР – Плевен е неоснователна, тъй като правилно и обосновано е прието от административния съд, че на касатора Великов следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди причинени от незаконосъобразни действия от служители на касационния жалбоподател ОД на МВР – Плевен. При наличието на всички изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е формирал правилен извод за дължима от страна на ОД на МВР – Кюстендил обезвреда на касационния жалбоподател Великов за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на незаконната заповед за задържане.

В тази връзка съдът правилно е отчел, че противно на претенциите на първия касатор /ОД МВР - Плевен/, обоснован е извода на съда за настъпили неимуществени вреди за втория касационния жалбоподател в следствие извеждането му бос от жилището на 01.06.2019 г., вкл. и невъзможността /затруднената възможност/ да докаже пребиваването си в сградата на 01 РУ. Исканията за обезщетение са свързани с твърдени действия и бездействия на служители при 01 и 02 РУ на ОД - МВР, като посочените по-горе вреди са в пряка причинна връзка с неизвършеното /и извършеното/ от служители при първия касатор в тези два уважени пункта на заявената искова претенция.

Неоснователни са и оплакванията на втория касационен жалбоподател. Първоинстанционният съд подробно и обективно е разгледал и анализирал всеки един от пунктовете на исковата молба, изяснявайки релевантните за исковите претенции факти и отчитайки всички събрани по делото доказателства. Правилно и обосновано иска на този касатор като ищец е оставен без уважение, с изключение на пункт 5 и 8, предвид недоказаните кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за всички други. Правните изводи на съда кореспондират с доказателствата по делото. При постановяването на оспореното съдебно решение съдът не е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон, изложил е мотиви, съответстващи на доказателствата по делото и не е извършил неправилна интерпретация на релевантните факти. Същото е правилно и постановено при липсата на релевираните с касационните жалби основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила.

По отношение на частните жалби:

С обжалваното определение № 1566/22 г. по делото, съдът е извършил допълване, а не изменение на постановеното решение. Отграничаването на двете хипотези на чл. 248, ал. 1 от ГПК е от съществено значение, предвид и разпоредбата на чл. 80 ГПК, свързана с непредставен от страната списък на разноските. Съгласно цитирания текст на ГПК, изр. 2, при непредставен списък страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Релевираното от П. В. оплакване касае хипотеза, при която съдът е посочил в диспозитива на решението размер на разноските и е следвало същият да бъде коригиран, в съответствие с твърдението за осъществяването им. Разпоредбата на чл. 80 изр. 2 ГПК се отнася за изменение в размера на вече присъденото, като правната последица, установена с този текст настъпва само по отношение на изменение на решението в горния смисъл, но не и при неговото допълване. Пропускът на съда относно последното не се преклудира при липсата на представен списък по чл. 80 ГПК. В подкрепа на изложеното е и ТР № 6/13 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС. Произнасянето относно разноските е акцесорно и е в зависимост от решаването на спора по същество.

В допълнение следва да се посочи, че оспореното определение е правилно като краен акт, независимо от неотчетеното от съда, че в случая се касае за административно дело с материален интерес, при който възнаграждението е от 100 до 360 лева. Присъденото такова в размер на 221 лева е в границите на законоустановеното. Настоящият съдебен състав счита размера на възнаграждението за справедлив и обоснован, предвид обема и сложността на извършената дейност. При определяне на възнаграждението следва да се отчита и материалния интерес, като за да се приеме, че тези възнаграждения са справедливи и обосновани. Съдът следва във всеки конкретен казус да извършва задълбочена преценка на посочените критерии, за да недопуска от една страна неоснователно обогатяване на страните, а от друга – да присъди обезщетение, отговарящо на условията по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. /Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа/.

Определението е правилно и постановено при липсата на релевираните с частни жалби основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 350/08.07.2022 г. по адм. дело № 148/2022 г. на Административен съд – Плевен.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1566/05.08.2022 г. по адм. дело № 148/2022 г. на Административен съд – Плевен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Л. П. п/ ЮЛИЯН КИРОВ