Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: РОСЕН ВА. А. при секретар М. С. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Н. А. по административно дело № 7676 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Ж. Ч. от гр.София против Решение № 4293 от 27.06.2022 г., постановено по адм. дело № 6986 по описа за 2021 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Решение № 2153-21-155/11.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София - град.

Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, в това число на чл.68 от КСО, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В жалбата се посочва, че неправилно административният съд не е взел предвид разминаването между изчисления от ограните на ТП на НОИ София град осигурителен стаж и този, обективиран в представените от касатора документи, което е нарушение на принципа за установяване на обективната истина.Отделно от това твърди незаконосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ София град като основано на чл.68 ал.1, ал.2 и ал.3 от КСО,които счита за противоконституционни, тъй като не гарантират равенство на страните в производствата .Счита също така, че Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е дискриминационна, а отделно иска да му бъде определен индивидуален коефициент по реда на чл.70 ал.4-7 от КСО към дата 28.12.2020г.

Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и делото да се върне като преписка за ново решаване от административния орган.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - София - град, при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмен отговор, чрез юрисконсулт Н. М., оспорва касационната жалба изцяло и излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Ж. Ч. против Решение № 2153-21-155/11.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София - град и потвърденото с него разпореждане [номер]/23 от 26.03.2021 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и НПОС и процесуалноправните на АПК. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното:

С молба, вх. № 2113-21-981/23.02.2021 г., жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към заявлението били приложени изискуемите се документи за осигурителен стаж и осигурителен доход.

Въз основа на представените от Чакъров документи и данните в РОЛ длъжностното лице по ПО при ТП на НОИ София град е зачело осигурителен стаж на лицето до 05.12.2007г от трета категория труд в размер на 20 години ,6 месеца и 8 дни, от които 18 години,9 месеца и 3 дни действителен осигурителен стаж.Няма спор също така, че към датата на подаване на заявлението Ж. Ч. има навършени 64 години,4 месеца и 25 дни.Извършена е също така проверка на осигурителния стаж в периода 08.05.2001-31.07.2004г, през който период Чакъров е бил самоосигуряващо се лице, като съгласно КП№КВ 5-21-00887946/02.03.2021г се установява, че за лицето са подадени данни по реда на чл.5 ал.4 от КСО като самоосигуряващо се лице за този период, но в регистър Приходи липсват отбелязвания да са преведени авансови осигурителни вноски за този период.Ето защо и на основание 1 ал.1 т.3 ДР на КСО е прието, че на Ж. Ч. за периода 08.05.2001-01.08.2004г не следва да бъде зачетен осигурителен стаж, поради невнесени авансови осигурителни вноски.

След направена преценка на правото на пенсия, с разпореждане [номер]/23 от 26.03.2021г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал.1-3 КСО на Ж. Ч..Прието е, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ лицето има навършени 64 години,4 месеца и 25 дни, но няма 39 години осигурителен стаж, поради което не отговаря на условията на чл.68 ал.1-2 от КСО.Прието е също така, че към същата дата лицето има 15 години действителен осигурителен стаж, но няма навършени 66 години и 8 месеца, поради което не отговаря на изискването на чл.68 ал.3 от КСО.Разпореждането е оспорено по административен ред и е потвърдено с решение № 2153-21-155/11.06.2021г на Директора на ТП на НОИ София град.

Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му.

Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.Оспорените административни актове съдържат всички фактически и правни основания за издаването им.

Събраните доказателства по делото категорично сочат, че към датата на подаденото заявление за отпускане на пенсия- 23.02.2021г., жалбоподателят е имал навършена възраст 64 години, 4 месеца и 25 дни и е отговарял на изискването на чл.68, ал.1 КСО за навършена възраст, но за придобиване право и отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст следва да бъде доказано и наличието на втората кумулативна предпоставка наличие на осигурителен стаж в размер на 39 години, за което липсват доказателства.Осигурителният стаж на касатора се установява на 20 години ,6 месеца и 8 дни, от които 18 години,9 месеца и 3 дни действителен осигурителен стаж.

Съгласно чл.40, ал.1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Предвид чл. 41, ал. 1, НПОС, в приложимата редакция, осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, на лицата, работещи без трудово правоотношение, и на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на лицата, посочени в чл. 7 и 19 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 2000 г., се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. От приетия като доказателство по делото констативен протокол № КВ-5-21-00887946/02.03.2021г, имащ характера на официален удостоверителен документ по реда на чл.179 от ГПК,обвъзващ съда с доказателствената си сила се установява, че на Ж. Ч. за периода 08.05.2001-31.07.2004г не следва да бъде зачетен осигурителен стаж, поради невнесени авансови осигурителни вноски.Горното е в съответствие с разпоредбата на 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО,според който самоосигуряващи се лица и лицата по чл.4а ал.1 от КСО се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите авансови осигурителни вноски.

Изводите на първоинстанционния съд са правилни, както в посока представените оригинални документи в административното производство, непредставляващи нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, така и във възможността, която съдът е посочил на страната, че правото му да подаде заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не се преклудира и при ново заявление жалбоподателя разполага с възможността да ги представи и описания в тях осигурителен стаж и доход да бъде зачетен от органа по пенсионно осигуряване.

В рамките на касационното производство касаторът е изтъкнал доводи за противоконституционност на разпоредбите на чл.68 ал.1,2 и 3 от КСО,незаконосъобразност под формата на дискриминационно третиране на жалбоподателя през разпоредбите на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, които са били посочени още в първоинстанционното производство.В съответствие с изискванията на закона първоинстанционния съд е разделил производствата и е изпратил по компетентност искането на Ж. Ч. за незаконосъобразност на текстове от НПОС/ писмо на стр.68 от адм. дело № 6986/2021г на АССГ/.По същото е образувано адм. дело № 1191/2022г по описа на ВАС,чието решение е влязло в сила след касационно обжалване на 28.04.2023г.Със същото жалбата на Ж. Ч. е отхвърлена като неоснователна.В тази насока следва да се отбележи, че с нормата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата/ който текст възпроизвежда нормата на чл.68 ал.1 от КСО/ е предвидено, считано от 01.01.2016 год., придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да настъпва при различни условия за всяка една от календарните години до 2037 год. Увеличаването на изискуемите осигурителен стаж и възраст са в следствие на новия пенсионен модел, възприет след 2000 год., въведен първоначално с разпоредите на Кодекса за задължително обществено осигуряване (понастоящем Кодекс за социалното осигуряване). Така приетите нови текстове, както в Кодекса – чл. 68, така и в Наредбата – чл. 15 по същество привеждат в действие пенсионната реформа, предвиждаща повишаване на възрастта за пенсиониране, както и на осигурителния стаж. Въпросната реформа и следващите се от нея промени са в следствие на обективното намаляване на икономически активното население, негативните демографски тенденции и повишаване на средната продължителност на живот.

По отношение на обективираното в жалбата възражение за противоконституционност на така въведените нови изисквания, които според касатора са дискриминационни и създават условия за неравно третиране на българските граждани, следва да се има предвид Решение № 5 от 29.06.2000 год. на Конституционния съд на Р. Б. по конст. д. № 4/2000 год. В мотивите на това решение е прието, че новите условия за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, въведени с чл. 68 от КЗОО не нарушават принципите за хуманизъм, справедливост и принципа за социална и правова държава. Изрично е подчертано, че „новата законодателна уредба за придобиването на този вид пенсии е израз на грижите на държавата, именно като социална държава, да обезпечи редовното изплащане на пенсиите, да създаде условия за увеличаване на размерите им и да съобрази паричния размер на пенсиите с направените осигурителни вноски във фонда. По този начин се спазват и принципите на справедливост и хуманизъм. Тези разпоредби с нищо не нарушават принципите на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и не противоречат на Върховния закон (чл. 5, ал. 1 от Конституцията)“. В допълнение на това, Конституционният съд е приел, че „въведените по-високи изисквания за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст не могат да се възприемат като законодателно решение, което не е в съответствие с чл. 11, т. 1 от МПИСК (М. П. за икономически, социални и културни права) и в частност с изискването за "непрекъснато подобряване условията на живот“, още повече, че то не е в отклонение от задължително установените норми за пенсионна възраст и определен стаж на мъжете и жените в чл. 4, 5 и 16 от конвенции № 35 и 36 на МОТ. Намерението и целта на законодателя е да гарантира реализирането на право на пенсия, като изискуемата възраст е в рамките на оказаната в посочените конвенции - до 65 години“.

Съобразявайки цитираните мотиви на решението на Конституционния съд, безспорно следва извода, че твърдението на касатора за наличие на противоконституционност на оспорените разпоредби на чл.68 ал.1-3 от КСО се явява неоснователно.

Несъстоятелни са и твърденията на жалбоподателя, че чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО са дискриминационни и създават условия за неравно третиране на гражданите. По мнение на настоящия съдебен състав, процесните разпоредби не нарушават принципа за равенство пред закона, както и изискването за равно третиране, доколкото създават еднаква правна възможност на всички лица, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се пенсионират в момента в който достигнат изискуемата се възраст и притежават указания в нормата осигурителен стаж. По същество, разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 3 от КСО не създават права или привилегии за определена група хора, респ. не ограничават правата и не създават задължения за друга, поради което, твърдението за неравно третиране се явява неоснователно.

Доколкото с оспореното разпореждане е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то и искането в касационната жалба за определяне на индивидуален коефициент по чл.70 КСО към 28.12.2020г е неоснователно.За да се определи подобен коефициент, на първо място следва де има разпореждане за отпускане на пенсия за ОСВ,а подобно липсва.

С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд София - град е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В производството пред настоящата инстанция страната е представлявана от юрисконсулт, а искането за присъждане на възнаграждение е направено своевременно. Възнаграждението е дължимо, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. В чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е предвидено, че за процесуално представителство по административни дела за една инстанция се определя възнаграждение в размер от 100 до 200 лева. Предвид тази хипотеза, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, платимо от касатора, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на спора.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4293 от 27.06.2022 г., постановено по адм. дело № 6986 по описа за 2021 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Ж. Ч.,[ЕГН] от гр.София да заплати на ТП на НОИ - София - град разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 (сто) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. В. п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ