Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. В. Членове: В. Н. Н. А. при секретар С. П. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Р. В. по административно дело № 7696 / 2022 г. Производството е по чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по по касационната жалба на Б. Д., [ЕГН], от гр.Хасково, подадена чрез пълномощника адвокат В. Ч. против решение № 524 от 22.07.2022г. по адм. дело № 117/2022г. на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1012-26-528-1 от 07.01.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01035625/18.11.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ Хасково, и са присъдени разноски.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят дадените задължителни предписания. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ Хасково не изразява становище в законоустановения срок.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Административен съд - Хасково е отхвърлил жалбата на Б. Д. против решение № 1012-26-528-1 от 07.01.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Задължителни предписания №ЗД-1-26-01035625/18.11.2021 г. на контролен орган при ТП на НОИ Хасково. Съдът е приел, че Делиева не е осигурено лице и не попада в кръга на лицата по 1, ал.1, т. 5 от ДР на КСО. Приел е, че подадените от жалбоподателката данни са некоректни и следва да бъдат заличени. Решението е правилно.

По делото е установено, че във връзка с отговор на с писмо изх. № 9101-26-1439/12.10.2021 г., изпратено от директора на Областна дирекция земеделие (ОДЗ), ТП на НОИ Хасково е предоставило информация от значение за определяне на правото на парично обезщетение на Б. Д., в качеството й на самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин. В тази връзка в писмото е посочено, че на 09.10.2021 г. в ТП на НОИ - Хасково постъпило удостоверение, приложение № 11 към Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) в качеството на лицето като земеделски стопанин, с вх. №Р14-26-000-00-0009308899/09.10.2021 г. относно правото на парично обезщетение на Делиева по заявление-декларация за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, считано от 06.10.2021 г. С писмото, на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 от КСО, във връзка с чл. 36, ал. 1 и ал. 6 от АПК и във връзка с чл. 110, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, е отправена молба да бъде извършена надлежна проверка за установяване на обстоятелствата от значение за случая, за резултатите, от която да се уведоми ТП на НОИ - Хасково. В отговор, с писмо изх. №РД-12-02-1333 и вх. № 9107-26-1439-1/13.10.2021 г. на ТП на НОИ Хасково последното е уведомено, че Делиева е регистрирана като земеделски стопанин, съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани, на дата 15.06.2020 г. - с валидна регистрация до 11.06.2021 г., на 21.04.2021 г. с валидна регистрация до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година. Като приложение към писмото е представена Справка за дейността на Делиева към дати 15.06.2020 г. и 21.04.2021г., от която е видно, че заявените при регистрация култури за отглеждане са: сливи, засети на площ 0. 0050 ха; други овощни видове, засети на площ 0. 0050 ха, в землища в гр. Хасково.

На 18.10.2021 г. в ТП на НОИ Хасково е заведен Сигнал № 1043-26-393 от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Хасково, с който, предвид данните за Делиева е отправена молба до директора на сектор КР на ДОО да бъде извършена надлежна проверка за установяване на обстоятелствата от значение за случая. Във връзка със сигнала от ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, е изискано предоставяне на информация за това дали за 2020 г. Делиева има подадена ГДД с декларирани приходи и разходи, като се посочи и начина на подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В писмо вх. № 1043-26-393-3/22.10.2021 г. от ТД на НАП Пловдив, офис Хасково са посочили, че няма данни за подадена от лицето декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. На 28.10.2021 г., на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, от директора на ТП на НОИ Хасково е била издадена Заповед №ЗР-5-26-01024476/28.10.2021 г., с която е възложено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Делиева от контролен орган на ТП на НОИ.

Пред ТП на НОИ Делиева е подала писмено обяснение вх. № 1043-26-393#6/12.11.2021 г., в което посочила, че завила отглеждане на сливи и други овощни видове, на земя ползвана под наем. Не произвела продукция, която да реализирала на пазара. На 18.11.2021 г. от контролен орган при ТП на НОИ Хасково, е съставен Констативен протокол (КП) №КП-5-26-01035605/18.11.2021 г. В същия са описани установените по отношение на Делиева факти и е допълнено, че от направена справка в информационните регистри на НОИ се установило, че за лицето имало постъпило Приложение № 9: с придружително писмо с вх. №Р14-26-261-01-0000011677/08.07.2020 г. към болничен лист №Е20201607544 за общо заболяване, с диагноза по МКБ: [диагноза], с период на временна неработоспособност от 29.06.2020 г. до 28.07.2020 г.; с придружително писмо с вх. №Р14-26-261-15-0000003183/10.08.2020 г. към болничен лист №Е20201607942 за общо заболяване, с диагноза по МКБ: [диагноза], с период на временна неработоспособност от 29.07.2020 г. до 21.08.2020 г.; с придружително писмо с вх. № Р14-26-000-00- 0007444673/09.09.2020 г. към болничен лист № Е20201882500 за [заличен текст], с период на временна неработоспособност от 22.08.2020 г. до 05.10.2020 г.; с придружително писмо с вх. № Р14-26-000-00-0007563839/09.10.2020 г. към болничен лист №Е20202200298 за [заличен текст], с период на временна неработоспособност от 29.09.2020 г. до 09.11.2020 г.; с придружително писмо с вх. №Р14-26-000-00-0008083989/13.01.2021 г. към болничен лист №Е20203157663 за [заличен текст], с период на временна неработоспособност от 10.11.2020 г. до 03.01.2021 г., и приложение № 11: с придружително писмо с вх. № Р14-26-000-00-0008149452/01.02.2021 г. към заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за остатъка от 410 календарни дни по чл. 50 и чл. 51 от КСО за периода от 04.01.2021 г. до 05.10.2021 г.; с придружително писмо с вх. №Р14-26-000-00-000930889/09.10.2021 г. към заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО за периода от 06.10.2021 г. до 09.06.2022 г.

Контролните органи извършили проверка и на място, като посетили адреса в гр.Хасково, ул.Светлина № 31А, като установили, че имотът представлявал къща на два етажа, която видимо била в ремонт. Дворното място видимо било необработваемо, тъй като на него имало тревиста растителност, която била с височина около 0, 80 м. - 1, 00 м. Констатирано е, че регистрацията на Делиева като земеделски стопанин била направена на 15.06.2020 г. и 14 дни по-късно била във временната неработоспособност: с причина [заличен текст] с период на временна неработоспособност от 29.06.2020 г. до 21.08.2020 г., с причина [заличен текст] за периода от 22.08.2020 г. до 05.10.2020 г., с причина [заличен текст] за периода от 29.09.2020 г. до 03.01.2021 г., т. е. била бременна към датата на обявяване на започване на дейност като земеделски стопанин. Направен е извода, че Делиева има необходимата регистрация в ОД Земеделие, както и деклариране на начало на дейност и осигуряване в Регистъра на самоосигуряващите се лица през 2020 г., но нямало как за 13 дни да произведе продукция, която да е предназначена за продажба. Взета е предвид и [заличен текст], която предполагала невъзможност за извършване на тежък физически труд, какъвто е земеделският. Регистрацията й като земеделски стопанин била направена единствено с цел придобиване на осигурителни права по КСО.

На 18.11.2021 г., на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на Делиева са дадени Задължителни предписания (ЗП) №ЗД-1-26-01035625/18.11.2021 г. от контролен орган в ТП на НОИ Хасково, съгласно които следва да се заличат данните за лицето, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 15.06.2020 г. до 30.09.2021 г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1. Даден е 14-дневен срок за изпълнение на предписанието. По жалба на Делиева с решение № 1012-26-528-1/07.01.2022 г., директорът на ТП на НОИ Хасково е потвърдил ЗП №ЗД-1-26-01035625/18.11.2021 г.

С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по 1, т.5 от ДР на КСО. Понятието осигурено лице по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители по смисъла на КСО е определено в 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите.

С оглед на изложеното и приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които, на първо място, се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и на второ - са спазили специфичните изисквания за регистрация по установения ред във връзка с извършването именно на тази дейност, т. е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на него.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 524 от 22.07.2022г. по адм. дело № 117/2022г. на Административен съд-Хасково.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

/п/ НИКОЛАЙ АНГЕЛОВ