3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50772

гр. София, 28.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 672 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Кооперация „Рибине“ срещу решение № 89 от 30.11.2021 г. по в. гр. дело № 269/2021 г. на Окръжен съд - Монтана /МнОС/, с което е потвърдено решение № 260334 от 28.07.2021 г. по гр. д. № 393/2021 г. на Районен съд – Монтана /МнРС/, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу И. Г. Ц. положителни установителни искове за признаване за установено, че сключеният между арендодателя А. Б. П. и ищеца договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите от 17.10.2012 г., вписан в Агенция по вписванията – Монтана /АВ - М/ с вх. рег. № 7385/18.10.2012 г., акт № ......, том........., за ползване на три ниви с обща площ от 115. 312 дка, съществува и не е прекратен едностранно от ответника Ц. поради неизпълнение на основание чл. 28, ал. 1 Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ – забавяне на плащането за повече от три месеца, и за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК вр. с чл. 88 Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ на вписването на едностранното прекратяване на същия договор за аренда на земеделска земя, извършено в АВ – М с вх. рег. № 2/04.01.2021 г., акт № 2, том 1, както и за признаване за установено, че за стопанските години в периода 2020 г. - 2024 г. горепосоченият договор за аренда...