Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Ж. П. Членове: С. Б. А. А. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Ж. П. по административно дело № 7750 / 2022 г.

Електроразпределение Север АД със седалище и адрес на управление Варна е подало касационна жалба срещу решение № 4062 от 16.06.2022г. по адм. дело № 7831/2021г. по описа на Административния съд -град София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение Ж-466 от 29.06.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане или с постановяването на друго, с което да се отмени акта на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Ф. не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Административният съд установил, че А. Ф. подал искане № 2101004940/04.03.2021г. за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа за обект с местонахождение: [населено място], община Завет, област Разград, УПИ III-319, кв. 55, с административен адрес : [населено място], [улица].

Във връзка с подаденото заявление Електроразпределение Север АД проучило условията и начина за присъединяване и изпратило на подателя писмо № 5687867/19.03.2021г., в което изразило становище, че обектът за присъединяване не попада в обхвата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, тъй като няма сграда на основното застрояване, а единствено постройка със селскостопанско предназначение, представляваща строеж на допълващо застрояване, поради което обектът можел да бъде присъединен по общия ред на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната мрежа или към разпределителните мрежи.

На 30.03.2021г. А. Ф. подал искане за преразглеждане на становището, в отговор на което Електроразпределение Север АД изпратило писмо № 5710552/19.04.2021г., в което посочило, че поддържа първоначално изразеното становище.

А. Ф. подал жалба № Е-11Х-00-32/21.05.2021г. до Комисията за енергийно и водно регулиране. Комисията разгледала жалбата и въз основа на данните в удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, издадено от заместник-кмета на община Завет, област Разград, приела, че становището противоречи на закона, тъй като в имота има законно изградена сграда. Законът за енергията от възобновяеми източници не съдържал изискване относно вида на сградата, а трябвало само да е присъединена към електроразпределителната мрежа. По тези съображения, с решение № Ж-466/29.06.2021г., издадено на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 5 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2017г. за лицензиране дейностите в енергетиката, комисията дала на Електроразпределение Север АД задължителни указания, според което в 14-дневен срок от получаване на решението дружеството следвало да изготви становище за условията и начина на присъединяване на фотоволтаична електрическа централа по чл. 24, ал. 1 ЗЕВИ, находяща се в [населено място], община Завет, област Разград, в урегулиран поземлен имот УПИ III-319, кв. 55 и в 7-дневен срок да информира за становището административния орган.

От правна страна административният съд приел, че решението на Комисията за енергийно и водно регулиране е прието от компетентен орган, с необходимото мнозинство, при спазване на производствените правила и на материалния закон. Съдът изложил мотиви, че съгласно чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници разпоредбата на чл. 23 от същия закон не се прилага за обекти с обща инсталирана мощност до 30 kW, изградени върху покривни или фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради или върху недвижими имоти към тях, разположени в урбанизирани територии. С оглед представеното удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, издадено от заместник-кмета на община Завет, област Разград, съдът приел, че в недвижимия имот, съставляващ урегулиран поземлен имот УПИ III-319, кв. 55, [населено място], се намира законна сграда, изградена съгласно разрешение за строеж № 26 от 26.11.2020г. на главния архитект на община Завет. Съдът възприел довода на административния орган, че Законът за енергията от възобновяеми източници не съдържа изискване относно предназначението и вида на сградата - за основно или за допълнително застрояване, жилищна или стопанска, обслужваща сграда, а трябвало само сградата да е присъединена към електроразпределителната мрежа. Видно от представените документи, строежът бил осъществен в съответствие с нормативните изисквания и издаденото разрешение. Поради това административният съд отхвърлил жалбата Електроразпределение Север АД.

В подадената срещу решението касационна жалба Електроразпределение Север АД прави оплакване, че в нарушение на съдопроизводствените правила административният съд не изяснил обстоятелствата по делото. Оспорва се преценката на съда, че изградената в имота постройка представлява сграда и че не е налице нормативно изискване относно вида на съществуващия в имота строеж.

Касационната инстанция намира, че административният съд е изяснил всички относими към решаването на спора обстоятелства и е направил законосъобразно тълкуване на приложимата правна норма.

Законът за устройство на територията въвежда понятията сграда и постройка и разграничава вида на извършения строеж съобразно неговото предназначение. Подобно разграничаване обаче не се съдържа в разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Затова административният съд основателно е приел, че строежът в недвижимия имот на инвеститора изпълнява изискванията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ .

Законът за устройство на територията не се съдържа дефиниция на понятието сграда, но определя видовете строежи в зависимост от вида на застрояването - основно или допълващо, както и отделните категории строежи в зависимост от техните характеристики. Дефиниция на понятието сграда се съдържа в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Съгласно 1, т. 27 от допълнителните разпоредби на Закона за енергийната ефективност сграда е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура. Същата дефиниция се съдържа и в 1, т. 20 от допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 2004 г. за енергийна ефективност на сгради. Разграничението между сграда и постройка е направено и в Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, издадена на основание чл. 13, ал. 1 от ЗУТ, при което сградите се отнасят към основното застрояване на имота, а постройките - към допълнителното застрояване. В процесния имот е изградена стопанска постройка със стоманена носеща конструкция и ограждащи стени от термопанели и покривно покритие с покривни панели изополи. Законът за енергията от възобновяеми източници обаче не поставя изисквания към вида и предназначението на строежа, поради което в разглеждания случай няма основание да се откаже прилагането на нормата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ по отношение на подаденото от А. Ф. искане.

Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4062 от 16.06.2022г. по адм. дело № 7831/2021г. по описа на Административния съд град София.

ОСЪЖДА Електроразпределение Север АД със седалище и адрес на управление град Варна, [улица], [ЕИК], да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране разноски в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

/п/ АГЛИКА АДАМОВА

Особено мнение на докладчика по делото Жанета Петрова

Особено мнение на съдията Ж. П.

Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав, че решение № 4062 от 16.06.2022г. по адм. дело № 7831/2021г. по описа на Административния съд град София е правилно.

Административният съд не е констатирал допуснатите от Комисията за енергийно и водно регулиране при постановяването на решение Ж- 466 от 29.06.2021г. съществени закононарушения.

Комисията за енергийно и водно регулиране не е изложила ясни и пълни мотиви по възраженията на Електроразпределение Север АД. Липсата на мотиви по спорния между страните въпрос представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на решението на административния орган. Комисията не разполага с необходимите в случая специални знания, но се е произнесла, че стопанската постройка, изградена в урегулиран поземлен имот УПИ III-319, кв. 55 по плана на [населено място], община Завет, е сграда, без да ползва заключението на техническа експертиза.

При формиране на преценката си Комисията за енергийно и водно регулиране е допуснала противоречие с материалния закон и с обявената от закона цел. Условията, при които се изграждат енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници с малка мощност в урбанизирани територии, предполагат, че част от произведената енергия ще се полза за нужди на обекти, собственост на инвеститора, или за захранването с енергия на сгради, находящи се в имотите, в които са разположени съответните инсталации или в близост до тях. В това се състои смисълът на използваното в закона понятие сгради. Съгласно чл. 12, ал.1 от Закона за устройства на територията застрояване по смисъла на този закон е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и съоръжения в поземлени имоти. Законът за устройство на територията борави с понятията сграда и постройка, което предполага разграничаването им при тълкуването на чл.24,т.1 ЗЕВИ. Съгласно чл.46 ЗНА разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Р. Б.

Разпоредбата на чл. 24 ЗЕВИ въвежда облекчен ред за присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии. Разпоредбата на чл. 87 от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи предвижда, че лицето, което има намерение да изгради обект за производство на електрическа енергия, отговарящ на условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ, подава писмено искане за проучване на условията и начина на присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към оператора на съответната разпределителна мрежа. Лицето следва да е титуляр на право на собственост/друго вещно право върху имота/сградата или наемател, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор.

Съгласно представеното по делото искане №2101004940/04.03.2021г. за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа към електроразпределителната мрежа, заявителят А. Ф. е декларирал, че монтажът на носещите конструкции ще се извърши върху земята на поземления имот и няма да използва произвежданата електроенергия за собствени нужди. При решаването на спора Комисията за енергийно и водно регулиране не е констатирала, че разглежданият от нея случай представлява пример на заобикаляне на закона от страна на инвеститора. Разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ поставя като изискване инсталациите да се разположат върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях (към сградите) в урбанизирани територии. Разпоредбата урежда изключение от правилото на чл.23 същия закон, чиято цел е да се стимулира ползването на електроенергия от собствени неголеми обекти и съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници, предимно за собствени нужди. Затова и законът изисква в имота да има сграда, като само остатъчното количество от произведената и неизползвана за собствени нужди електроенергия да се изкупи от оператора по предвидените в закона преференциални цени. Тъй като става дума за малки обекти, изградени от производители, които едновременно с това са и потребители, не се изисква те да упражняват дейността въз основа на лиценз, а произведената от тях енергия се изкупува изцяло при привилегировани условия.

Видно от събраните по делото доказателства, в случая се касае за стопанска постройка, с разгърната площ от 12 кв м, която няма да потребява произведената от енергийния обект енергия, от което следва, че изграждането й има за цел формално изпълнение на изискванията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Прилагането на привилегировани условия за енергийни обекти, които не отговарят на целта на закона, израз на което е налагането на задължения на електроразпределителните дружества за присъединяването на такива обекти, обективно води до по-високи разходи за тези дружества и съответно, до по-висока цена на енергията за крайните потребители, както и до неравнопоставеност на производителите, за които не се прилагат такива условия.

Подобен подход, последователно прилаган от комисията и в други случаи, разгледани от съда, противоречи освен на националния закон, и на правото на Европейския съюз. С. Д. (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (обн. L ОВ. бр.328 от 21 декември 2018г.), ......електрическата енергия от възобновяеми източници следва да бъде доставяна при възможно най-ниска цена за потребителите и данъкоплатците. На потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници не следва да се налагат дискриминационни или непропорционални тежести или разходи и те не следва да се облагат с неоправдани такси. Следва да се отчита приносът им за изпълнението на целта в областта на климата и енергетиката, както и свързаните с тях разходи и ползи за цялостната енергийна система. Поради това държавите членки като цяло следва да не налагат такси за електрическа енергия, произведена и използвана в рамките на един и същ обект от потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници. Държавите членки обаче следва да имат възможност да прилагат недискриминационни и пропорционални такси за тази електрическа енергия, ако е необходимо да се гарантира финансовата устойчивост на електроенергийната система, да ограничат подпомагането до обективно необходимото и ефективно да използват схемите си за подпомагане. Същевременно държавите членки следва да гарантират, че потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници допринасят по балансиран и подходящ начин за цялостната система за споделяне на разходите за производство, разпределение и потребление на електрическа енергия, когато мрежата се захранва с електрическа енергия. ...... За тази цел държавите членки следва като общо правило да не налагат такси за електрическа енергия, която е самостоятелно произведена и използвана от потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници в рамките на един и същ обект. Въпреки това, с цел да се предотврати опасността този стимул да засегне финансовата стабилност на схемите за подпомагане за възобновяема енергия, този стимул би могъл да бъде ограничен до малки инсталации с електрическа мощност от 30 kW или по-малко. В някои случаи държавите членки следва да имат възможност да налагат такси на потребителите за потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, в случай че те използват ефективно схемите им за подпомагане, и да осигурят недискриминационен и ефективен достъп до схемите си за подпомагане. Държавите членки също така следва да могат да прилагат частично освобождаване от такси, налози или комбинация от тях и подпомагане до равнището, което е необходимо за осигуряване на икономическата жизнеспособност на такива проекти. Следва да се отчита приносът им за изпълнението на целта в областта на климата и енергетиката, както и свързаните с тях разходи и ползи за цялостната енергийна система. Поради това държавите членки като цяло следва да не налагат такси за електрическа енергия, произведена и използвана в рамките на един и същ обект от потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници. Държавите членки обаче следва да имат възможност да прилагат недискриминационни и пропорционални такси за тази електрическа енергия, ако е необходимо да се гарантира финансовата устойчивост на електроенергийната система, да ограничат подпомагането до обективно необходимото и ефективно да използват схемите си за подпомагане. Същевременно държавите членки следва да гарантират, че потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници допринасят по балансиран и подходящ начин за цялостната система за споделяне на разходите за производство, разпределение и потребление на електрическа енергия, когато мрежата се захранва с електрическа енергия.

Поради това намирам, че решението на административния съд следва да се отмени с постановяването на друго за отмяна на незаконосъобразния административен акт на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката да се изпрати на органа за ново разглеждане.

Съдия: