Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 7733 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция „Митници“ (АМ) срещу Решение № 4517/04.07.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 5778/2021 г.

С обжалваното решение е отменено писмо изх. № 32-167.388/28.05.2021 г. на директора на АМ, обективиращо отказ за удовлетворяване на искане по заявление вх. № 32-153673/17.05.2021 г. по 7 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за държавния служител (ЗДСл) за заемане на предишна или равностойна длъжност; преписката е изпратена на директора на АМ за ново произнасяне по заявление вх. № 32-153673/17.05.2021 г. в седемдневен срок и при спазване на задължителните указания дадени в решението; АМ е осъдена да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За неправилен и необоснован счита направения в обжалваното съдебно решение извод, че оспорваният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита, че в разглеждания случай е приложима разпоредбата на 7 ПЗР на ЗДСл в редакцията му към ДВ бр. 24/21.03.2006 г., която е била в сила към датата на освобождаването на жалбоподателя от държавна служба и евентуално към момента на придобитото право по 7 ПЗР на ЗДСл. Счита, за неправилен извода на съда, че едноличен орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗЗД) са и заместник-директорите на АМ. Излага подробни съображения, че орган на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 ЗМ е директорът на АМ, но законодателят не е приравнил и неговите заместници с него. Излага и съображения, че тъй като на освободената длъжност не е назначен заместник, а титуляр, предвид липсата на правна възможност за прекратяване на служебното правоотношение с това лице, за да бъде възстановен служителят, възстановяването на предишната длъжност не е задължително за органа по назначаване. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. А. и юрк. И..

Ответникът по касация – Б. Б. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. И..

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му.

Предмет на контрол пред АССГ е писмо изх. № 32-167.388/28.05.2021 г. на директора на АМ, обективиращо отказ за удовлетворяване на искане по заявление вх. № 32-153673/17.05.2021 г. по 7 ПЗР на ЗДСл за заемане на предишна или равностойна длъжност. В писмото е посочено, че се отказва да се удовлетвори искането по заявление вх. № 32-153673/17.05.2021 г. по 7 от ПЗР на ЗДСл за заемане на предишна или друга равностойна длъжност поради липса на установена връзка между факта на прекратяване на служебното правоотношение, извършено със заповед, с правно основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл и назначаването на длъжност „заместник – директор“, поради което и не са налице предпоставките, предвидени в 7, ал. 2 ПЗР на ЗДСл.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Изводите му са логични, последователни, взаимосвързани и отразяват формирането на вътрешното убеждение на съда. Поради това доводът за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Доводът за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила е бланкетен. Касаторът не сочи никакви допуснати от съда нарушения, които да са основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК. Предвид разпоредбата на чл. 218 АПК касационната инстанция не следи служебно за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Решението съответства на материалния закон, поради което доводът на касатора за обратното, е неоснователен. Изводите на съда съответстват на приложимия закон с оглед установеното от фактическа страна.

Безспорно по делото е установено, че Б. Б. е бил държавен служител назначен на длъжност началник на отдел „Събиране на митническото задължение и традиционни собствени ресурси“ в АМ.

С трудов договор № П-137/09.05.2016 г. е бил назначен за заместник-директор на АМ, считано от 10.05.2016 г.

На 10.05.2016 г. е подал заявление за прекратяване на служебното му правоотношение, считано от 10.05.2016 г. като изрично е посочил, че искането му е във връзка със заемането на длъжността заместник-директор на АМ.

С. З. № 3687/10.05.2016 г. на директора на АМ, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл, във връзка с подаденото заявление, е прекратено служебното правоотношение на г-н Борисов.

С. З. № П-146/14.05.2021 г. на министъра на финансите е прекратено трудовото правоотношение на Б. Б. като заместник-директор на АМ.

С. З. рег. № 32-153673/07.05.2021 г. до директора на АМ Б. Б. е поискал на основание 7 ПЗР на ЗДСл да заеме предишната или друга равностойна длъжност.

При така установените факти, които не се оспорват от страните правилно решаващият съд е приел, че спорът по делото е правен и се свежда до това дали са налице предпоставките за прилагане на нормата на 7, ал. 2 ПЗР на ЗДСл. Мотивите на първоинстанционния съд се възприемат от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и не следва да се преповтарят. Всички възражения наведени в касационната жалба са били направени и пред първоинстанционния съд и са обсъдени от него. Правилно съдът е посочил, че в процесния случай е приложима редакцията на 7 ПЗР на ЗДСл към датата на подаване на Заявление № 32-153673/07.05.2021 г. Към тази дата е възникнало материалното субективно право на служителя да поиска възстановяване на предишната длъжност или равностойна такава, поради прекратяването на трудовото му правоотношение като заместник-директор на АМ. Всички доводи на касатора за приложимост на предишната редакция на нормата не намират опора в нормативната уредба.

Доводите, че на длъжността, заемана от г-н Борисов, преди прекратяване на служебното му правоотношение, има назначен титуляр, а не заместник, не засягат правото на служителя по 7 ПЗР на ЗДСл. Разпоредбата на закона е категорична, че държавен служител, който бъде избран за народен представител, министър, кмет или бъде назначен за областен управител или бъде избран или назначен за едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт, има право след прекратяване на пълномощията му да заеме предишната си длъжност. Правилно решаващият съд е посочил, че в хипотезата на 7 ПЗР на ЗДСл във връзка с чл. 19, ал. 4 ЗЗД, законовото задължение на административния орган да възстанови служителя на заеманата длъжност или да предложи друга равностойна длъжност в същата администрация е императивно формулирано и не зависи нито от преценката на административния орган, нито от наличието или липсата на свободни, незаети позиции в длъжностното разписание, както и дали към момента на назначаването на тази длъжност служителят е отговарял на изискванията за заемането ѝ.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 700 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.07.2022 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4517/04.07.2022 г. на Административен съд София-град постановено по адм. дело № 5778/2021 г.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на Б. Б., [ЕГН] сумата от 700 (седемстотин) лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА