Р Е Ш Е Н И Е

№ 50080

гр. София, 26.10.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1814/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Сливен срещу въззивно решение № 29 от 10.02.2021 г., постановено по в. гр. д. № 629/2020 г. на Сливенския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата Д. Т. Д. счита същата за неоснователна. Претендира разноски

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 828 от 07.08.2020 г. по гр. д. № 5476/2018 г. на Сливенския районен съд, с което по предявения от Д. Т. Д. против касатора иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на поземлен имот № *, находящ се в землището на [населено място], [община], с площ от 6,676 дка, ведно с находящите се в южната част на имота жилищна сграда с площ 52 кв. м и стопанска постройка с площ 20 кв. м.

По делото е установено, че [населено място] има само един кадастрален и регулационен план, одобрен през 1964 г., който е действащ устройствен план и към настоящия момент. По този план процесният имот не е нанесен, тъй като се намира извън неговия обхват, североизточно от селото, което няма околовръстен полигон. Имотът...