Р Е Ш Е Н И Е

№ 50081

гр. София, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията П. С. гр. дело № 658/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 5204869 от 12.12.2018 г. на И. Н. А. за отмяна на влязло в сила решение № 370 от 27.04.2010 г., по гр. д. № 1703/2009 г. на Върховния касационен съд, I г. о., по допускане на съдебна делба.

Молителката е починала на 02.03.2019 г. и не е оставила наследници от кръга, посочен в чл. 5 – чл. 9 ЗН. Тъй като предмет на делото е жилище, находящо се на територията на Столична община, на основание чл.11 ЗН същата е конституирана като молител.

С посоченото решение е потвърдено въззивно решение от 12.07.2007 г. по гр. д. № 63/2005 г. на Софийския градски съд, с което е допусната съдебна делба на апартамент № 1 находящ се в[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ет. 1, със застроена площ 59.38 кв. м, заедно с прилежащите му мазе № 16 и 0.649 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, между Х. Б. Г., М. Б. И. и М. П. Т. при квоти от по 1/4 ид. част за първите двама съделители и 1/2 ид. част за третата съделителка, като искът за делба по отношение на М. Г. Т., З. Х. И., П. Х. Г., Б. Г. П., Г. В. Г., М. В. Г., Г. Д. Т., И. Д. Т. и Ц. К. Т. е отхвърлен, а първоинстанционното решение в частта, с която искът за делба е отхвърлен и по отношение на И. Н. А. /М./, е потвърдено.

Съделителката М. /М./ Б. И. е починала на 28.11.2017 г. и е оставила за свой наследник по закон В. М. И. –син, който е починал на 21.11.2020 г. и е оставил за свои наследници по закон Н. В. И., М. В. И. и И. В. И.. Съделителят Х. Б. Г. също е починал на 24.04.2021 г. и е оставил за свой наследник по закон Б. Х. Г. –син.

Ответниците по молбата за отмяна М. П. Т. и Б. Х. Г. са взели становища за нейната неоснователност, а останалите ответници не са изразили становище.

В молбата за отмяна са изложени твърдения, че са налице нови обстоятелства от съществено значение за изхода на делото, а именно, че на 13.01.1975 г. за процесния имот е съставен акт за държавна собственост и до настоящия момент имотът не е деактуван. Сочи се, че молителката е узнала за тези обстоятелства през м. ноември 2018 г., които не е могло да бъдат известни при неговото решаване. Поискала е да бъде издадено съдебно удостоверение, с което да се снабди с писмено доказателство, удостоверяващо тези обстоятелства, което е сторено от съда.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови решението си, съставът на ВКС е приел, че процесният апартамент е бил държавна собственост и е закупен от П. В. Т. на 23.05.1974 г. Същият е починал на 23.10.1974 г. и е оставил за свои наследници по закон страните, между които е допусната делбата, които са деца на починали преди него братя. Със саморъчно завещание от 12.10.1974 г. П. В. Т. е завещал цялото си недвижимо и движимо имущество на молителката И. Н. А.. По отношение на това завещание по делото е установено, че е подписано от завещателя, но не е написано от него, поради което съдът е приел, че то е нищожно и не е произвело правно действие, респ. че И. Н. А. не притежава права върху имота.

Молбата за отмяна е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.

Отмяната по чл. 303 ГПК e средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само на изрично изброените в закона основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

Първата хипотеза, на която се позовава молителката, изисква наличието на новооткрити юридически или доказателствени факти, тоест факти, които не са могли да бъдат включени в делото, тъй като страната не е знаела за тяхното съществуване по време на неговата висящност.

В разглеждания случай, въпреки дадената му възможност, молителят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдените в молбата за отмяна обстоятелства, поради което същата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на ответницата по молбата М. П. Т. сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 500 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,

Р Е Ш И :

О с т а в я без уважение молбата на И. Н. А., заместена в хода на процеса на основание чл.11 ЗН от Столична община, за отмяна на влязло в сила решение № 370 от 27.04.2010 г., по гр. д. № 1703/2009 г. на Върховния касационен съд, I г. о., по допускане на съдебна делба.

О с ъ ж д а Столична община да заплати на М. П. Т. от [населено място] сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: