Р Е Ш Е Н И Е

№ 50174

гр. София, 26.10.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Д. П.

при секретаря Д. Ц. в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3855 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „БНП П. П. Ф. С.А. против решение № 264372/01.07.2021 г., постановено по гр. д.№ 3871/2021 г. от ІІ“б“ състав на СГС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 395/18.05.2022 г.

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, допустимо ли е предявен по реда на чл.422 ГПК иск да бъде уважен на основание чл.23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:

Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК.

По касационната жалба , ВКС приема следното:

Правилно съдът е приел, че договорът за потребителски кредит не е недействителен, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като съгласно § 2 от ДР този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т. 10, параграф 2, буква з от Директивата се предвижда, че в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Според чл. 10, параграф 2, буква и и параграф 3 от Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В т. 3 на решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a. s. срещу K. B. е дадено тълкуване на чл. 10, параграф 2, букви з и и от Директивата. Тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази главница. Според чл. 633 от ГПК това решение на Съда на Европейския съюз е задължително за настоящия състав, като в този смисъл е налице и практика на ВКС - Решение № 106 от 3.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2021 г., III г. о., ГК. В случая, договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент, като съдът е посочил, че договорът съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка погасителна вноска, съобразно законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Необосновано съдът е приел, че договорът е недействителен, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.

Съдът е приел, че в договора за потребителски кредит липсва информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по договора да получи при поискване безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. В чл.7 от договора /стр.20 от делото на СРС/, е предвидено именно това задължение на кредитора по договора, поради което договора не е недействителен поради липса на подобна клауза и задължение за кредитора, на основанието, посочено от въззивния съд – противоречие с с чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит е действителен, а като е приел противното, съдът е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено.

С отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за неоснователност на предявения установителен иск, като е изложил твърдения за липса на настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на кредитора по договора, възражения за недействителност на клаузите по отношение на лихвата и на договора на друго основание, все възражения, по които липсва произнасяне както и районния съд, така и от въззивния, предвид приетата от тях недействителност на целия договор. Тъй като по тези възражения липсва произнасяне, с оглед правото на защита на страните по делото, делото следва да се върне на въззивния съд, за произнасяне по тези възражения, доколкото не следва за пръв път по тях да се произнесе ВКС с настоящото решение, именно с оглед защитата на страните по спора.

По делото са предявени при условията на евентуалност и осъдителни искове, като въззивния съд е приел, че с оглед заявеното от пълномощника на ищеца с молба от 09.04.2021 г., че не ги поддържа, е приел, че така заявеното представлява отказ от иска и е прекратил производството по тези обективно съединени искове.

Отказ от иска следва да е заявен изрично, при наличието на представителна власт за това, като изискването за изричност е с оглед последиците от направен отказ от иск. По тълкувателен път на волята на страната е недопустимо да се достига до извод за направен отказ от иск, поради което въззивният съд следва да съобрази горното, при постановяване на своето решение, като прецени редовността на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.

Разноски за производството не следва да се присъждат, като същите следва да се определят от съда при новото разглеждане на спора, с оглед основателността на предявените искове.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 264372/01.07.2021 г., постановено по гр. д.№ 3871/2021 г. от ІІ“б“ състав на СГС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.