О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№50584

[населено място], 25.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2584/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ф. Ю. Ю., подадена чрез адв. Л. Н., против решение №10358/10.05.2021г. по в. гр. д.№2384/18г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №6404/18.09.2017г. и решение от 20.03.18г. по гр. д.№6732/2015г. на Софийски градски съд, с което предявените от него срещу ЗД“Евроинс“АД главен иск с правно основание чл.226 ал.1 вр. чл.249 т.3 КЗ/отм./ вр. чл.189 ЗЗ и срещу МБАЛ „Св.И. Р. - Разград“АД - евентуален с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД – за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 22.12.2013г. смърт на дъщеря му Ф. Ф. Ю., поради неправилно диагностициране и лечение в МБАЛ „Св.И. Р. - Разград“АД , ведно с лихвите от 22.12.2013г., са отхвърлени и ищецът е осъден за разноски.

Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа, че при произнасянето си въззивният съд не е обсъдил нито частта от заключението на комплексната почеркова и техническа експертиза, установяваща извършени поправки в медицинската документация, съставена от медицинските лица в ответната болница, нито показанията на разпитания във въззивното производство свидетел, а при постановено определение за допускане на повторна тройна медицинска експертиза такава така и не е била назначена. В резултат на последното, според касатора, по делото са останали неизяснени въпроси, попречили за правилното му решаване, като тези, свързани с възникнали съмнения за по-късно съставяне на медицинската документация с манипулиране на историята на заболяването, за състоянието на детето при постъпването му в болницата, за това кога е бил най-подходящият момент за транспортирането му в университетската болница във Варна, за диагнозите му, за направените му изследвания, за нуждата от подаване на кислород още при постъпването, за това с кой педиатър е проведена консултацията и дали изобщо такава е била проведена, за това дали в действителност детето е било дехидратирано при приемането му и колко клонични гърча е направило по време на престоя си в ответната болница.

В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществения въпрос Има ли наличие на противоправно поведение от страна на медицинския персонал на ответната болница и каква е връзката му с настъпилите последици за ищеца? С твърдение за неправилност и немотивираност на решението на въззивния съд и постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, касаторът поддържа, че в това отношение произнасянето на съда противоречи на постановените по гр. д.№30/2013г. на първо г. о. на ВКС, по гр. д.№1295/18г. на първо г. о. на ВКС решения и на определение №234/10.02.2011г. по гр. д.№1083/10г. на четвърто г. о. на ВКС. Във връзка с оплакването му, че въззивният съд е допуснал, но не е назначил и изслушал повторна съдебно-медицинска експертиза, касаторът формулира въпросите: 1. Редно ли е повторната СМЕ да отговори на всички поставени въпроси в основното и своевременно оспорено заключение на СМЕ или е достатъчно назначаването само на допълнителна СМЕ с въпроси, които не дублират въпросите в основното заключение на СМЕ?; 2.При допуснати от въззивния съд повторна и допълнителна СМЕ колко на брой и какви следва да са назначените и изслушани заключения – едно повторно и едно допълнително или само допълнително заключение на СМЕ?; 3. Правилно и обосновано ли е съдебно решение, което се мотивира изцяло върху СМЕ, които са работили по медицинска документация, върху която впоследствие е работила СТЕ, установяваща манипулации, поправяне на диагнози, т. е. която е компрометирана? По отношение на трите въпроса касаторът поддържа допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, обосноваван с липса на съдебна практика по тях и необходимост от развитие на правото по тях. Позовавайки се на посочената вече съдебна практика на ВКС касаторът твърди наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса Налице ли е процесуално нарушение, довело до неправилност на обжалваното съдебно решение на фона на допуснати с определение от 17.05.2018г. на САС повторна и допълнителна тройна СМЕ, която да отговори на въпросите, посочени в самото определение? В противоречие с решение №130/2010г. по гр. д.№640/2009г. на трето г. о. на ВКС касаторът счита дадения от въззивния съд отговор на въпроса С назначаването на поста „Началник на отделение по педиатрия“ на лице без придобита специалност по педиатрия и оставянето само на дежурство лице, отново без специалност по педиатрия в същото отделение, представляват ли нарушения на нормативен регламент и правила за добра медицинска практика, както и това предпоставка ли е за медицински деликт? С оплакване, че въззивният съд необосновано е приел за съществуващи едни, а е пренебрегнал други обстоятелства касаторът поставя въпрос относно обсъждането и съпоставянето на заключенията на вещите лица и останалите обстоятелства по делото, който счита за разрешен от състава на апелативния съд в противоречие с разрешението, дадено в решение №508/2010г. по гр. д.№1411/2009г. на трето г. о. на ВКС.

Ответникът по касационната жалба „Застрахователно дружество Евроинс“АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Г., е оспорил както наличието на обосновани според изискванията на закона предпоставки за извършване на селекцията на жалбата на ищеца, така и сочените от него основания за касиране на въззивното решение. Претендира да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.

Ответникът МБАЛ“Св.И. Р. АД [населено място],в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуален представител адв. Д. Д., поддържа доводи за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол по същество, както и излага становище за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.

С втора касационна жалба, също подадена от името на Ф. Ю. Ю., но чрез пълномощник адв. Й. Ч., се поддържат аналогични на изложените в първата жалба оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, а в приложеното към тази касационна жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставя като значим за изхода на делото и разрешен в противоречие с решение №222/27.03.2018г. по т. д.№505/2017г. на второ т. о. на ВКС процесуално-правният въпрос Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?, за разрешаването на който прави искане да бъде допуснато въззивното решение до касационен контрол. Доколкото тази жалба е подадена след изтичането на законоустановения едномесечен преклузивен срок – на 18.08.2021г.,а решението е съобщено на страната на 14.06.2021г., на основание чл.64 ал.1 ГПК същата, ведно с приложеното към нея изложение, не следва да бъдат взети предвид при настоящото произнасяне.

Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба, депозирана от името на Ф. Ю. на 13.07.2021г., е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.283 ГПК, при изпълнени изисквания на чл.284 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение Софийски апелативен съд е приел, че е сезиран с главен иск по чл.226 КЗ/отм./ срещу застрахователя на МБАЛ“Св.И. Р. – Разград“ и евентуален с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД – срещу болницата за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на детето му, която твърди, че е настъпила в резултат на неправомерни действия при приемането на детето в болницата и непредоставяне на навременни и адекватни лекарски грижи с оглед състоянието му. По спорния между страните въпрос дали с поведението на дежурния медицински екип при и по повод изпълнението на задълженията му виновно е причинена вреда – смърт на пациента, съдът е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на изложените в този смисъл в исковата молба твърдения. Обосновал се е с данните по делото, които сочат, че поставената в листа за преглед в спешното отделение при постъпването на детето първоначална диагноза „гастрит“ е въз основа на анамнеза от майката за повръщания и разстройство с давност от предния ден, каквато диагноза, според заключенията на вещите лица от медицинските експертизи обичайно се поставя в клиничната практика при повръщания от всякакво естество, а подробен преглед в спешното не е бил необходим и би бил недопустима загуба на време, предвид видимото клинично състояние на детето Ф., сочещо на температура, дехидратация и ацитонично дишане. На базата на това становище на вещите лица съдът е приел, че нарушение на медицинските правила от страна на лекаря в спешното отделение с неизвършването на преглед и директно насочване на пациента към отделението по педиатрия за преглед, точно диагностициране и лечение, не е допуснато. Съдът е отрекъл да е налице такова нарушение и с оглед извършената впоследствие корекция на диагнозата – от „гастрит“ на „диабет“ , доколкото поставянето е изисквало проява на резултати от взетите веднага при постъпването кръвни изследвания. Приел е, отново на базата на съставената медицинска документация и заключения на вещите лица, че в рамките на часовете след приемането на детето в 1.45ч. на 22.12.2013г., на същото са били приложени терапевтични процедури, съответни на медицинските стандарти за извършване на необходимата рехидратация с вливане на физиологични електролитни разтвори и овладяването на състоянието му на диабетна кетоацидоза с постоянна инфузия на инсулин в количество, съобразено с теглото на детето; извършена е консултация със завеждащия отделението два часа след приема, както и с хирург, а дадените лекарствени средства са били насочени към овладяване на високата температура и начинаещия мозъчен оток, индикация за който е бил полученият клоничен гърч и който също е вероятен резултат от настъпилата тежка кетоацидоза. На базата на установеното със заключенията на двете тройни експертизи /втората – допусната в производството пред въззивната инстанция/ съдът е приел, че непредприемането на транспортиране на детето в университетската болница във Варна непосредствено след постъпването му, не може да бъде вменено във вина на медицинския екип на болницата, доколкото същият е бил длъжен по стандарт да приложи налагащите се с оглед състоянието на пациента животоспасяващи процедури, да го стабилизира и едва след това да го насочи към лечебно заведение от трето ниво на компетентност, в което да бъде предприето съответното лечение на усложненото му състояние. Поради това съдът е заключил, че транспортирането до Варна, предприето на сутринта след липсата на повлияване на детето от приложените процедури, не е забавено, а съответно на добрата медицинска практика и стандарти. Отново, позовавайки се на становището, изразено от вещите лица, че в случая е спазен алгоритъмът за прилагане на лечение на констатираната диабетна кетоацидоза, висока температура и мозъчен оток /макар последният да не е установен със скенер, поради липса на такъв, с който да е разполагала болницата, но който е предполагаем резултат от самата кетоацидоза и за който индикация е полученият гърч/, съдът е приел, че фактът, че лечението е приложено от лекар-специализант, на който е предстояло придобиване на специализация „педиатър“, не е в пряка причинна връзка с настъпилия вечерта на 22.12.2013г. летален изход, а същото е своевременно, адекватно и съответно на правилата на добрата медицинска практика и на МС „Педиатрия“. Възприел е направеният в заключение извод, до който са достигнали и двете медицински експертизи, че фаталният изход е резултат от закъснялото търсене на медицинска помощ на фона на нелекуван до този момент захарен диабет, вероятно от автоимунен характер /съмнения за какъвто е имал и лекуващият лекар на детето с оглед наднорменото му тегло, нехарактерно за възрастта му/, проявен с настъпилата внезапно тежка кетоацидоза, усложнен от постмортем доказаната ротавирусна инфекция, причина за тежкото протичане на която е вероятното имунно нарушение, като всички тези фактори заедно са довели до пълна катастрофа на обменните процеси /полиорганна недостатъчност/, излизаща извън границите на възможните толериращи я механизми на организма, въпреки подпомагането им от терапевтичния алгоритъм.

Настоящият състав на Върховен касационен съд намира, че не следва да се допусне касационен контрол на така постановеното въззивно решение.

Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения, във връзка с чиито, обуславящи крайния постигнат с тях резултат, разрешения касаторът следва да формулира съответни конкретни въпроси, тъй като именно с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. От значение за осъществяването на достъпа до касация е, че въпросите следва да са от правен характер, което означава да са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция, като същевременно разрешението им, което касационната инстанция дължи да даде с отговора си, да има общоважимо и общоприложимо към други случаи значение. Въпросите не могат да са хипотетични, а да са от непосредствено значение за изхода на делото, но същевременно да не са от фактологичен характер. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства, с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Първият от поставените от касатора въпроси не отговаря на посочените изисквания да има характер на правен, а е изцяло по правилността на решението, тъй като отговорът му предполага извършване на същинската дейност по проверка на съответствието на направените от съда изводи с установените по делото факти и анализ на събраните по делото доказателства. Неосъществяването на общия критерий за допустимост във връзка с така формулирания въпрос, е достатъчно да бъде отречена възможността да бъде допуснат касационния контрол по него, без да бъде обсъждано съответствието на крайния извод на съда със сочената от касатора съдебна практика.

Следващите три въпроса са във връзка с процесуално действие на въззивната инстанция, с което е допусната на основание чл.266 ал.3 ГПК тройна медицинска експертиза, която съставът е определил като повторна и допълнителна, но за изготвянето на която е поставил конкретни въпроси на вещите лица. Мотивите на състава на апелативния съд, обусловили назначаването на нова тройна експертиза във въззивната инстанция, са основани на констатация за направено своевременно искане пред първоинстанционния съд за допускане на допълнителна експертиза, след оспорването на изслушаната такава и на извод, че в резултат на отказа на съда делото е останало неизяснено от фактическа страна. Тези мотиви обуславят приложението на първата хипотеза на чл.201 ГПК, поради което отразеното в диспозитива на определението, че се допуска и повторна /освен допълнителна/ медицинска експертиза при изрично поставени от съда като допълнение към първата такава въпроси, не обуславя извод, че са допуснати и повторна, и допълнителна експертизи, каквато е тезата на касатора, съдържаща се в първите два от трите въпроса. Поради това последните не могат да се приемат за обуславящи. Третият от въпросите няма характер на правен въпрос, а е по правилността на решението, което също не може да обуслови приложимост на общия критерий за допустимост. Приложимостта на релевирания с трите въпроса допълнителен селективен критерий на т.3 от чл.280 ал.1 ГПК освен това не е обоснован, съгласно разясненията в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, като е извършено единствено позоваване на липса на съдебна практика по тях.

Въпрос по правилността на извършените от въззивния съд процесуални действия по назначаването на експертизата представлява и следващият, формулиран в изложението към касационната жалба, въпрос, поради което и с него не може да бъде обоснована общата предпоставка за допустимост.

Въпросът, свързан с възраженията на касатора, че както дежурният лекар, така и началникът на отделението по педиатрия са били без придобита специалност по педиатрия не кореспондира с решаващия извод на съда, основан на заключенията, поддържани и от двете експертизи, че тези обстоятелства не са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата впоследствие смърт на пациента им, предвид спазването от тяхна страна на предвидения за случая терапевтичен протокол. Дали това обстоятелство е предпоставка за деликт, от друга страна, е въпрос на конкретна преценка на фактите по съответното дело, поради което и общозначим отговор на последната част от въпроса не може да бъде даден. Липсва противоречие на формирания от въззивния състав решаващ извод със сочената в обосноваване на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК съдебна практика на ВКС. Решението по гр. д.№640/2009г. на трето г. о. на ВКС не съдържа разрешение на правен въпрос, относим към случая и съответен на формулирания въпрос, нито каузалната му част кореспондира с разглежданата по настоящото дело хипотеза. В същото е прието, че вредоносният резултат е настъпил чрез бездействие за полагане на адекватна медицинска грижа за наркотично зависим пациент и е бил в пряка причинна връзка с липсата на реакция спрямо видими клинични признаци на видима патология, каквито обстоятелства въззивният съд е отрекъл да са установени от доказателствата по настоящото дело.

Конкретен въпрос „относно обсъждането и съпоставянето на заключенията на вещите лица и останалите обстоятелства по делото“, няма формулиран, а касационната инстанция няма задължение, нито право да формулира такъв, с оглед спазване принципа на равнопоставеност на страните. При липсата на въпрос настоящият състав на Върховен касационен съд не е в състояние да установи дали той е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението, дадено в решение №508/2010г. по гр. д.№1411/2009г. на трето г. о. на ВКС.

Изложеното налага да бъде постановен отказ за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на „Застрахователно дружество Евроинс“АД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Претендираните от МБАЛ“Св.И. Р. АД [населено място] разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС в размер на 3000 лв. не следва да се присъждат, доколкото по делото няма данни за постъпването на сумата по банковата сметка на адв.Д., с който факт плащането се счита за извършено, съгласно практиката на ВКС.

Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10358/10.05.2021г. по в. гр. д.№2384/18г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Ф. Ю. Ю. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] [улица] да заплати на „Застрахователно дружество Евроинс“АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: