3№ 50758/24.10.2022 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1276 по описа за 2022 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 475/ 28.10.2021 г. по гр. д. № 1548/ 2021 г. в частта, с която Пловдивски окръжен съд, потвърждавайки решение № 261490/ 30.11.2020 г. по гр. д. № 1328/ 2020 г. на Пловдивски районен съд, на основание чл. 200 КТ е осъдил “Боспорус“ ЕООД да заплати на А. Т. К. сумата 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука, ведно със законната лихва от 17.07.2018 г., като е отхвърлил този иск, заявен като частичен, до пълния размер.
Решението се обжалва от А. Т. К., който поставя материалноправния въпрос за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторът счита въпросът включен в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и поддържа, че въззивният съд го е решил в противоречие с ППлВС № 4/23.12.1968 г. (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно като необосновано и е нарушен чл. 52 ЗЗД (касационните основания от чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК).
Въззивният съд е приел, че основанието и на този иск по чл. 200 КТ, предявен като частичен, е налице и обуславя ангажиране на отговорността на работодателя – между страните е съществувало трудово правоотношение, налице е призната по установения ред трудова злополука, довела до временна нетрудоспособност и засегнати неимуществени блага на увредения работник в причинна връзка със злополуката.
След това е пристъпил към обсъждане на онези обстоятелства, които е намерил да имат отношение към увреждането и да са от значение за размера на дължимото обезщетение: 1) тежестта на травмата – мултифрагментарна фрактура на капачката на дясното коляно, фрактура на фремер и фрактура на ребро; 2) проведеното оперативно лечение – две хирургически интервенции; 3) настъпилата усложнена подвижност и неработоспособност за период над пет месеца; 4) понесените физически болки и страдания; 5) оставането на лицето без доходи, причинило усещане за малоценност; 6) възрастта на пострадалия към датата на инцидента – 38 г.; 7) това, че няма опасност за износване на стави на здравия крак, въпреки по-голямото натоварване, което понася, за да компенсира движението на другия крайник; 8) вероятността за по-ранно ошипяване на увредената лява коленна става; 9) икономическата обстановка в страната.
При отчитане на обективно проявените обстоятелства и съобразявайки материално-икономическите условия (стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходите към момента на увреждането) въззивният съд е определил сумата 20 000 лв. за адекватната да обезщети по справедливост понесената интервенция в неимуществената сфера на ищеца причинена от трудовата злополука и е потвърдил обжалваното решение, с което първостепенният съд е решил по същия начин спорът по този иск, заявен като частичен.
При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав намира повдигнатия въпрос обуславящ решението, но не приема да е разрешен в противоречие с ППлВС № 4/23.12.1968 г. Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди адекватно на всички онези обстоятелства, които са от значение за критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Мотивирал се е с особеностите на конкретния случай. Дали преценката му е правилна в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери, но даденото разрешение е в съответствие с практиката на ВКС по тези дела и с указанията в приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени с т. 11 от Постановлението. Изводът е, че решението съдържа онези мотиви, които дължи съдът по иска по чл. 200 КТ за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е разгледал поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, изложил е ясни и логични аргументи кои от доказателствата кредитира и кои не и въз основа на приетите за установени факти е формирал заключение както за претърпените вреди, така и за техния размер. Посочената от касатора в изложението конкретизация на настъпилите в резултат на трудовата злополука физически увреждания е съобразена от въззивния съд. Конкретните увреждания не са спорни, установени са пред първата инстанция с писмени доказателства, възприети са за настъпили и от въззивния съд. Установената от доказателствата нетрудоспособност е за близо половингодишен период – това е изрично възприето от инстанциите по същество, обърнато е внимание по този въпрос изрично и в първоинстанционното решение, като посочването на 2020 г. вместо 2019 г. се дължи на техническа грешка, уточнена в открито заседание от вещото лице – медицински специалист. При определяне размера на обезщетението са взети предвид тези обстоятелства, които обуславят по-високия му размер, така и онези, които обосновават по-нисък размер. Присъденият размер е в рамките на дължимата от съда преценка по чл. 52 ЗЗД. Въззивното решение не противоречи, а съответства на т. 11 от ППлВС №4/23.12.1968 г., което изключва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, направени от ответника (и по касация) в настоящото производство. Те се изразяват в заплатения адвокатски хонорар.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 475/ 28.10.2021 г. по гр. д. № 1548/ 2021 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА А. Т. К. да заплати на “Боспорус“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лева – разноски пред Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.