Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 4091/2025 г.

Производството е по реда на глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Ю. Ю. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 11366 от 09.07.2024 г. по адм. дело № 11603/2023 г. на Административен съд София - град, с което са отхвърлени жалбите на Ю. Б. Г. и на Ю. Ю. Г. срещу заповед № САГ23-РА-18-42/21.08.2023 г. на главния архитект на Столична община. Подателката на искането поддържа, че са налице основания за отмяна на съдебния акт по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и представя като нови доказателства констативно становище за изпълнение на преместваем обект с възложител Ю. Г., изготвено от инж. Д. Б. и становище за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност рег. № 562000-1034/12.11.2021 г. (молба от 14.04.2025г.). Твърди също, че е трето, неучаствало в административното производство по издаване на оспорената заповед, лице и прави искане за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и на основание чл. 246, ал. 1 АПК.

Ответникът главният архитект на Столична община, чрез юрк. В., оспорва искането за отмяна. Моли да бъде отхвърлено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът Ю. Б. Г. изразява становище за основателност на искането за отмяна.

Като взе предвид обстоятелствата по делото и изложеното в искането за отмяна, съобразно посочените в него основания, Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:

Искането е подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 и ал. 3 АПК от надлежна страна и против съдебен акт, подлежащ на отмяна.

Разгледано по същество, искането за отмяна на съдебния акт на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно, а подаденото на основание чл. 246, ал. 1 АПК искане е недопустимо за разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

В случая нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, изяснен погоре, не са представени. Приложените констативно становище за изпълнение на преместваем обект и становище за съответствие на същия обект с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност са издадени през 2021г. , т. е. преди постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, поради което, при преценка, че имат значение за правилното решаване на спора, са могли да бъдат представени от жалбоподателката в хода на съдебния процес при полагане на необходимата грижа за това.

Освен това тези документи установяват съществуването на преместваем обект, за което няма спор по делото и нямат връзка с основанието за премахване на този обект, посочено в заповедта на главния архитект. Ето защо тези писмени доказателства не разкриват нови обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото.

Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение приема, че условията на чл. 239, т. 1 АПК не са изпълнени. Нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на нормата не са установени и представени и следователно не са налице предпоставките за отмяна на съдебния акт на посоченото от подателя основание. Искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

Искането на Ю. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 246, ал. 1 АПК настоящият съдебен състав намира за недопустимо.

Право на отмяна по реда на чл. 245 и сл. АПК имат трети лица, за които влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно и които не са конституирани като страни в съдебното производство, въпреки че имат гарантирано право на участие по делото. Предпоставките са кумулативни и са установени с разпоредбата на чл. 246, ал. 1 АПК. В случая подателката на искането за отмяна няма качеството на трето лице по смисъла на цитирания текст. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от нея, същата е конституирана в качеството на жалбоподател по адм. дело № 11603/2023 г. на Административен съд София град, приключило с решението, чиято отмяна се иска и е участвала като страна в съдебния процес. Следователно Ю. Г. не е активно легитимирана да иска отмяна по реда на чл. 245 и сл. АПК, искането е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото в тази част - да бъде прекратено.

С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, подателят на искането за отмяна следва да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Ю. Ю. Г. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 11366 от 09.07.2024 г. по адм. дело № 11603/2023 г. на Административен съд София-град.

ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ искането на Ю. Ю. Г. за отмяна на основание чл. 246, ал. 1 АПК на решение № 11366 от 09.07.2024 г. по адм. дело № 11603/2023 г. на Административен съд София-град и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА Ю. Ю. Г. от гр. София, [улица], да заплати на Столична община сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в частта, в която производството по делото е прекратено, пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. В останалата част решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА

/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА