Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 7748 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на подадена от Управителния съвет (УС) на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) срещу решение № 2879/28.04.2022 г., постановено по адм. д. 6534/2021 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ) и по частна жалба, подадена от П. Д. против определение № 4797/15.06.2022 г., постановено по същото дело.

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като недопустимо и алтернативно като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т.3 от АПК, поради което иска да бъде обезсилено, алтернативно отменено. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и пледоария по същество на спора. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът П. Д. по касационната жалба я оспорва по съображения по съображения в писмен отговор и писмени бележки. Не претендира разноски.

В частната жалба на П. Д. се атакува определение по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с което е оставено без разглеждане искането му за изменение на решението в частта относно разноските. Частният жалбоподател твърди, че първоинстанцоинният съд неправилно е изчислил срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което иска да бъде отменено обжалваното определение и да бъде уважено искането му.

Ответникът по частната жалба УС на ИДЕС не изразява изрично становище по нея.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност и на двете жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната и частната жалби като подадени от страни по делото, в срок са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

С обжалваното решение № 2879/28.04.2022 г., постановено по адм. д. 6534/2021 г. по описа на АССГ е отменено Решение № 4/12.05.2021 г. на УС на ИДЕС, с което отхвърлена жалбата на П. Д. срещу Решение 013/08.04.2021 г. на Дисциплинарния съвет на ИДЕС за налагане на дисциплинарна мярка глоба в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 8, т. 8 от Устава на ИДЕС - неподаване на Единен годишен отчет на одитора за периода 2018-2019 г. Първоинстанционният съд е приел, че не е доказано атакуваното пред него решение на УС на ИДЕС да е взето по предвидения в Устава на ИДЕС начин поради липса на представен протокол от заседанието му, а в решението на ДС на ИДЕС не се съдържа обсъждане на субективната страна на нарушението, което е и неясно формулирано като период на извършване. При тези констатации решаващият съд е обосновал извод за материална и процесуална незаконосъобразност на оспореното пред него решение.

Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно.

Неоснователно е касационното оплакване за недопустимост на обжалваното съдебно решение.

Съгласно чл. 41, ал. 5 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) Дисциплинарният съвет (ДС) на ИДЕС налага дисциплинарната мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНФО глоба от 1000 до 15000 лв. Това решение на ДС подлежи на обжалване пред УС на ИДЕС на основание чл. 42, ал. 1 от ЗНФО, който се произнася по жалбата. Налагането на дисциплинарната мярка по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНФО е от компетентността на ДС, а не на УС на ИДЕС, който налага други дисциплинарни мерки по предложение на ДС. Независимо от това разграничение, направено в чл. 41 от ЗНФО, следващата разпоредба от специалния закон, при въвеждане на задължително обжалване пред УС на ИДЕС на актовете на ДС и ограничаване на съдебния контрол по отношение на един от тях (за налагане на дисциплинарната мярка по на в чл. 40, ал. 3, т. 1 от ЗНФО), използва непрецизно общо описание на подлежащия на съдебен контрол акт - решение на УС на ИДЕС. УС на ИДЕС не налага всички мерки по чл. 40, ал. 3, т. 2-7 от ЗНФО, а само две от тях, поради това текстът на чл. 42, ал. 2 от ЗНФО, в който се определя подлежащия на съдебен контрол акт и особена местна подсъдност за спора, трябва да се тълкува като свързан с предходната алинея на същата разпоредба. При това тълкуване се налага извод, направен и от АССГ, че на съдебно обжалване подлежи решението на УС, в което се разглежда въпроса относно законосъобразността на дисциплинарна мярка по чл. 40, ал. 3, т. 2-7 от ЗНФО, независимо дали тя е наложена от ДС или от УС като компетентен за това орган, респективно УС в отделни хипотези (включително тази по чл. 40, ал. 3, т. 7 от ЗНО) се е произнесъл по жалба срещу решение на ДС. Действително подобно тълкуване е в противоречие с общите правила на АПК относно оспорването на индивидуални административни актове, за които е предвидено задължително обжалване по административен ред и горестоящият административен орган не е уважил жалбата, но то е единственото, при което нормата на чл. 42, ал. 2 от ЗНФО въобще има някакъв смисъл извън частта за определяне на особена местна подсъдност и ред за разглеждане на жалбата. Законодателното отклонение от общите правила е обяснимо освен с буквалното тълкуване на правната норма и с обстоятелството, че с решението на ДС на ИДЕС се налага глоба т. е. то има санкционен характер и според общата теория на правото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Следователно трябва да се приложи конкретната разпоредба в специален закон, определяща подлежащия на обжалване акт, а препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на жалбата до съд, а именно по правилата на Глава десета, раздел I на АПК, но не и по отношение неговите общи правила, включително и тези относно предмета на спора.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че АССГ не е допуснал процесуални нарушения при определяне предмета на съдебен контрол и правилно е разгледал жалбата на П. Д. против решението на УС на ИДЕС, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение на ДС на ИДЕС за налагане на глоба в размер на 5000 лв.

При правилно разпределение на доказателствената тежест, за което са дадени изрични указания с определение от 07.07.2021 г. първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по спора въз основа на ангажираните от страните доказателства. Оплакването в касационната жалба за липса на доклад по делото в съответствие с изискванията на чл. 164, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) (очевидно се има предвид доклада по чл. 146, ал. 1 от ГПК, защото разпоредбата на чл. 164, ал. 1 от ГПК е с напълно различно съдържание от вложения в касационната жалба смисъл) не е съобразено с приложимите процесуални правила, установени в АПК. В изпълнение на задължението си по чл. 154, ал. 1 от АПК пъровинстанционният съд е конституирал служебно страните по делото и в същото определение са дадени указанията по чл. 170 от АПК относно доказателствата и доказателствената тежест в процеса. Тези задължения на административния съд са в съответствие с принципа на служебното начало и определят неговите правомощия по движение на делото, поради което не е налице непълнота (неуредени въпроси), за да се налага прилагане на чл. 146, ал. 1 от ГПК чрез препращането от чл. 144 от АПК. Изрично трябва да бъде посочено, че останалите елементи на доклада по чл. 146, ал. 1 от ГПК са неотносими към оспорването на административни актове, поради което и на това основание не е възможно да се възприеме оплакването в касационната жалба, че липсата на произнасяне по тях от АССГ съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че указанията за разпределение на доказателствената тежест и по доказателствата са неясни и непълни. Изпращането на административната преписка в нейната цялост е задължение на административния орган по чл. 152, ал. 2 от АПК АССГ и според съпроводителното писмо от 05.07.2021 г. то е изпълнено своевременно, поради което решаващият съд не е разпоредил по реда на чл. 152, ал. 4 от АПК изпълнение на това задължение. Административният съд е установил относимите към спора факти въз основа на ангажираните от страните доказателства, включително и тези представени като административна преписка. Съществуването и на други доказателства за тези факти не е възможно да бъде известно на съда и за него не съществува задължение да указва на страните, че не са посочили достатъчно доказателства в подкрепа на фактите, които са в тяхна тежест на доказване и за които вече са ангажирани от тях доказателства. Разбирането, че служебното начало възлага на съда задължение да изисква допълнителни доказателства за недоказани факти изключва напълно реалната ситуация част от твърденията на страните да останат недоказани в съдебния процес. Съдът дава указания само относно разпределението на доказателствената тежест, но не и за това, че представените по делото доказателства не установяват благоприятните за съответната страна обстоятелства. Твърдението на УС на ИДЕС в касационната жалба, че съществува протокол от негово заседание, на което е взето обжалваното пред АССГ решение, не е подкрепено с доказателства, които тази страна е имала възможност да представи по чл. 219, ал. 1 от АПК в подкрепа на доводите, че това доказателство не е събрано поради нарушение на съдопроизводствените правила по вина на съда.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, които са аргументирани със сходни доводи за наличие на яснота между страните по делото относно „отчетния период“, за който П. Д. не е изпълнил задължението си да подаде Единен годишен отчет по електронен път. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на решаващия съд относно прецизното описание на нарушението, за което е наложена санкция е задължителен елемент на всеки санкционен акт, защото то е определящо за установяване на обективната и субективната страна нарушението, както и гарантира възможността за ефективен съдебен контрол. В този смисъл е без правно значение обстоятелството, че наказващият орган и наказаното лице принадлежат към една професионална общност, която се предполага, че разполага с общо разбиране на правилата, които регулират нейната специфична дейност, включително и относно периодите на отчитане на професионалната дейност. Обозначаването на периода, за който се налага санкция трябва да е недвусмислено определен, за да е възможно да се извърши проверка не само относно извършването на нарушението, вината на дееца, но и за спазването на сроковете за ангажиране на отговорността.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно трябва да бъде оставено в сила.

С определение № 4797/15.06.2022 г., постановено по адм. д. 6534/2021 г. по описа на АССГ е оставено без разглеждане искането на П. Д. за изменение на съдебното решение в частта относно разноските. Съдебното решение е редовно съобщено на П. Д. на 12.05.2022 г. чрез връчване на препис от него (л.259 от адм. д. 6534/2022 г. по описа на АССГ). Срокът за обжалване на първоинстанционното решение е четиринадесетдневен, поради което обосновано АССГ е приел, че искането за изменението му в частта относно разноските, подадено на 14.06.2022 г., е просрочено. Обстоятелството, че частният жалбоподател е получил второ съобщение за възможността да обжалва същото съдебно решение не променя обстоятелството, че за него срокът за обжалване е започнал да тече от надлежното връчване на първото съобщение на 12.05.2022 г. По изложените съображения атакуваното определение като правилно трябва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред настоящата инстанция П. Д. е направил разноски само за държавна такса за разглеждане на частната му жалба, която не е основателна, а и не претендира разноски за производството пред Върховния административен съд, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2879/28.04.2022 г., постановено по адм. д. 6534/2021 г. по описа на Административен съд-София-град.

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 4797/15.06.2022 г., постановено по адм. д. 6534/2021 г. по описа на Административен съд-София-град.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ