Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 4071/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. А. Ф., гражданка на Ирак, подадена чрез назначения служебен защитник адвокат Георгиев срещу Решение № 2099 от 07.03.2025 г., постановено по адм. дело № 277/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 754 от 21.01.2025г. на председателят на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което е постановен отказ да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждата гражданка.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като необоснован и постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и материален закон – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. Твърди се, че съдът не е извършил цялостна преценка на относимите факти и обстоятелства и не е отговорил на всички възражения в жалбата. По изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на ДАБ.

Ответникът – председателят на ДАБ при МС чрез юрисконсулт Георгиева в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в състав на осмо отделение, приема, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Хасково е било Решение № 754 от 21.01.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чуждата гражданка е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на С. А. Ф.. За да достигне до този резултат, решаващият състав на административният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденката – Ирак.

Първоинстанционния съд е счел за правилен извода на председателя на ДАБ при МС, че изложената бежанска история от С. А. Ф. не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като заявените от същата обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от причините за преследване посочени в закона. Посочено е, че съобразно информацията от представената с административната преписка справка на ДАБ за обстановката в Ирак не дава основание да се изведе обоснован извод за приложимост на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващата. Констатирано е, че чуждата гражданка не е заявила конкретни причини за напускане на страната по произход, които да са релевантни за производството по предоставяне на закрила по чл.8 ЗУБ. Не да изразени никакви лични опасения от преследване не е заплашвана и спряно нея не е било оказвано насилие.

На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. Този извод е мотивиран с липсата на твърдения молителката да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, да е била принудена да напусне страната си на произход Ирак поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне.

Изхождайки от бежанската история на С. А. Ф. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Ирак, дадени със справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт".

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон.

Правилно Административен съд - Хасково, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на С. А. Ф..

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост.

В настоящият случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещата закрила е била обект на преследване. Не се установява в страната и по произход да е имала проблеми с официалните власти, да е била задържана или преследвана или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо нея, за да се обоснове извод, че спрямо нея са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Видно от проведеното интервю от 04.12.2024 г. молителката е посочила, че спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и не съобщава да е била заплашвана или преследвана. Тя не твърди лично да е била обект на репресии поради своята етническа и/ или религиозна принадлежност. Соченото не се разколебава и от твърденията изложени в интервюто на молителката, че същата е напуснала Ирак поради страх породен от заплахи срещу сунитите, изпращани посредством брошури от шиитската групировка „Х. А. . Следва да се съобрази, че не се твърди да са налице преки действия срещу нея или член на нейното семейство. Предвид това и при съобразяване на обстоятелството, че същата е напуснала Ирак през 2017 г., като до влизането си незаконно в РБългария е пребивавала в бежански лагер в Сирия, а от 2018 г. се е установила в гр. Ангара, Турция, правилно АС – Хасково е съобразил, че към настоящия момент няма основания да се приеме, че в Ирак са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост.

Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденката за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на С. А. Ф. липсват твърдения да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Правилно административният съд е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителката по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изложените в тази връзка възражения, направени от касатора, с оглед бежанската история и актуална информация относно Ирак, се преценяват като неоснователни.

Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Ирак достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от С. А. Ф. бежанска история и актуалната информация относно Ирак. Административен съд - Хасково подробно е обсъдил данните в справки на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуална справка вх. № МД-02-03 от 29.01.2025 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чуждата гражданка срещу отказа да и бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Ирак понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидатката за статут в страната й на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца.

По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2099 от 07.03.2025 г., постановено по адм. дело № 277/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА