О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50751

София, 21.10.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 364 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, чрез адв. С. и адв.Ш. против решение № 265860 от 23.09.2021 г., постановено по в. гр. д. № 7886/2020 г. на Софийския градски съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение от 24.04.2020 г., поправено с решение от 08.12.2020 г. по гр. д. № 14987/2017 г. на Софийски районен съд, касаторът е осъден да заплати на Р. Х. И., на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата от 640 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 10.03.2017 г. до изплащането й; сумата от 4037,83 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 12.11.2019 г. до изплащането й, представляващи платени без основание суми за възнаградителна лихва за периода от 20.022015 г. до 20.02.2017 г. по договор за банков кредит № TR............/........... г., както и разноски по делото в размер на 1 298,84 лв.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушения на материалния закон – чл.20 ЗЗД и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора съдът след като неправилно е приел, че клаузата на т.11.1.3 от договора е изцяло нищожна, е подменил ясно...