О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50573
гр. София, 19.10.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. Е.
ЧЛЕНОВЕ : Б. Й.
И. Д.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 2265/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ със седалище в [населено място] - чрез юрк. С. С., срещу решение № 458 от 16.07.2021 г., постановено по в. т. д. № 254/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е потвърдено решение № 260015 от 01.02.2021 г. по т. д. № 23/2020 г. на Окръжен съд - Враца в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която НЗОК е осъдена да заплати на „Комплексен онкологичен център Враца“ ЕООД /„КОЦ Враца“ ЕООД/ сумата 46 026.57 лв. - стойност на отказани за плащане лекарствени средства, вложени по амбулаторни процедури, извършени през м. октомври 2019 г., ведно със законната лихва от 29.02.2020 г. до окончателното плащане, сумата 792.74 лв. - обезщетение за забава за периода от 30.12.2019 г. до 29.02.2020 г., и сумата 4 616.46 лв. - деловодни разноски по компенсация.
В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация „КОЦ Враца“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. Р. Х., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски и са представени доказателства за тяхното извършване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното :
Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че отказът на ответника НЗОК да заплати на ищеца „КОЦ Враца“ ЕООД сумата 46 026.57 лв., представляваща стойност на надлимитно изписани през м. октомври 2019 г. лекарствени средства за 7 бр. пациенти с онкологични заболявания, е неоснователен, тъй като разходът на посочената сума е надлежно документиран и отчетен от ищеца и е извършен в съответствие с чл.30г, ал.2 от Наредба № 4/04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти за провеждане на лекарствено лечение вр. чл.45, ал.2 ЗЗО при наличие на решение за провеждане на лекарствено лечение, взето от общата клинична онкологична комисия съгласно медицинския стандарт „Медицинска онкология“.
От фактическа страна въззивният съд е приел за безспорно, че ищецът и ответникът са обвързани от договор № 0600888/25.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури, сключен за срока на действие на Национален рамков договор /НРД/ за 2018 г. В качеството на изпълнител по договора ищецът „КОЦ Враца“ ЕООД е поел задължение да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурени лица и на лицата по § 9, ал.1 ЗБНЗОК за 2018 г., а ответникът НЗОК - чрез РЗОК Враца, се е задължил като възложител да заплаща осъществените и отчетени от изпълнителя дейности по договорени цени в срок до 30-то число на месеца, следващ отчетния. В чл.4 на договора е предвидено, че изпълнителят има право да получи заплащане на извършената и отчетена дейност по амбулаторни процедури и вложени лекарства и материали при условията, в сроковете и по реда на договора и НРД за 2018 г. В чл.26 на договора са изброени конкретни условия, които трябва да са изпълнени, за да заплати НЗОК на изпълнителя стойността на извършената и отчетена дейност за всеки отделен случай, а именно : Отчетената амбулаторна процедура да е включена в предмета на договора и дейността да е извършена от посочени в приложението специалисти; да са налице валидни здравноосигурителни права на пациентите в деня на хоспитализацията; да са спазени индикациите за хоспитализация и критериите за хоспитализация; да са изпълнени условията на завършена амбулаторна процедура; изпълнителят да е осигурил непрекъснатост на болничната помощ и грижи; извършената дейност по амбулаторна процедура да е отчетена при условията на методиката за заплащане на дейността и изпълнителят да е изпълнил всички поставени в тази насока изисквания на НРД и на индивидуалния договор. Относно лекарствените продукти за лечение на онкологични заболявания в чл.26, ал.3 на договора е посочено, че се заплащат съгласно изискванията на Наредба № 4/2009 г. В чл.35 на договора страните са уредили детайлно реда и начина за заплащане на дължимите от НЗОК суми като са постигнали съгласие заплащането да се извършва след представяне от изпълнителя на първични медицински и финансово - отчетни документи и след ежедневно отчитане по електронен път, в утвърдени от НЗОК формати, на оказаната за денонощие дейност от предмета на договора, в т. ч. и приложените лекарствени продукти, които се заплащат извън цената на съответната амбулаторна процедура. Съгласно чл.30, ал.2 на договора, възложителят заплаща съответните лекарствени средства, вложени при лечението по съответната амбулаторна процедура, в съответствие с решенията на комисията по чл.30г, ал.3 от Наредба № 4/2009 г.
Съобразявайки съдържанието на договора между страните, въззивният съд е изразил съгласие с извода на първоинстанционния съд, че на заплащане от ответника подлежат реално вложените лекарствени средства по договорените амбулаторни процедури, доколкото същите са разходвани при спазване на правилата за добра медицинска практика, отчетени са по електронен път - така, както е предвидено в чл.35 на договора, и няма констатирани нарушения от страна на ищеца по водене на амбулаторните процедури и техния алгоритъм. По делото не е имало спор, че ищецът е получил заплащане за съответните амбулаторни процедури и е получил отказ за плащане на вложените във връзка с тях лекарствени средства. След като е установил, че лекарствените средства са предписани от компетентната медицинска комисия и са вложени за извършване на дейности в обхвата на съответната амбулаторна процедура, в съответствие с критериите за достъпност и качество на медицинската помощ /в т. ч. правилата за добра медицинска практика/, че са документирани надлежно от ищеца, че при отчитането им не са направени възражения от страна на РЗОК срещу конкретната дейност, лечение или пациент и че е спазен лечебния алгоритъм за всяка от процедурите на проведеното лечение, въззивният съд се е произнесъл, че вложените средства подлежат на заплащане от НЗОК до размера, присъден с решението на първата инстанция - 46 026.57 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно решение.
Първото основание - чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е обосновано от касатора с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и с практиката на ВКС в решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 на ІІ т. о. и в решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ІІ т. о., по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички приети по делото доказателства и да вземе отношение по всички доводи и възражения на страните и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения“. Според касатора, въпросът е значим за изхода на делото, тъй като при формиране на решаващите си изводи въззивният съд не е взел предвид и не е обсъдил представените с отговора на исковата молба писма с изх. № 20-00-425/10.12.2019 г. и № 20-00-32/23.01.2020 г. на управителя на НЗОК, с които са дадени указания „да не се валидират“ лекарствени продукти за перорална употреба, при които има превишение на отчетената индивидуална доза в сравнение с посочената в протоколите. Преценен във връзка с мотивите към обжалваното решение, поставеният въпрос не може да предпостави допускане на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като уважаването на предявените срещу касатора осъдителни искове не е обусловено от неговото разрешаване. В мотивите към решението въззивният съд е обсъдил възраженията и доводите на касатора за недължимост на претендираните от ищеца суми, в т. ч. и довода за превишение на вложените лекарствени средства над лимитите за съответната амбулаторна процедура, но след преценка на фактите и доказателствата по делото, на уговорките в индивидуалния договор между страните и на приложимата към спора правна уредба е направил извод, че присъдената с първоинстанционното решение сума в размер на 46026.57 лв. съответства на предписаните от специализираната медицинска комисия и реално вложени в лечението на спорните 7 бр. пациенти лекарствени средства. При формиране на този извод въззивният съд е акцентирал върху надлежното отчитане на вложените лекарствени средства, върху липсата на възражения от страна на РЗОК срещу правомерното разходване на средствата за тях, върху съответствието на извършения разход с предписаното лечение и с критериите за добра медицинска практика. Произнасяйки се в посочения смисъл, въззивният съд е отрекъл правото на ответника да откаже плащане на претендираните от ищеца суми, а оттук - и възможността НЗОК да се освободи от задължението за плащане като се позове на указания на управителя на НЗОК да не бъдат „валидирани“ същите. С оглед решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал преценката си за основателност на исковата претенция, отсъствието на изрично обсъждане на цитираните от касатора писма не съставлява отклонение от посочената в изложението практика на ВКС и не е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено във връзка с въпроса „Каква е правната природа на индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на болнична помощ, и как трябва да се тълкува постигнатото между страните съгласие по всички права и задължения, в това число и по отношение на реда и условията за отчитане на отпуснатите лекарствени продукти и тяхното заплащане“. Формулираният въпрос е хипотетичен, не кореспондира с конкретен решаващ извод на въззивния съд и не отговоря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК - да е от значение за изхода по конкретното дело /по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е обсъждал и не се е произнасял относно правната природа на сключените между НЗОК и изпълнителите на болнична помощ индивидуални договори. За да уважи предявените срещу касатора искове, въззивният съд е взел предвид конкретни клаузи в сключения между страните индивидуален договор и с оглед на тях е разрешил спора за дължимост на претендираните от ищеца - изпълнител на болнична помощ, суми за реално вложени в лечението на нуждаещи се пациенти лекарствени средства /без да констатира нарушение на процедурата и на сроковете по договора, неспазване на ограниченията/изискванията на чл.58, ал.1 от договора и/или несъответствие на предписаното лечение с относимите разпоредби на Наредба № 4/2009 г./. Доводът на касатора, че изводът на въззивния съд за дължимост на претендираните суми не е съобразен с уговорките в договора и с приложимата нормативна уредба, даващи право на НЗОК да откаже плащане в случай на установени нарушения и несъответствия с договора и с нормативната уредба, предполага проверка на правилността на обжалваното решение, а такава проверка е възможна само по реда на чл.290 ГПК в случай, че решението се допусне до касационно обжалване. Хипотетичният характер на поставения въпрос изключва възможността въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чиято допълнителна предпоставка не е надлежно аргументирана от касатора.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 254/2021 г. на Апелативен съд - София.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 2 796 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за защита срещу касационната жалба, уговорено в договор № 96/28.09.2021 г. и заплатено по банков път с преводно нареждане от 01.10.2021 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 458 от 16.07.2021 г., постановено по в. т. д. № 254/2021 г. на Апелативен съд - София.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса с адрес [населено място], [улица] да заплати на „Комплексен онкологичен център Враца“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 2 796 лв. - разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :