О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50741

гр. София, 19.10.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 617 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „П. В. ЕАД срещу решение № 1867/10.12.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 2466/2021 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 262093/28.06.2021 г., допълнено с решение № 262483/23.08.2021 г., постановени по гр. дело № 933/2021 г. на Варненския районен съд, са уважени, предявени от К. С. К.-Б. срещу дружеството-жалбоподател, искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1, и чл. 357, във вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ, а именно: признато е за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 308/18.12.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „инженер, еколог“ – Пристанищен терминал Варна, Отдел „Статистика, прогнози сертификации и екология“ при ответното дружество; последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 1 631.57 лв., представляваща обезщетение за оставането без работа вследствие незаконното уволнение през периода 21.12.2020 г. - 31.01.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2021 г. до окончателното изплащане; отменена е заповед № 53/18.12.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество в частта, с която на ищцата е начислено обезщетение при дисциплинарното уволнение, в размер на едно брутно трудово възнаграждение; в тежест на дружеството-касатор са възложени разноски и държавна такса по делото.

Касационната жалба на дружеството-работодател е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на последното, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението на дружеството-касатор по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е формулиран следният материалноправен въпрос: представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя поведението на служител, състоящо се в предоставяне на работодателя на подписани документи с невярно съдържание и несвоевременно представяне на документи, които могат да доведат до нанасяне на имуществени вреди. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа този въпрос да е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 80/26.03.2010 г. по гр. д. № 4679/2008 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 56/12.03.2014 г. по гр. д. № 4607/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 379/11.10.2011 г. по гр. д. № 100/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. Жалбоподателят навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност, като в тази връзка излага единствено свое становище, че неизпълнението на трудовите задължения, подписването на документи и удостоверяването изпълнение на дейности, за които не е упражнен контрол от „инженер, еколог“, с които възникват задължения за плащане, според него е тежка злоупотреба с доверието на работодателя.

Ответницата по касационната жалба – ищцата К. К.-Б. в отговора си излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.

Въззивният съд е установил, че с процесната заповед № 308/18.12.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, на ищцата е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 187, т. 3 от КТ, като в мотивите на заповедта е посочено, че същата е издадена поради злоупотреба с доверието на работодателя и неизпълнение на възложената работа, а именно: Ищцата не извършила контрол на замерите, които са били възложени на фирмата „Кристиан 8“ ЕООД, като не присъствала по едно и също време с представителите на фирмата на пристанищния терминал и/или не организирала присъствието на друг представител на възложителя-работодател; подписала протокол № 158/23.10.2020 г. и протокол № І-159/24.10.2020 г. за проведени собствени замервания на нивата на шум, въпреки, че не присъствала на тях; както и че представила издадена на 23.10.2020 г. фактура от фирмата-изпълнител, без да е подписан двустранен приемо-предавателен протокол; такъв е представен с писмо вх. № 9510/09.12.2020 г., към което е приложен приемно-предавателен протокол от 27.10.2020 г. за приемане на извършената работа, подписан за „Кристиан 8“ ЕООД от Кр. М. и за ответното дружество от ищцата.

Въз основа на доказателствата по делото окръжният съд е установил, че на 23 и 24.10.2020 г. ищцата не е присъствала на проведените от „Кристиан 8“ ЕООД замервания на нивата на шум, както и че съгласно длъжностната характеристика, принципно тя следва да присъства при фактическото измерване. От друга страна въззивният съд е приел, че ответникът-работодател, чиято е доказателствената тежест, не е представил никакви доказателства във връзка с административната организация на проведените замервания, като съдът е намерил за несъстоятелни доводите му, че ищцата следвало сама да поиска заповед за присъствието на замерванията, които са били проведени през нощта. Съдът е приел също, че работодателят не е установил по делото, как конкретно е уредил работата на ищцата в извънработно време (с оглед времето за вземане на проби – през нощта), как конкретно е възложил работата по ръководство и контрол на фирмата „Кристиан 8“ ЕООД и на дейността по мониторинг на шума в околната среда по Наредба № 54/13.12.2010 г., а също и отговорността на прекия ръководител, в тежест на когото е да разпредели задачите между работещите в отдела. Съдът е установил и че ищцата е подписала обобщените доклади, но не и протоколите за самите изпитания, предвид което е приел, че прекият ръководител е удостоверил правилността на измерванията без да осъществи проверка.

На следващо място въззивният съд е намерил за неоснователни доводите на ответника за евентуални бъдещи вреди от поведението на ищцата във връзка с издаването на фактурата от 23.10.2020 г. за сумата 3 540 лв., респективно с издаването за плащане на същата, тя да е уронила престижа на работодателя пред собствените му работници и синдикалната организация. В тази връзка съдът е приел, че работодателят не е доказал ищцата да е представила за плащане фактурата, издадена от фирмата-изпълнител – фактурата не носи подпис на представител на ответното ЕАД, а още по-малко на ищцата; не е установено и по какъв ред фактурата е достигнала счетоводството на ответника, а е установено, че същата е анулирана от издателя с нарочно кредитно известие.

Въззивният съд е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КП, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие. Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1 и по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя с оглед неизпълнение на възложената за длъжността работата. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага, но злоупотреба е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е извършено умишлено. По-тежка е санкцията, когато работникът или служителят осъществява материално-отчетнически функции, тъй като изпълнението им предпоставя една по-висока степен на оказаното от работодателя доверие. От друга страна съдът е изтъкнал и че във всички случаи, допускането на действия или бездействие в разрез със задължението за лоялност, съставляващо тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда налагане на наказание дисциплинарно уволнение, следва да бъде посочено в заповедта, с която се налага наказанието, и установено по делото, за да бъде уволнението законосъобразно. Изложил е съображения, че това е така, тъй като най-тежката дисциплинарна отговорност може да се наложи за доказана злоупотреба с доверието на работодателя, но не всяко неизпълнение на възложената работа е тежко нарушение водещо до „уволнение“ по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ – по аргумент от чл. 187, т. 8 от КТ. Въззивният съд е намерил, че в конкретната хипотеза ответникът-работодател не е провел пълно и главно доказване на процеса по възлагането на конкретната работа на ищцата по пряк контрол на дейността на „Кристиан 8“ ЕООД, съгласно чл. 19 от Наредба № 54/13.12.2010 г. за дейността на националната система за мониторинг.

Окръжният съд е изложил и съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 190, ал 2 от КТ, дисциплинарното уволнение се налага съобразно критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ – тежест на нарушението, обстоятелства при които то е извършено, поведението на работника, като на работодателя е предоставена възможността за правото на преценка относно тежестта на извършените дисциплинарни нарушения. В тази връзка съдът е приел, че при липсата на твърдения и доказателства, ищцата да е имала други нарушения и да е била наказвана, въпреки характера на трудовата функция – организационно-отчетна, не е налице съизмеримост между тежестта на нарушението и наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“. С оглед това съдът е изтъкнал, че дори да се приеме, че изложените в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина съставляват нарушение по смисъла на чл. 187, т. 3 от КТ, само въз основа на тях не може да се обоснове наложеното на ищцата най-тежко дисциплинарно наказание. В заключение, въззивният съд е приел, че доколкото при определяне на дисциплинарното наказание работодателят не е взел предвид тежестта на нарушението, наложеното наказание не е кореспондиращо с тежестта на нарушението, с което не са изпълнени изискванията на чл. 189, ал 1 от КТ, поради което процесното дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Видно от гореизложеното, въззивният съд не е обсъждал и не е давал разрешение на посочения от страна на касатора материалноправен въпрос – представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя поведението на служител, състоящо се в предоставяне на работодателя на подписани документи с невярно съдържание и несвоевременно представяне на документи, които могат да доведат до нанасяне на имуществени вреди. Така формулираният въпрос изхожда изцяло от отстояваната от самия жалбоподател теза по делото, но не кореспондира с мотивите на въззивния съд, който не е приемал за установено ищцата да е предоставяла на работодателя си подписани документи с невярно съдържание, нито несвоевременно да му е представяла документи, които могат да доведат до нанасяне на имуществени вреди. Напротив – фактическите констатации на въззивния съд са в противоположна насока, а решаващите му правни съображения са, не дали ищцата е осъществила с поведението си фактическия състав на дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя“, каквато е постановката на въпроса, а че ответникът-работодател не е провел по делото пълно и главно доказване на възлагането на конкретната работа на ищцата, във връзка с която са вменени процесните дисциплинарни нарушения. Наред с това въззивният съд е приел, че дори и тези нарушения да са извършени от ищцата, те не обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, който извод на съда сам по себе си е достатъчен за отмяна на процесното дисциплинарно уволнение. С оглед на това настоящата инстанция намира, че формулираният от страна на касатора материалноправен въпрос не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и не е от значение за изхода на делото, поради което и не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване в случая (т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Независимо от горното следва да се отбележи и че принципните правни съображения на въззивния съд относно това, кога е налице дисциплинарното нарушение „злоупотреба с доверието на работодателя“, са в съответствие, а не в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС.

Не е налице и сочената от жалбоподателя, очевидна неправилност на въззивното решение. В тази насока той също е изложил единствено становището си, че в случая е налице тежка злоупотреба с доверието на работодателя, което дори не съставлява касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК, а още по-малко може да обоснове извод за очевидна неправилност на същото по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 от ГПК; не са налице и други основания по чл. 280, ал. 2 от ГПК за допускане на касационното обжалване служебно от настоящата инстанция.

Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата в касационното производство, а именно – сумата 1 000 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1867/10.12.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 2466/2021 г. на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА „П. В. ЕАД с ЕИК 103061301 да заплати на К. С. К.-Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 1 000 лв. (хиляда лева) – разноски за касационното производство по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: