О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50261София, 18.10.2022 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2274/2021 година

С молба вх. № 507764 от 27.09.2022 г. на касаторката Е. А. К. е направено искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК поради привличането на ответницата по касация Е. Е. К. като обвиняема за извършване на престъпление по чл. 316, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК във връзка с издаването на седем записи на заповед, един от които е и процесният запис на заповед за сумата 69 500 лв.

Настоящият състав на ВКС намира искането за спиране на производството по делото за неоснователно.

Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от Тълкувателно решение № 12 от 02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС, спиране на делото на основание чл. 182, б. “д“ ГПК (отм.), чийто аналог понастоящем е чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, в производството пред ВКС е допустимо, след като е даден ход за разглеждане на делото по същество по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК (отм.). Разясненията в тълкувателното решение са приложими и при действието на ГПК от 2007 г., доколкото разпоредбата на чл. 218и, ал. 2 ГПК (отм.) изцяло кореспондира с разпоредбата на чл. 295, ал. 2 ГПК, уреждаща правомощията на ВКС, когато след отмяна на въззивното решение, постановено при повторно разглеждане на делото, е даден ход на делото пред касационната инстанция за извършване на съдопроизводствени действия по събиране и проверка на доказателства.

В случая обаче не е налице тази хипотеза, тъй като с постановеното по настоящото дело определение по...