О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50568София, 18.10.2022 година

Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 2274/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. К. от [населено място] против решение № 611 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 4090/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4796 от 07.08.2020 г. по гр. д. № 4946/2019 г. на Софийски градски съд, I ГО, 20 състав. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Е. Е. К. от [населено място] срещу касаторката иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 69 500 лева по запис на заповед от 20.12.2007 г. с падеж 20.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.08.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 18.09.2017 г. по ч. гр. д. № 56323/2017 г. на Софийски районен съд, 38 състав.

Касаторката поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според нея, съдът неоснователно е преценил сумата по процесния запис на заповед за дължима, без да обсъди заявените в тази връзка възражения – за нищожност на ценната книга поради липса на съгласие предвид неподписването й от издателя и за съставянето й в хипотезата на „кражба на подпис“, както и без да й даде възможност да докаже тези свои възражения чрез допускане на свидетелски показания и допълнителни задачи на графическата експертиза. Изразява несъгласие и с извода, че не е въведено каузално отношение, по повод на което е издаден записът на заповед, като поддържа, че такова се съдържа в изложените от самата ищцата в исковата молба и в допълнителната искова молба твърдения, поради което решаващият състав е бил длъжен да прецени наличието на обезпечителен характер на менителничния ефект.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, са поставени следните въпроси: „1. Допустими ли са свидетелски показания, които целят установяване/доказване на наличие или липса на воля у издателя на менителничния ефект в хипотезата на твърдяна кражба на подпис; Приложими ли са ограничения на допустимостта на свидетелските показания или направеното възражение за недействителност на волята обуславя задължение на съда да допусне провеждане на пълно доказване по повод направеното; 2. Как се установява наличие или липса на кражба на подпис при липса на безспорно доказателство в тази насока, каквото е пресичането на текст с подписа; Следва ли съдът да обсъди всички факти и обстоятелства, включително такива, които са извън изследвания документ, косвени доказателства, отношения между страните, наличие или липса на намерение у издателя; 3. Основание ли е наведеното от ответника възражение за нищожност на ценната книга поради липса на воля за вменяване в доказателствена тежест на ищеца установяване на изложени от него самия твърдения в исковата молба и допълнителната искова молба за наличие на каузални отношения между страните, по повод на които е издаден менителничният ефект, респ. разпределяне на доказателствената тежест във вр. с чл. 154 ГПК; Основание ли са изложени от ответника възражения във връзка с наведено от ищеца наличие на каузално отношение, по повод на което е издаден процесният запис на заповед, за вменяване на съда на задължението за обсъждане и разглеждането им в производството“.

По отношение на така поставените въпроси е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен това, касаторката поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответницата по касация – Е. Е. К. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предвидените в чл. 280 ГПК предпоставки, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 20.10.2021 г. Претендира разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Е. Е. К. срещу Е. А. К. иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане в размер на сумата 69 500 лева по запис на заповед от 20.12.2007 г., въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция за дължимост на същата сума, доколкото записът на заповед е редовен от външна страна и е настъпил посоченият в него падеж, на който сумата не е платена.

Като недоказано решаващият състав е преценил възражението на ответницата по иска за нищожност на процесния запис на заповед поради неподписването му, респ. подписването му в хипотезата на „кражба на подпис“, позовавайки се изцяло на заключението на графическата експертиза, прието в първоинстанционното производство. Извод за неоснователност е направил и по отношение възражението за нищожност на ценната книга поради противоречие с добрите нрави, като е счел, че заявените в тази насока обстоятелства от страна на ответницата не сочат на неморално, неравноправно и недобросъвестно поведение, накърняващо добрите нрави.

Що се отнася до твърдението на жалбоподателката, че следва да бъде обсъдено наличието на каузално отношение с оглед заявените от ищцата твърдения в исковата молба и в допълнителната искова молба, въззивният съд, съобразявайки задължителните указния в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС относно предмета на делото по предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед, е приел, че в случая нито една от страните не е твърдяла наличие на каузално отношение във връзка с процесния запис на заповед, напротив – в първото по делото заседание на 22.06.2020 г. същите изрично са заявили, че не твърдят наличие на такова.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Поставените от касаторката въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на конкретното дело съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

По отношение на въпросите по т. 1 от изложението този извод следва от обстоятелството, че същите изобщо не са били обсъждани нито в мотивите на обжалвания акт, нито в проведеното съдебно заседание. От изготвения за това заседание протокол се установява, че съображенията да бъде отказано допускането на поисканите с въззивната жалба гласни доказателства не е тяхната недопустимост с оглед ограниченията в процесуалния закон, в каквато връзка са поставените въпроси, а преценката на съда, че обстоятелствата, за които са поискани свидетелите, са неотносими към предмета на доказване в настоящото производство.

Поради липсата на произнасяне във въззивното решение и поставянето им абстрактно не могат да бъдат преценени като значими за изхода на конкретното дело и въпросите по т. 2, свързани с начина на доказване на подписване на документ в хипотезата на „кражба на подпис“.

Що се отнася до въпросите по т. 3 от изложението, отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от това, че същите не кореспондират с мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са основани на твърдението на касаторката за „наведено от ищеца наличие на каузално отношение, по повод на което е издаден процесният запис на заповед“. Решаващият състав обаче е приел точно обратното – че страните изрично са заявили, че не твърдят наличие на каузално правоотношение. Ето защо, така поставени, въпросите нямат обуславящ за изхода на делото характер съобразно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Освен по изложените съображения, достатъчно за недопускане на касационното обжалване е и формалното заявяване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – чрез цитиране на правната разпоредба, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки съгласно указанията в т. 4 във връзка с т. 1 от цитирания по-горе тълкувателен акт. При това, посоченото основание е заявено само по отношение на въпросите по т. 1 и т. 3 от изложението, докато за тези по т. 2 – изобщо не е посочено кое основание се поддържа.

Касационният контрол не следва да бъде допуснат и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение. В случая касаторката е аргументирала очевидната неправилност с твърдения за допуснато от съда „нарушение, което пречи на обективното и безпристрастно формиране на волята му и на практика граничи с отказ от правосъдие“ (във връзка с въпросите по т. 1), за несъобразяване „съвкупността на фактите и обстоятелствата по делото“ при преценката относно действителността на процесния запис на заповед (във връзка с въпросите по т. 2) и за „неизясняване на спора от фактическа страна, доколкото съдът е допуснал нарушение, което пречи на обективното и безпристрастно формиране на волята му“ (във връзка с въпросите по т. 3). Така обоснована, поддържаната неправилност не покрива критериите за „очевидна неправилност“, изведени в практиката на Върховен касационен съд, а именно – ако съдебният акт страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта, какъвто порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон; когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл; когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на това основание.

При този изход на делото касаторката следва да заплати на пълномощника на ответницата по касация адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 138 лв. (с включен ДДС) , на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗД, съгласно представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 611 от 07.06.2021 г. по гр. д. № 4090/2020 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Е. А. К. от [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 5 да заплати на адвокат В. А. В. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 3 138 (три хиляди сто тридесет и осем) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: