О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50402

гр. София, 17.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 1702/2022 г., и да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на М. Х. Г., подадена чрез процесуалния й представител адвокат К. Б. от АК-М., срещу въззивното решение № 20 от 27.01.2022 г. по в. гр. д. № 294/2021 г. по описа на ОС – Монтана, в частта по начина на извършване на делбата по чл.348 ГПК, като е изнесен на публична продан целия допуснат до делба поземлен имот с построеното в него.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение по начина на извършване на делбата е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, иска се да бъде отменено и да се върне делото на друг състав на съда, който да изясни фактическата обстановка и да извърши делбата чрез разпределяне на имотите при условията на чл.353 от ГПК. Искат се разноски за всички съдебни инстанции. Като обосноваващи допускането на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са поставени въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответниците по касация В. Х. М., Т. Х. М., Г. К. А., Н. Г. А. и Р. Г. А., чрез процесуален пълномощник адвокат Н. Б. от АК-М., оспорват жалбата с писмен отговор.

Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

Производството е по иск за делба, във фаза на извършване на делбата.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено изцяло първоинстанционното решение на РС - Монтана с № 260342 от 05.08.2021 г. по гр. д. № 2833/2019 г. С решението на първоинстанционния съд, на основание чл. 348 от ГПК, е изнесен на публична продан допуснатия до делба УПИ **, с площ на имота - 883 кв. м., при граници и съседи: улица, имот *, имот *, имот * и имот *, ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна - сграда и две паянтови сгради, определена е дължимата от всеки от съделителите държавна такса по делбата, и е отхвърлена претенцията по сметки на М. Х. Г. срещу В. Х. М., Т. Х. М., Г. К. А., Н. Г. А. и Р. Г. А., за заплащане на месечен наем за неползване на имота в размер на 120 лв. считано от 21.09.2017 г.

Делбата на УПИ **, ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна - сграда и две паянтови сгради, е допусната с влязло в сила решение № 69 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 2833/2019 г. РС - Монтана, между съсобственици и при квоти така : 12/96 ид. ч. за М. Х. Г., 27/96 ид. ч. за В. Х. М., 15/96 ид. ч. за Т. Х. М., 24/96 ид. ч. за Г. К. А., и по 9/96 ид. части за всеки един от съделителите Н. Г. А. и Р. Г. А..

Въззивният съд е приел, че не могат да се обособят дялове за всеки един от съделителите, за да бъде изготвен разделителен протокол и да се тегли жребий, нито пък да се разпределят имотите без да се тегли жребий, поради което е приел, че се касае за неподеляем имот по смисъла на чл.348 от ГПК, който не може да бъде поставен в дял и същия следва да се изнесе на публична продан като единствено възможен способ за ликвидирне на съсобствеността. Този извод е формиран въз основа на преценка на становището по чл.201, ал.1 от ЗУТ на главния архитект на общ.Монтана, на заключението на вещото лице В. Р. по съдебно-техническата експертиза, и на липсата на изготвен от страните и одобрен инвестиционен проект. Установено е по становището по чл.201 ЗУТ, изложено в писмо №11-02-177/12.05.2020 г. на главния архитект на общината, че УПИ ** с площ 883 кв. м., е неподеляем на шест дяла, които да отговарят на условията на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗУТ за размери на реално обособени части с минимална площ и лице, а относно делбата на триетажната жилищна сграда като становище е възпроизведено съдържанието на разпоредбата на чл.203 от ЗУТ, че тя би могла да се извърши по предложение на съда и при одобрен инвестиционен проект, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустрайства и без неудобства, по-големи от обикновените. От заключението на вещото лице В. Р. е прието за установено, че макар в триетажната жилищна сграда да има обособени две самостоятелни жилища, те не могат да се разделят на самостоятелни обекти, тъй като не могат да се обособят санитарни помещения. Вещото лице е оценило делбения имот с пазарна стойност 35 119.00 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора М. Г., са поставени следните въпроси като такива от значение за изхода на спора и обосноваващи допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както следва :

1. Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотът, предмет на делбата, е поделяем, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, съответно допустимо ли е имотът да бъде изнесен на публична продан като неподеляем, без да е изяснен въпроса относно неговата поделяемост. Има ли задължение въззивният съд служебно да назначи експертиза за поделяемостта на имота, при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имота, когато този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от районния съд. - по който въпроси се сочи и противоречие с решение № 23 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4325/2015 г., I г. о., решение № 39 от 13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4890/2014 г., I г, о., решение № 116 от 6.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4180/2017 г., I г. о.

2. Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, необходимо ли е за тяхното обособяване в самостоятелни дялове да бъде изготвен инвестиционен проект. - по който въпроси се сочи и противоречие с решение № 211 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 991/2011 г., I г. о., решение № 84 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 847/2012 г., II г. о., решение № 368 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г., II г. о.

3. Когато е една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, които могат да бъдат разпределени в самостоятелни дялове, длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, която да установи пазарната стойност на всеки един от тези обекти поотделно. - по който въпроси се сочи и противоречие с решение № 368 от 17.01.2011 г:на ВКС по гр. д. № 851/2009 г., II г. о.

4. Когато броят на дяловете, които могат да се образуват от наследственото имущество, съответства на броя на наследствените колена, допустимо ли е имотът да бъде изнесен на публична продан или делбата следва да се извърши чрез разпределянето по колена по реда на чл.353 от ГПК. - по който въпроси се сочи и противоречие с решение № 144 от 11.07.2014 г. на BKC по гр. д. № 7209/2013 г., I г. о., решение № 23 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4325/2015 г., I г. о., решение № 60 от 26.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 534/2009 г.. I г. о.

5. Длъжен ли е съдът да се мотивира: защо кредитира едни доказателства и защо не кредитира други. - по който въпроси се сочи и противоречие с решение № 24 от 23.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4744/2008 г., I г. о., решение № 261 от 22.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2354/2013 г.. III г. о., решение № 90 от 8.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 3/2009 г. I т. о.

Върховният касационен съд на РБ, състав на второ отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното:

Поставените от касатора въпроси по т.1, т. 2 и т.3 се явяват обуславящи относно изводите на въззивния съд по начина на извършване на делбата, и по разрешаването на които въпроси въззивното решение разкрива противоречие на практиката на ВКС, формирана в посочените и представени от касатора по тези въпроси решения с изложението по чл.294, ал.3, т.1 ГПК.

По отношение на въпроса по т.4 от изложението, доколкото въззивният съд е приел, че не могат да се формират дялове за всеки съделител, и не е излагал мотиви колко дяла могат да се формират от делбеното имущество и дали броя на дяловете от него съответства на броя на съделителите, нито е изследвал въпроса дали съделителите могат да се групират по колена, то този въпрос не се явява обуславящ за изхода на спора, и по него не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поставеният въпрос по т.5 от изложението, касаещ задължението на въззивния съд оносно начина на преценка на доказателствата по делото и мотивиране на съдебното решение, са въпроси, които по естеството си съставляват доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и ще следва да получат отговор с решението на съда по същество.

В частта по отхвърлената претенция по сметки на М. Г. въззивното решение не е обжалвано с касационната жалба.

С оглед на изложеното, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване в частта по начина на извършване на делбата и обусловената от това отговорност на страните за държавна такса, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите, посочен по-горе в настоящето определение, и Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 20 от 27.01.2022 г. по в. гр. д. № 294/2021 г. по описа на ОС – Монтана, В ЧАСТТА, в която е потвърдено първоинстанционното решение на РС-Монтана № 260342 от 05.08.2021 г. по гр. д. № 2833/2019 г. по начина на извършване на делбата на основание чл. 348 от ГПК с изнасяне на публична продан допуснатия до делба УПИ **, с площ на имота - 883 кв. м., ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна - сграда и две паянтови сгради, и е определена дължимата от всеки съделител държавна такса.

УКАЗВА на касатора М. Х. Г. , в едноседмичен срок от съобщението, да представи по делото документ, удостоверяващ внасяне по сметката за държавни такси на Върховен касационен съд на сума в размер на 90,59 лв. за държавна такса по касационната жалба, КАТО при неизпълнение в срок на горното указание, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

При внасяне на дължимата държавна такса в срок, делото да се докладва на Председателя на Второ гражданско отделение при Гражданска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: