Р Е Ш Е Н И Е

№ 50004

гр. София, 04.04.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. като изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 1702/2022 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Касационното производство е образувано по касационна жалба от съделителя-ищец М. Х. Г., подадена чрез процесуалния й представител адвокат К. Б. от АК-М., срещу въззивното решение № 20 от 27.01.2022 г. по в. гр. д. № 294/2021 г. по описа на ОС – Монтана, в частта по начина на извършване на делбата по чл.348 ГПК, като е изнесен на публична продан целия допуснат до делба поземлен имот с построеното в него - 3-етажна сграда и две паянтови постройки, и обусловеното от това задължение на съделителите за заплащане на държавна такса.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение по начина на извършване на делбата е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон, иска се да бъде отменено и да се върне делото на друг състав на съда, който да изясни фактическата обстановка и да извърши делбата чрез разпределяне на имотите при условията на чл.353 от ГПК. Претендират се разноски за всички съдебни инстанции.

Ответниците по касация В. Х. М., Т. Х. М., Г. К. А., Н. Г. А. и Р. Г. А., чрез процесуален пълномощник адвокат Н. Б. от АК-М., оспорват жалбата с писмен отговор като неоснователна. Претендират разноски.

С определение № 50402 от 17.10.2022 г. по чл.288 ГПК по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите : 1. Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотът, предмет на делбата, е поделяем, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, съответно допустимо ли е имотът да бъде изнесен на публична продан като неподеляем, без да е изяснен въпроса относно неговата поделяемост. Има ли задължение въззивният съд служебно да назначи експертиза за поделяемостта на имота, при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имота, когато този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от районния съд? - противоречие с решение № 23 от 28.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4325/2015 г., I г. о., решение № 39 от 13.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4890/2014 г., I г, о., решение № 116 от 6.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4180/2017 г., I г. о., 2. Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, необходимо ли е за тяхното обособяване в самостоятелни дялове да бъде изготвен инвестиционен проект? - противоречие с решение № 211 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 991/2011 г., I г. о., решение № 84 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 847/2012 г., II г. о., решение № 368 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г., II г. о., 3. Когато е една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, които могат да бъдат разпределени в самостоятелни дялове, длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, която да установи пазарната стойност на всеки един от тези обекти поотделно?- противоречие с решение № 368 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г., II г. о.

Преди проведеното открито съдебно заседание пред касационния съд, касаторът и насрещните страни, чрез процесуалните си пълномощници, са представили по делото писмени становища, съответно за уважаване на жалбата, респ. за отхвърляне на жалбата. За претендираните разноски се представят и списъци по чл.80 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск за делба, във фаза по извършване на делбата.

Делбата на УПИ **, ведно с построените в имота триетажна масивна жилищна - сграда и две паянтови сгради, е допусната с влязло в сила решение № 69 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 2833/2019 г. РС - Монтана, между съсобственици и при квоти така : 12/96 ид. ч. за М. Х. Г., 27/96 ид. ч. за В. Х. М., 15/96 ид. ч. за Т. Х. М., 24/96 ид. ч. за Г. К. А., и по 9/96 ид. части за всеки един от съделителите Н. Г. А. и Р. Г. А..

С въззивно решение в обжалваната с касационната жалба част, е потвърдено първоинстанционното решение на РС - Монтана с № 260342 от 05.08.2021 г. по гр. д. № 2833/2019 г. по извършване на делбата, с което на основание чл. 348 от ГПК, е изнесен на публична продан допуснатия до делба УПИ **, ведно с построената в имота триетажна масивна жилищна сграда, както и две паянтови сгради, определена е и дължимата от всеки от съделителите държавна такса по делбата.

В частта по иска по сметки въззивното решение не е обжалвано.

Въззивният съд е приел, че не могат да се обособят дялове за всеки един от съделителите, за да бъде изготвен разделителен протокол и да се тегли жребий, нито могат да се разпределят имотите без да се тегли жребий, поради което е приел, че се касае за неподеляем имот по смисъла на чл.348 от ГПК, който не може да бъде поставен в дял и същия следва да се изнесе на публична продан като единствено възможен способ за ликвидирне на съсобствеността. Този извод е формиран въз основа на преценка на становището по чл.201, ал.1 от ЗУТ на главния архитект на общ.Монтана, на заключението на вещото лице В. Р. по съдебно-техническата експертиза, и на липсата на изготвен от страните и одобрен инвестиционен проект. Установено е по становището по чл.201 ЗУТ на главния архитект на общината, че УПИ ** с площ 883 кв. м., е неподеляем на шест дяла, които да отговарят на условията на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗУТ за размери на реално обособени части с минимална площ и лице, а относно делбата на триетажната жилищна сграда със становище е възпроизведено съдържанието на разпоредбата на чл.203 от ЗУТ, че тя би могла да се извърши по предложение на съда и при одобрен инвестиционен проект, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. От заключението на вещото лице В. Р. е прието за установено, че макар в триетажната жилищна сграда да има обособени две самостоятелни жилища, те не могат да се разделят на самостоятелни обекти, тъй като не могат да се обособят нови санитарни помещения. Вещото лице е оценило делбения имот с пазарна стойност 35 119.00 лв.

В последователната практика на ВКС по делба на съсобствено имущество, вкл. и практиката, посочена от касатора, която е обусловила и допускане на касационното обжалване по горните три въпроса, се приема, че основна цел на извършването на делбата съгласно чл. 69 ал.2 ЗН във връзка с чл. 34 ал.2 ЗС, е всеки съделител да получи дял в натура, доколкото това е възможно, и само ако имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, той се изнася на публична продан (чл. 348 ГПК). Неподеляемост на делбеното имущество е налице, не само когато предмет на делбата е единствен недвижим имот, който не може реално да се подели между съделителите, но и когато имотите са по-малко от броя на дяловете и всеки имот поотделно е реално неподеляем. В производството по съдебна делба въпросът по какъв начин следва да се извърши делбата, се решава съобразно императивните норми на чл.348, чл.349, чл.350, чл.353 ГПК, за чието служебно приложение от съда е необходимо да бъде изяснено дали имотът - предмет на делбата, е поделяем. Съответно, когато предмет на делбата е наследствено имущество и броят на имотите е равен на наследствените колена, формирани от броя на преките наследници на общия наследодател, делбата следва да се извърши чрез разпределяне на имотите по реда на чл.353 ГПК по колена. Когато в делбата участват и съпрузи, притежаващи идеална част от делбеното имущество в режим на съпружеска имуществена общност по чл. 21 СК, на тях в хипотезата на чл. 353 ГПК следва да се разпредели общ дял. При липса на заявени възлагателни претенции, съдът е длъжен, дори и да няма искане от съделител, да установи дали делбените имоти са поделяеми и в зависимост от самостоятелните обекти, които реално съществуват или могат да се обособят, да прецени дали е възможно извършване на делбата чрез теглене на жребий или разпределяне на имотите при неравенство на дяловете на съсобствениците (чл. 348, чл.353 ГПК). При разпределяне по чл.353 ГПК съдът следва да съобрази и желанието на съделителите да получат определен дял, фактическото ползване на части от общото имущество, извършени подобрения в него и др. подобни обстоятелства. Преценката за поделяемостта на сгради и на самостоятелни обекти в тях следва да се извърши по критериите на чл. 203 ЗУТ, като делбеният съд, вкл. и въззивният съд, има задължение служебно да назначи вещо лице, което да даде заключение дали делбените имоти са поделяеми. При обособяване на дяловете във втората фаза на делбата, с помощта и на вещо лице при необходимост, следва да се установи и дали са налице фактически обособени самостоятелни обекти или такива може да се обособят с инвестиционен проект, според конкретното или възможното предназначение на обектите по действащите към момента на обособяването им строителни правила, и нормативните изисквания за съответния вид обект (жилище, ателие, склад, офис, магазин). Когато допуснатият до делба имот е изграден по начин, че се състои от обекти, обособени за самостоятелно ползване и без необходимост от преустройство, за да отговарят на нормативните изисквания за определен вид самостоятелен обект на собственост, тогава инвестиционен проект не е необходим.

Горните разрешения се споделят от настоящия касационен състав. Същите са приложими към отговора на трите въпроса по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по настоящето дело, обусловили допускане касационното обжалване по начина на извършване на делбата, и сочат на извод за противоречие с тях на извода по въззивното решение, че делбеното имущество е неподеляемо и следва да се изнесе на публична продан.

Събраните по делото доказателства сочат, че в триетажната сграда, застроена на 145 кв. м., съществуват три самостоятелни обекта на всеки етаж, като за търговския обект на първия етаж от 70 кв. м. има и приета акт за узаконяване на преустройство, а на втория и третия етажи има по едно жилище. С приетите по делото две съдебно-технически експертизи е установено, че на първия етаж се намира търговския обект от зала и склад, и извън него има и складови помещения на общо 50 кв. м., които се ползвали към всеки от двата жилищни етажа, на 2-ри и 3-ти етажи съществуват и по едно самостоятелно жилище с различна степен на довършителни работи и незавършени санитарни възли-които съществуват по проект, като нито едно от тези две жилища може да се раздели на повече самостоятелни обекти, защото не могат да се обособят повече санитарни помещения за друго жилище съгласно изискването на чл.40 ЗУТ. Освен тези обекти в триетажната сграда, в дворното място съществуват и две стопански постройки, също допуснати до делба - едната от които двуетажна, които са в лошо състояние, саморазрушаващи се, също има и два навеса. Второто заключение на СТЕ на в. л.С. Р., е дало стойността поотделно на дворното място, на магазина, на всеки от жилищните етажи, на всяка стопанска постройка и навес, както и заключение, че дворното място, с оглед разположението на 3-етажната сграда в него на лицето на ПИ (съответно на 3 м. и на 9 м. от съседните имоти от двете страни), и изискванията на чл.19, ал.1 ЗУТ, е неподеляемо. Така установеното по делото сочи, че въпросът за поделяемостта на делбеното имущество е останал неизяснен по делото както в първата инстанция, така и във въззивната инстанция. Предвид и дадения по-горе отговор на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, като не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, сочещи наличие на поне три самостоятелно съществуващи обекта на право на собственост - един търговски обект и два жилищни обекта, при което изготвяне на инвестиционен проект за обособяването им не е необходим, не е изяснено кое складово помещение на първия етаж, извън търговския обект, може да се придаде като обслужващо към всяко от двете жилища на 2-ри и 3-ти етажи, не е изясен и статута на допуснатите до делба две стопански постройки - дали те имат самостоятелен статут като обект на вещно право на собственост, или следва да се считат обслужващи постройки към самостоятелни обекти в триетажната сграда, от значение при включването им в някой от дяловете за стойността на дела и за формиране на полагащите се ид. ч. от дворното място към всеки дял.

Основателно е оплакването на касатора за необсъждане от въззивния съд на възможността делбата да се извърши по колена, за да обезпечи правилното приложение на чл.69, ал.2 ЗН. Състоянието на съсобственост е възникнало в случая само от един юридически факт - смъртта на наследодателя Х. М. А., която е довела както до прекратяване на съпружеската общност между него и преживялата съпруга Ц. Х., както е установено с решението по допускане на делбата. В такава хипотеза трайната съдебна практика на ВКС приема, че наследственият характер на имуществото се запазва (освен в хипотезата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., неприложима в случая), и не попада в хипотезата на смесена съсобственост по смисъла на ТР № 1/2004 г. Също така трайната практика на ВКС приема, че когато съсобствеността е възникнала по наследяване и продажба на наследствени права, като продажбата е извършена между съсобствениците по наследяване и купувачът е бил в брак, не е възникнала комбинирана съсобственост и е допустимо съсобствеността да се прекрати чрез разпределяне на имотите или части от тях по колена ( обобщено напр. в решение № 158 от 25.11.2016 г. по гр. д. № 2233/2016 г., ГК, ІІ г. о. на ВКС).

Въззивният съд в случая следователно не е обезпечил правилното приложение на императивните норми на материалния закон, като не е съобразил, че съделителите са наследници от три колена – низходящи и наследници на низходящ на наследодателя Х. М. Х., участието в делбата на съпрузите на две от децата на наследодателя - на Т. Х. М. и Г. К. А., е обусловено от правна сделка преди делбата между техните съпрузи-деца на наследодателя, и преживялата съпруга на наследодателя, което обаче не се отразява на възможността делбата на наследството да се извърши по колена, които са три в случая, а и след смъртта на Е. Хр. А., съпругът й Г. А. се явява и наследник в нейното коляно. Участието на съпрузите в съсобствеността е само критерий при обособяване на дяловете на съпрузите да се постави общ дял, съответно притежаваните от съпрузите дялове по сделка със сънаследник да се прецени при формиране и разпределение на дяловете с оглед размера на притежаваните ид. части и стойността на формираните дяловете. Или в случая съделителите могат да се групират в три групи по колена : първа-М. Х. Г., втора - В. Х. М. и Т. Х. М., и трета - Г. К. А., Н. Г. А. и Р. Г. А.. Въззивният съд е отдал следователно неправилно значение на необходимостта от изготвяне на инвестиционен проект за обособяване на 6 дяла от делбеното имущество, като дори е приложил неблагоприятна последица от бездействие на страните, без да им е дал указания за изготвяне на такъв инвестиционен проект по смисъла на чл.201 ЗУТ.

Изложеното сочи, че касационната жалба е основателна, въззивният съд е направил неправилен решаващ извод за неподеляемост на делбеното имущество, а е следвало да извърши делбата чрез образуване на три дяла и разпределянето им по колена по реда на чл. 353 ГПК, пречка за което разпределение не е различното предназначение на делбените обекти, в който смисъл е уеднаквена съдебната практика по чл.353 ГПК с ТР № 2/11.04.2022 г. по т. д.№ 2/2021 г. на ОСГК на ВКС. Въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно при наличието на касационни основания по чл.281, т. 3 ГПК. Тъй като делото не е изяснено от фактическа страна и се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се върне на въззивния съд за извършване на делбата чрез разпределение на формирани три дяла от общото имущество между съделителите по чл.353 ГПК, групирани съделителите съответно на три групи (по колена). При поставянето във всеки от трите дяла на един от съществуващите три самостоятелни обекта в 3-етажната сграда, въззивният съд следва да изясни, вкл. и с помощта на нова служебно назначена СТЕ, дали извън търговския обект на 1 ет. има налични още две обособени складови помещения или такива могат да се обособят без значителни преустройства, за да се придадат към всяко от жилищата на 2-ри и 3-ти етаж. Наличието на три съществуващи самостоятелни обекта в триетажната сграда налага да се оцени всеки от тях заедно с придадените към тях складови помещения в сградата, за която цел въззивният съд следва да постави на служебно назначената нова СТЕ и задача за оценяването им, и съответно на това ценообразуване СТЕ да определи и припадащите се ид. ч. части от общите части на сградата за всеки от тези три дяла съгласно изискването на чл.40 ЗС, тъй като при разпределението им на различни лица ще възникне етажна собственост в сградата (чл.38 ЗС). На новата СТЕ следва да се постави служебно от съда и задача да определи и цената на всяка от двете стопански постройки и двата навеса, както и да определи и полагащата се ид. ч. от дворното място /ПИ/ към всеки от самостоятелните обекти в сградата, евентуално и към всяка от двете стопански постройки ако са със самостоятелен статут на обект, съгласно изискването на чл.40 ЗС, тъй като и дворното място ще придобие статут на обща част по чл.38 ЗС с оглед неговата неподеляемост. Двата съществуващи в ПИ навеса са с несамостоятелен, обслужващ, характер и следва да се придадат към някой от трите дяла. На служебно назначената СТЕ следва да се постави и задача да даде възможни варианти за групиране на делбеното имущество в три дяла, съобразно притежаваните от всяка от трите групи съделители ид. ч. от съсобствеността, така че при разпределението на дяловете да има възможно най-малко парично уравнение, ако такова се налага съгласно чл.69, ал.2, изр. второ ЗН. При разпределение по чл.353 ГПК на формирани от съда три дяла от делбеното имущество, въззивният съд следва да съобрази също и изявено желание от съделител/-ли кой дял да получат, а при конкуренция - да съобрази и други обстоятелства от значение за разпределението като фактическо ползване от съделителите на отделни обекти, извършвани подобрения, ако има събрани доказателства за такива други обстоятелства, при спазване на изискването стойността на дела да съответства на размера на притежаваните дялове от съсобствеността на лицето/ групата лица, на които се възлага, за да се избегне прекомерно парично уравнение, ако такова се налага. Изложеното не изключва възможността въззивният съд да прикани съделителите за постигане на съдебна спогодба или на извънсъдебна спогодба (чл.149, вр. чл.273 ГПК), с която да уредят по най-благоприятен начин отношенията си, като им разясни и последиците от това.

При новото разглеждане на делото, въззивният съд ще следва да определи и дължимите от страните държавни такси по извършване на делбата, както и да определи и разноските за касационното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, съставът на второ отделение на Гражданската колегия на ВКС

РЕШИ :

ОТМЕНЯ въззивното решение № 20 от 27.01.2022 г. по в. гр. д. № 294/2021 г. по описа на ОС-Монтана, В ЧАСТТА, в която е потвърдено първоинстанционното решение № 260342 от 05.08.2021 г. по гр. д. № 2833/2019 г. на РС-Монтана по начина на извършване на делбата чрез изнасяне на основание чл.348 от ГПК на публична продан на допуснатото до делба имущество УПИ **, ведно с построените в имота триетажна масивна жилищна сграда и две паянтови сгради, и разпределение на получената сума между съделителите при посочени квоти, и в частта по дължимите от съделителите държавни такси по делбата.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: