О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50527

София, 14.10.2022 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо търговско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.

В. Х.

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело №2448/2021 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Н. Д. против решение № 879 от 22.07.2021 г. по гр. д. № 1131/2021 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение по т. д.123/19г. на СГС, в частта, с която е уважен искът на С. Н. Д. срещу „Евроинс“ АД, с правно основание чл.432 КЗ, за присъдено обезщетение за разликата над 46480лв. до 96480лв. за вреди причинени й при ПТП от 25.05.2017г. и в същата част, по същество този иск е отхвърлен.

Ответникът по касация – ЗД „Евроинс” АД, [населено място] не е заявил становище. Такова е постъпило от третото лице - помагач на негова страна „А. П. инфраструктура“, Областно пътно управление, [населено място] чрез пълномощника му – алк. Г. Н., който е на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество, жалбата е обсъдена като неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Д., чрез пълномощниците си и – адв. Н. Д., мл. адв.Г.Р. и мл. адв. С. Х., е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставила е множество въпроси, които могат да бъдат обобщени с първият поставен въпрос, а именно – „ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с чл.52ЗЗД, и кои са критериите, които следва да се съобразят при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото“. Този въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с мотивите на състава, предвид липсата на обосноваване на размера, съобразно задължителната за него тълкувателна практика. Следователно, налице е общото основание за допускане на решението в разглежданата част до касационно обжалване. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.52 ЗЗД и соченото от страната ППВС №4/68г., според което справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния паричен еквивалент на болките страданията, емоционалните, физическите и психически сътресения нанесени на пострадалото лице.В случаят, САС не е съобразил релевантните, съгласно цитираната задължителна практика конкретни обективно съществуващи факти - високия интензитет на търпяните страдания, възрастта на ищцата, неблагоприятната прогноза за развитие на част от травматичните увреждания, а вместо това като решаващ мотив е посочила, че ищцата била пострадала „ сериозно“, но нямало данни за непълно възстановяване освен „ левия фибуларен нерв“, за който експертизата била установила, че увреждането е до живот, и тъй като обезщетението било заместващо и не следвало да води до неоснователно обогатяване, то „след съвещание и внимателна преценка на обстоятелствата по казуса, съдебният състав единодушно решил, че сумата 70 000 е по-подходяща за обезщетяване на понесените вреди от ПТП“. Следователно, при тези мотиви съдът не е обосновал установените по делото факти, нито ги е свързал с определените от ППВС № 4 /68г. критерии, нито е обосновал приложимостта им към конкретния случай. Тези мотиви довели до определеното от въззивният съд обезщетение, водят до извод, че е вложено различно от съдържащото се в задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за „справедливост”, като критерий, по който следва да бъде определен необходимия за възмездяване причинените на ищцата по спора – сега касатор – вреди, изразени в стойностния им адекват.Или, след като в случая е дадено различно спрямо даденото в т.11 на ППВС №4/68г. тълкуване на нормата, то е налице поддържаното от страната противоречие, от което следва, че решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С оглед изложеното, налице са предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в атакуваната част. На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК касаторът Н. е освободена от заплащането на държавна такса.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 879 от 22.07.2021 г. по гр. д. № 1131/2021 г. на Софийски апелативен съд, в обжалваната част, с която, след отмяна на решение по т. д.123/19г. на СГС, в частта, с която е уважен искът на С. Н. Д. срещу „Евроинс“ АД с правно основание чл.432 КЗ, за присъдено обезщетение за разликата над 46480лв. до 96480лв. за вреди причинени й при ПТП от 25.05.2017г. и в същата част, по същество този иск е отхвърлен.

Делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: